Как 3,7 млн. дка гори у нас са подложени на безконтролно изсичане

Повечето случаи на нарушения са в процес на разследване от прокуратурата

Климат / България
Рая Лечева
694
article picture alt description

Проблемът с безконтролното изсичане на гори в земеделските земи е сериозен, аларамират от неправителствения сектор. Тези гори са 10% от всички гори и те практически безконтролно съвсем законно се изсичат без да има ограничения на сечта и без да има задължение за залесяване. Тези гори възлизат на над 3,7 милиона декара и над 35 милиона кубически метра дървесина – това е ползването от сеч за пет години напред. Сечта на гори в земеделските територии не само е безконтролна но и даже се субсидира от европейските средства, като цялата сеч минава като почистване на пасища и ливади.

Мащабите на проблема и решенията

Според инициативата “Зелени закони” най-спешно е държавата в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) да провери и предостави пълна и коректна информация за всички гори върху земеделски земи (като площ, тенденции, процедури), както и за мащабите на тяхното изсичане и почистване с разрешителни от кметовете и общините.

За решаване на конфликта на първо място държавата да премахне изискванията за почистване на дървета и храсти от пасищата за получаване на субсидии за управление на пасищата. Дърветата и храстите също са източник на храна за пашуващите животни, а тази субсидия с изискване за пълно почистване на дървета и храсти е основния мотив за изсичане на самозалесилите се гори. В същото време, не трябва да се допускат и субсидии за изкуствено залесяване на пасища с цел прихващане на въглеродни емисии.

На второ място държавата трябва да има ясна политика в кои случаи и при какви условия земеделците да имат право да почистват земеделските земи, вкл. чрез изсичане на горскодървесна растителност (напр. до 20 годишна възраст), и при кои случаи и при какви условия да се стимулира (вкл. чрез финансови механизми) опазването на горите върху земеделски земи, което неминуемо ще доведе до прекатегоризирането им в горски територии. Крайно неприемливо е да се дават субсидии, стимулиращи изсичането и изкореняването на гори, с оглед възможността им да улавят въглероден диоксид и предвид ангажимента на България за смекчаване на климатичните промени.

На трето място, в Закона за горите може допълнително да се уточни редът, по който се преценява целесъобразността и правилата за почистване на земеделски земи чрез голи сечи на горскодървесна растителност при желание на собствениците им да ги ползват като такива, както и условията за съгласуването по реда на ЗООС и ЗБР на тези сечи, доколкото същите представляват на практика трайно обезлесяване и промяна на предназначението на земята.

Прекатегоризирането на горите в горските територии каквито са всъщност

Най-добрата защита на горите върху земеделски земи е прекатегоризирането им в горски територии чрез процедурите по приемане на Общите устройствени планове от общините по реда на ЗУТ, в които всички гори върху земеделски земи следва да се впишат като „горски територии“, каквото е фактическото им състояние. Същата процедура да се извърши и при изготвянето на Областните планове за развитие на горските територии по реда на Закона за горите. В останалите случаи, МЗХГ трябва да приложи разпоредбите на Закона за горите по отношение прекатегоризирането на горите върху земеделски земи в горски територии, включително чрез отстраняване на нарушения като например вписването на държавни земеделски земи с устроени гори като „общински пасища“.

Експертите от "Зелени закони" разработиха подробен анализ на проблема, който нашумя през декември 2020г. , когато по сигнал на лесовъди гръмна публичен скандал заради решението на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) да не се инвентаризират периодично горите върху земеделски земи, представляващи близо 10% от всички български гори. Преди седмици пък бяха отхвърлени и спорни промени в Закона за пчеларството, които предлагаха тези гори да се изсичат с еднолично решение на кметовете. 

Интересът за изсичане е свързан с получаването на евросубсидии

Казусът с опитите за облекчаване на процедурите за изсичането на гори върху земеделски земи произтича от желанието на едри арендатори и земевладелци да изсичат на голо тези големи по площ гори (често с възраст над 50 г.) с цел получаване на евро-субсидии за пасища и/или бързи печалби от дърводобив, подчертават от инициативата. За целта последните имат интерес да получават разрешителни за сеч единствено по реда на Закона за опазване на земеделското имущество (ЗОЗИ). За разлика от Закона за горите той не може да се прилага за гори с площ над 1 дка, не включва никакви строги правила за сечта и не изисква процедури по ОВОС и оценка за съвместимост по реда на ЗООС и ЗБР в случаите на трайно обезлесяване. Спасението на близо 4 милиона декара гори върху земеделски земи зависи единствено от премахването на финансовите стимули за почистване на залесените пасища и от успешното приключване на затлачените през последните 10 години процедури в МЗХГ по прекатегоризирането на тези земи в горски територии по реда на Закона за горите. 

Ролята на Темида, ненаказаните случаи са повече

Някои от големите нарушения за сеч на гори в земеделски земи са наказани, като изсичането на горите на селата Сбор и Априлци край Пазарджик през 2008 г., където са осъдени служители на Общинската служба по земеделие и гори, разказват лесовъди.

За повечето обаче прокуратурата все още разследва – например изсичането на голо на над 300 декара „пасища“ с вековни гори край Малко Търново през 2016 г., когато арендатори на пасища добиват над 5000 куб. метра дървесина от почистване на „пасища“ с вековни гори. За съжаление ненаказани случаи са повече  и това се дължи на нежеланието на Народното събрание  да промени неясният закон, за да спрат тези сечи, коментират специалистите. По същия начин стои въпроса с т.нар. почистване на реки, което просто е узаконен добива на баластра и добив на дървесина от крайречните гори. 

Неясните текстове са много, като най-опасни са тези в Закона за опазване на селскостопанското имущество и в Закона за водите.

Всъщност може би най-опасните текстове са в законите за държавните бюджети, които от десетилетия намаляват като абсолютна стойност и като процент от разходите средствата за опазване на горите и защитените територии. За десет години този размер е намалял три пъти – от 0,3 % на 0,1% от бюджета. В момента рейнджърите в националните паркове получават минимална заплата, с 200 лева повече служителите по охрана на горите. И ние очакваме тези хора 24 часа в денонощия и 365 дни в годината да гонят въоръжени бракониери и да се изправят срещу политически защитени икономически интереси, коментират запознати.

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща