Провалените газови проекти са стрували на ЕС 440 млн. евро, в два от тях участва и България

За по-малко от десетилетие Европейският съюз е похарчил 440 милиона евро за газопроводи, които или никога не са били завършени, или е вероятно да се провалят. Това сочи ново изследване, публикувано в понеделник. От 2013 г. досега близо 5 милиарда евро общо пари на европейските данъкоплатци са похарчени за 41 газови проекта като газопроводи или терминали за внос на гориво, известни като „Проекти от общ интерес“ (PCI), сочи проучването на международната неправителствена организация Global Witness.

От тях приблизително 440 милиона евро са били пръснати за седем газови проекта, които или са се провалили, или са на трупчета, смятат експертите на организацията, цитирани от Euractiv.

По-голямата част от тази сума - над 430 милиона евро - е похарчена за тръбопровода BRUA, целящ да свърже България, Румъния, Унгария и Австрия с газовите запаси в Черно море.

Изследванията за офшорни сондажи за природен газ в черноморската икономическа зона на България и Румъния бяха гореща тема в миналото, но в случая с България работата е в пълен застой. Проектиран да облекчи зависимостта на Европа от руския газ, BRUA се стреми да пренесе 1,75 милиарда кубически метра газ в първата си фаза, което струва около 479 милиона евро. Участък от тръбопровода беше завършен през ноември 2020 г., но той се намира изцяло в Румъния и не достига нито до Черно море, нито до съседните страни.

Инвеститорите сега се притесняват, че BRUA няма да транспортира газ от Черно море, след като Exxon, който беше водещ в по-голямата част от проекта, обяви, че иска да продаде лиценза си.

Плановете за разширяване на BRUA в Унгария бяха отменени през април миналата година и е малко вероятно тръбата да транспортира газ от Черно море - което не отговаря на първоначалната амбиция на проекта, когато ЕС го определи като проект от общ интерес.

Останалите шест проекта са:

- Третата междусистемна връзка между Португалия и Испания (отменена). Субсидия от ЕС: 97 359 евро

- Газопроводът Midcat, свързващ Франция и Испания (отменен). Субсидия от ЕС: 6 253 708 евро

- Междусистемната връзка между Полша и Чешката република (само проект). Субсидия от ЕС: 1 360 868

- Газопроводът Пинс-Лендава-Кидричево (без активност от получаването на финансиране от ЕС през 2014 г.). Субсидия от ЕС: 344 500 евро

- Австрийско-Чешки газопровод (спрян). Субсидия от ЕС: 41 993 евро

- Газовият проект Eastring, свързващ Словакия с българо-турската граница през Румъния и Унгария (отложен за неопределено време). Субсидия от ЕС: 438 527 евро

От данните на организацията е ясно, че страната ни е участник в два от провалените или замразени проекти, които са обявени за важни за ЕС.

Избор на проект под контрол

Сега Global Witness предупреждава Европа да не повтаря същите грешки при избора на следващата група проекти по актуализирания регламент на ЕС за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E).

Според Global Witness провалът на тези проекти се обяснява до голяма степен, защото регламентът TEN-E дава роля на газовите компании - представлявани от ENTSOG, асоциацията на операторите на газопреносни системи - да избират инфраструктурните проекти, включени в списъка, за да получат публичен достъп до ЕС финансиране.

„Невероятно е, че Комисията смята, че това е справедлив процес за вземане на решение как да се харчат публични пари. Когато компании, които имат пряка полза, участват в процеса на вземане на решения, може да бъде малко изненадващо, че толкова много от тези жизненоважни пари се губят “, каза Джонатан Гант, старши газов експерт на Global Witness.

До момента от ЕС не са коментирали казуса с одобрените, но неизпълнени проекти.

Актуализираният регламент за TEN-E за първи път изключва петролопроводи и газопроводи от получаване на финансиране от ЕС, но оставя отворена вратата за финансиране на водородни мрежи, които могат да бъдат изградени чрез адаптиране на съществуващата газова инфраструктура.

Финансирането от ЕС по правилата на TEN-E има за цел да привлече пари от националните правителства и частния сектор, за да помогне за мобилизирането на огромните инвестиции, необходими за постигане на европейските климатични цели - включително 65 милиарда евро инвестиции в водородна инфраструктура през това десетилетие.

Според Global Witness, проектите за водород ще бъдат изцяло одобрени на базата на Десетгодишния план за развитие на мрежата (TYNDP) на ENTSOG, който е изготвен от компаниите членки. Като част от този план операторите на газови мрежи ще идентифицират пропуски в инфраструктурата, които според Global Witness ще бъдат използвани за аргументиране на повече инвестиции в тръбопроводи.

И докато актуализираният регламент за TEN-E елиминира петролната и газовата инфраструктура от финансирането от ЕС, той също така създава нова категория „интелигентни мрежи“, която включва газови мрежи, които използват цифрови решения за интегриране на нисковъглеродни и възобновяеми газове.

„Предложението на Комисията не успява да се справи с основния конфликт на интереси, създаден чрез оставяне на ENTSOG да отговаря за ключови части от процеса на подбор на проекти“, казва Гант.

ENTSOG отхвърли твърденията за конфликт на интереси, като заяви, че задачите на дружеството „се основават на законодателството на ЕС“ и планове за развитие на мрежата, насочени към справяне със загрижеността относно сигурността на доставките.

Финансовата подкрепа „е естествена последица от структурата, при която операторите на преносните мрежи изграждат инфраструктурата за пренос на газ и че всички оператори са задължени да бъдат членове на ENTSOG“, каза мрежовото сдружение пред EURACTIV в коментари по имейл.

Гледайки напред, ENTSOG заяви, че сега се подготвя „за преход на газовата инфраструктура от природен газ днес към бъдеще с възобновяеми и нисковъглеродни газове“, и се позова на своя План за действие до 2050 г., за да подчертае „ключовата роля за съществуващите газова инфраструктура като ефективен начин за транспортиране на водород “.

„Следователно все още ще е уместно проектите за газова инфраструктура да бъдат потенциално включени в списъка на PCI - или от съображения за сигурност на доставките, или поради функциониране на пазара, но в бъдеще и за пренасочване и преоборудване на съществуващите мрежи, които да се използват за пренос на водород“, каза ENTSO-G.

Актуализираният регламент за TEN-E сега се обсъжда от Европейския парламент и държавите-членки на ЕС в Съвета на министрите. Политическо споразумение по предложението се очаква към края на 2021 г.