ИЯИЯЕ: Нужни са нови кадри за ядрената енергетика, особено за изграждане на нова ядрена мощност
Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН е най-големият център за научни изследвания и образование в ядрената област в България. Това каза проф. Димитър Тонев, заместник-директор на ИЯИЯЕ по време на срещата с представители на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която се проведе онлайн на 20 януари 2021 г., по повод приемането на България за член на Агенцията. Целта на срещата бе да се определят областите на взаимодействие, методите на работа и начините на сътрудничество и подкрепа между двете организации, съобщиха от ИЯИЯЕ.
В изказването си, проф. Тонев подчерта необходимостта от нови кадри, особено след решението на Министерски съвет за изграждане на 7 блок на площадката на АЕЦ Козлодуй. Според него, ролята на Института е точно в подготовката на бъдещите професионалисти както в областта на ядрената енергетика, така и в другите приложения на ядрената наука. Проф. Тонев изрази надежда, че присъединяването на България ще има положително въздействие и върху други приоритетни дейности на ИЯИЯЕ като производството на изотопи за медицината.
Доц. Лъчезар Георгиев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика подкрепи мнението на проф. Тонев, сподели своето задоволство от присъединяването на България към АЯЕ и определи това като възможност за бъдещо развитие и сътрудничество. Доц. Георгиев запозна представителите на Агенцията с дейността на Института като подчерта, че основната му мисия е да съхранява и разпространява научните знания в ядрената област.
От своя страна Уилям Д. Магууд IV, генерален директор на Агенцията за ядрена енергия, приветства участниците в събитието и очерта конкретните области на сътрудничество между двете организации като даде предимство на образованието и подготовката на учени и специалисти.
По време на срещата беше представена структурата на Агенцията за ядрена енергия и по-конкретно дейността на Комисията за ядрена наука и работните групи към нея. Сред ползите от членството на България е и възможността за достъп на учените и експертите от Института до богатата библиотека от компютърни програми и ядрени данни, която АЯЕ притежава.
Във виртуалната среща освен доц. Лъчезар Георгиев и проф. Димитър Тонев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика участваха още доц. Мария Манолова, заместник директор на ИЯИЯЕ, доц. Павлин Грудев, ръководител на Лаборатория „Ядрена енергетика и ядрена безопасност“ в ИЯИЯЕ, доц. Никола Колев и д-р Младен Митев, председател на Българското ядрено дружество. Агенцията за ядрена енергия бе представена от Уилям Д. Магууд IV, генерален директор на АЯЕ, Нибухиро Муроя, заместник генерален директор, отговарящ за управление и планиране, Даниела Лулаче от Централен офис за политика и координация на АЯЕ, Олвидо Гузман, старши съветник по многостранна координация на проекти и секретариат на Управителния комитет, Габриела Палос, анализатор на политики, Татяна Иванова, ръководител на отдел „Ядрена наука“ в АЯЕ и Кеня Суиама, ръководител на отдела за библиотеката от програми и ядрени данни.
Агенцията за ядрена енергия е междуправителствена организация, която работи в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. АЯЕ улеснява сътрудничеството между страните с развита инфраструктура в ядрената област. Агенцията подкрепя търсенето им на високи нива на ядрена безопасност, развитието на технологиите и науката, както и въпроси свързани с околната среда, икономиката и правото в изброените области. Мисията на АЯЕ е да помага на страните-членки в поддържане на по-нататъшното развитие, чрез международно сътрудничество на научна, технологична и правна основа, необходимо за безопасно, екологично и икономично използване на ядрената енергия. Агенцията се стреми да предоставя авторитетни оценки и да формулира общи разбирания по ключови въпроси като принос към правителствените решения относно политиките в областта на ядрените технологии.
С присъединяването на България на 01 януари 2021 г., броят на членуващите държави в организацията става 34. Сътрудничеството между тях се осъществява чрез съвместни изследвания, постигане на консенсус между експертите и разработване на най-добри практики.