Ще въвеждат ли общините зони без автомобили и печки с приетия окончателно Закон за чистотата на атмосферния въздух

Общините ще могат да въвеждат зони с ниски емисии, свободни от замърсяващи автомобили и печки на дърва и въглища от 2022 година, реши окончателно парламентът с приетите на второ четене промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Това би трябвало да доведе до ограничаване на движението на замърсяващите превозни средства и ще намали емисиите и концентрациите на фини прахови частици в градовете в дните със завишени нива на замърсители в атмосферния въздух, аргументират се вносителите на промените.

Необходим е обстоен анализ за въвеждането на зоните

Всяка община ще може да приложи мярката след решение на съответния Общински съвет, определяйки вида на най-замърсяващите превозни средства и реда за ограничаване на тяхното движение, посочи при представяне на законопроекта пред народните представители председателят на Комисията по околната среда и водите в парламента Ивелина Василева. Според приетите текстове, при осъществяването на контрол, включително по спазване на мерките, забраните, кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица ще могат да използват автоматизирани технически средства и системи или други технически средства, както и ще имат достъп до данни от регистри, водени от Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предвижда се зоните с ниски емисии да бъдат въвеждани във всяка община, която има проблеми с качеството на въздуха, но не е непременно необходимо зоните с ниски емисии в различните общини да имат едни и същи характеристики. Всяка община сама трябва да извършва самостоятелен анализ, съобразно местните условия, посредством който да определи дали е налице необходимост от създаване на зони с ниски емисии, какъв да е обхватът на зоните, какви да са границите на създадените зони, както и за какво време ще се прилагат мерките и ограниченията за постигането на резултат във връзка с качеството на въздуха.

Адекватна информация и финанисране за зоните

Всъщност обаче според националната програма за качеството на атмосферния въздух 2018-2024 г. информацията за замърсителите на въздуха не е адекватна и няма механизми за реално изчисляване на дела на отделните замърсители на въздуха. Затова и самата програма прави анализи на база на данните, които има от двата града с най-много информация за замърсяването на въздуха- София и Пловдив. Друг въпрос без конкретен отговор е как ще се финансира реалното измерване на замърсяванията по сектори и процеса по въвеждане на зоните и контрол.

Анализите показват също, че най- голям замърсител на атмосферния въздух е битовото отопление, следвано от разпрашаването (асфалтирането на улиците), строителство и други замърсявания с прах от други страни, а делът на автомобиилите е едва около 7%. Основната мярка за борба със замърсяването от битовото отопление е смяната на печките с по-екологични, което е много дълъг процес. Затова промените ще решат само 1/3 от проблемите с мръсния въздух на общините, коментира Тома Белев, общински съветник в София от “Демократична България”.

От приемането на законите и програмите до реалното изпълнение понякога има твърде голяма крачка, която е важно дали ще бъде прекрачена. Идеята се прилага в много страни в Европа, много е важно обаче дали ще бъдат направени нужните анализи и дали ще има реална готовност за въвеждане на подобни мерки от българските общини.

Повече за конкретните мерки, свързани с ограничаване на достъпа на автомобили в зоните с ниски емисии и другите източници на замърсяване на въздуха може да видите и в анализа:

Зоните за ниски емисии ще решат само 1/3 от проблема на общините с мръсния въздух (3e-news.net)