Зоните за ниски емисии ще решат само 1/3 от проблема на общините с мръсния въздух
На последното си заседание зa този мандат Комисията по околната среда и водите прие промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
От началото на 2022 г. създават зони с ниски емисии в общините с проблемно качество на въздуха. Това предвиждат промени на второ четене в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които приеха днес депутатите на последното заседание на парламентарната Комисия по околната среда и водите. Законопроектът ще бъде гласуван в четвъртък (утре) на второ четене в пленарна зала. Всяка община ще може със своя наредба да определи подобни зони, техния обхват в зависимост от причинителите на замърсяването, какви да са границите им и за какъв период от време да действа мярката.
За нарушение на забраните и ограниченията се предвиждат глоби от 50 до 500 лева за физически лица и имуществена санкция от 200 до 1000 лева за юридически.
„С текстовете прецизираме правомощията на общините както за създаването на зоните, така и за контрола по спазване на мерките,“ коментира веднага след Комисията председателят й Ивелина Василева.
Въвеждането на зони за ниски емисии кореспондира с „ Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018-2024 г.“ Зоните са ниски емисии и в момента са възможност, която общините имат. Сега се дават повече права на Общинските съвети. Общинските съвети могат да определят ред и мерки, срок за прилагане при създаване на зоните с ниски емисии, за навлизане и преминаване на моторни превозни средства, както и ограничаване употребата на определени видове горива или уреди за отопление, предвижда законопроекта. Мерките няма да се прилагат за моторни превозни средства със специален режим на движение и за превоз на пътници.
В мотивите на законопроекта е посочено също, че освен повече правомощия на Общинските съвети в общинските наредби трябва ясно да се регламентират условията и реда за осъществяване на контрол и санкции за нарушителите. Възможността зоните да се определят на местно ниво с наредби на общинските съвети дава допълнителна правна сигурност на общините, коментират от Националното сдружение на общините в Република България.
Според Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се избързва с промените в закона, особено важни за Столична община, която още в края на декември 2020 г. е поискала законодателни промени за въвеждане на зони за ниски емисии. Резервите на екоминистерството са свързани с факта, че сектор транспорт е посочен като основен източник на фини прахови частици вместо да се вземе предвид приноса на различни източници за замърсяване.
Основният източник на замърсяване е всъщност битовото отопление
Основният източник на фини прахови частици всъщност е битовото отопление и то не бива да се подценява. Смисълът на тези зони е, че се приемат за постоянно или за дълъг период от време, затова е важно да бъде оценен техния ефект върху качеството на въздуха предварително. Имаме сериозни съмнения за приноса, който ще имат измененията, коментират в становището си експертите от МОСВ. Ако например се ограничи движението на превозни средства от 1 октомври до 31 март, трябва да се посочи какъв ще е ефекта за подобряване качеството на въздуха. Принос на автомобилите има, но той съвпада с отоплителния сезон, през който основен източник на емисии на фини прахови частици е битовото отопление. Предложението за прилагане на мерки в сектор транспорт ще е предпоставка за непостигане на измерим резултат, коментират от МОСВ.
Зоните за ниски емисии ще решат 1/3 от проблема на София с мръсния въздух, коментира Тома Белев, общински съветници от “Демократична България”. Автомобилите са отговорни за едва 7% от замърсяването на въздуха. Най- много емисии близо 60% е делът на битовото отопление и около 24% е на асфалтирането на пътища или т.н запрашаване от автомобилите. Около 17% е делът на големите ТЕЦ и инсталациите, които горят отпадъци. Делът на строителството, на селско стопанство, на допълнителен пренос на прах от други страни са източници, които не винаги могат точно да бъдат анализирани.
Допълнителен стикер за емисии
Евро категорията не е достатъчно точна, освен това има дизелови, автомобили преминали на газ, което не се отчита. Затова измерването на емисиите ще стане задължително условие при техническите прегледи от лятото, ще се издава стикер, който ще се залепя на предното стъкло на автомобила. При засичане на автомобила от камерите, че е навлязъл в зона за ниски емисии, глобата ще пристига директно при нарушителя, коментира Тома Белев.
И ако за автомобилите все пак може да се въведат ограничения, то за най-големия източник на замърсяване битовото отопление това ще бъде много по-трудно. Тук мерките са подмяна на отоплителните уреди с по-екологични. Затова са предвидени около 40 млн. лева в бюджета на общината. Ако за еднофамилните сгради би могло да има отчитане, то за многофамилните почти е невъзможно да се осъществи контрол.
Реалното отчитане на замърсяване в центъра на София- под въпрос
Друг проблем за реалното отчитане на замърсяването в София е липса на измервателна станция в самия център, на Орлов мост вече няма такава, което означава, че няма да има актуална и адекватна информация за качеството на въздуха в зоната, където трябва да има най-строги ограничения-центъра на София. Общината предвижда закупуване на мобилни станции, но за центъра на София е необходим постоянен измерител, коментират специалистите.
Разпрашването е друг голям проблем в столицата
Всъщност не се вземат мерки за другия сериозен източник на замърсяване с фини прахови частици- това е разпрашаването. В София само 56% от улиците се мият, предвижда се да се мият вече не по 3, а по 4 пъти, но пак почти половината улици ще останат извън обсега на общината. Автомобилите се движат от измити в неизмити улици и пренасят праха, същият ефект се случва ако автомобила се движи в улица, която се чисти, но паркира в зелена площ или в т.н кални точки. Факт е, че общината предвижда над 1 млн. лева за премахването им в бюджета за следващата година, но въпросът към момента с миенето на улиците остава. В момента работна група Столична община обмисля и въвеждане на зони за ниски емисии, което ще ограничава автомобилите с по-нисък клас. Конкретните мерки в столицата кои ще са зоните и сроковете, за които ще са в действие тепърва предстои да се определят.
Какво още гласуваха депутатите в комисия днес
На заседанието на парламентарната комисия отпадна възможността за налагане на принудителни административни мерки. Мотивите по предложението на народния представител Светослав Иванов са, че Законът за чистотата на атмосферния въздух не предвижда налагане на такива мерки в зони с ниски емисии. Депутатите гласуваха и за промени в преходните и заключителни разпоредби към законопроекта, с които се предвижда отчитането на хранителните отпадъци да става по методика на НСИ. От Министерството на околната среда и водите, отчетоха, че единият подход е извършване на проверки на място по обекти, но Министерството на околната среда и водите няма административен капацитет от една страна, от друга пък не може да извършва статистическа информация. Затова НСИ ще обработва данните по своя методика и ще я представя в МОСВ за обработване.