ЕП: Налагането на въглеродните граници трябва да бъде въведено не по-късно от 2023 г.

Депутатите от ЕП приеха в петък, 5 февруари, подкрепиха налог върху въглеродно интензивни продукти, внасяни в Европа, призовавайки Европейската комисия да въведе възможно най-бързо т. нар. „Механизъм за корекция на въглеродните граници“.

В приета резолюция комисията по околна среда на Европейския парламент подчерта необходимостта таксата да бъде съвместима със СТО и въведена не по-късно от 2023 г. „Механизмът за корекция на въглеродните граници трябва да обхваща целия внос, но като отправна точка още до 2023 г. той трябва да обхване енергийния сектор и енергоемките индустриални сектори като циментовата, стоманената и химическата индустрии, заедно с торовата промишленост“, се казва в становището, инфирмира Euractiv.

Резолюцията разглежда таксата като начин за декарбонизация в Европа и извън нея, като налага върху вносните стоки същите разходи за въглерод, с които се сблъскват производителите от ЕС. „Стоките, внасяни в ЕС, трябва да поемат същите разходи за въглеродни емисии като произведените в Европа. В противен случай няма да можем да намалим въглеродния отпечатък в Европа “, каза Адам Ярубас, полски евродепутат, който беше един от съавторите на резолюцията на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП).

„Това е основен политически и демократичен тест за ЕС, който трябва да спре да бъде наивен и да налага една и съща цена на въглерода върху продуктите, независимо дали се произвеждат в или извън ЕС“, добави Яник Жадо, френски депутат, който беше докладчик на Парламента за резолюцията. Данъкът ще „гарантира, че най-замърсяващите сектори също участват в борбата с изменението на климата и иновациите към безвъглеродна икономика“, добави Жадо, който е от Зелената партия в ЕП.

Резолюцията включва няколко условия, за да се гарантира, че налогът ефективно увеличава амбициозните климатични цели на ЕС. Промени трябва да има и при схемата за търговия с емисии (ETS) като се избягва протекционизма. А събраните пари трябва да се използват за климатични цели в ЕС и в международен план.

„Този механизъм трябва да служи за по-добро справяне с емисиите на парникови газове, заложени в международната търговия, като по този начин стимулира климатичните действия както в рамките на Съюза, така и от нашите търговски партньори, а не като инструмент за протекционизъм“, се казва в документа. Въпреки че емисиите в рамките на ЕС намаляват, тези от продуктите, внесени в блока, се увеличават. „Европейският съюз трябва да поеме отговорност за емисиите на парникови газове, които произвежда, и тези, които все повече внася“, смятат евродепутатите.

Край на безплатните квоти

Европейската комисия ще представи своя план за механизма за регулиране на въглеродните граници през юни и се очаква промените да започнат с енергоемките индустриални сектори като производството на стомана и цимент.

Те представляват 94% от промишлените емисии на ЕС и получават безплатни средства по схемата за търговия с емисии на блока, което им позволява да замърсяват, без да плащат. Въвеждането на новия граничен налог трябва да се извършва успоредно с постепенно премахване на тези безплатни вредни емисии през следващото десетилетие, се казва в резолюцията на Парламента.

Тъй като налогът увеличава покритието си, безплатните квоти за емисии ще бъдат премахнати изцяло. „Никоя политика в областта на климата не може да бъде определена като амбициозна, освен ако не намали квотите за въглерод, не премахне безплатните квоти за емисии, които ограничават въглеродния пазар и не се определи минимална цена за всеки тон CO2“, продължава резолюция.

Еколозите са съгласни. „Това е ясен призив за затваряне на вратичка, която предпазва по-голямата част от въглероден интензивните индустрии да плащат за климатичните щети, които причинява“, каза Дорийн Федриго, участник в Climate Action Network Europe. Ярубас обаче предупреди, че поетапното премахване на безплатните квоти по СТЕ трябва да се извършва внимателно, за да се избегне преместването на компании в чужбина на места, където цената на замърсяването е по-евтина.

„И двете системи, квотите за безплатни емисии и механизмът за регулиране на въглеродните граници, трябва да работят едновременно. Причината е, че последният не може сам да защити конкурентоспособността на европейските износители “, смята експертът.

Но това бързо премахване на квотите бе критикувано от Европейските консерватори и реформисти (ECR), които гласуваха против становището. „Бързото премахване на безплатните квоти би рискувало сигурността на инвеститорите“, заяви говорител на групата. Според него бързото премахване на безплатните квоти може да бъде драматичен удар за индустрията и не е преминал през правилна оценка на въздействието.

От групата са убедени, че ЕС трябва да се застъпва за надеждна политика, особено когато става въпрос за инвестиции, необходими за постигане на целта за 2050 г.“, добавиха те. Очаква се Европейският парламент да гласува резолюцията по време на пленарна сесия през март. След това през юни Комисията ще представи предложение за таксата.