Депутатите приеха високи цели за рециклиране в Закона за управление на отпадъците на първо четене

С подкрепата на 93 народни представители и един въздържал се, депутатите приеха на първо четене промени в Закона за управление на отпадъците.

Вече трябва да рециклираме 50% от хартията, пластмасата и стъклото, което не е факт 

Очаква се с промените да се засили контролът върху дейността на организациите по оползотворяване на отпадъците и на лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално, както и да се ограничат рисковете за околната среда при дейностите с третиране на отпадъци. Законът въвежда по-високи изисквания за рециклирането на битовите отпадъци. До края на 2020 година например е трябвало да рециклираме не по-малко от 50% от количеството на отпадъчните материали от хартията, пластмасата и стъклото. Според Закона от края на 2020 година ние трябва да сме намалили количеството депониран биоразградим отпадък до 35% от количеството на образуваните през 1995 година отпадъци. До 2030 години трябва да достигнем 60% рециклиране на битовите отпадъци.

„Ако се вгледате в сроковете на един от параграфите, ще видите определени проценти и мерки, които трябва да бъдат реализирани до 31 декември 2020 г. Това е достатъчен аргумент за закъснялото му внасяне и разглеждане в Народното събрание. Той отдавна трябваше да действа вече и да бъдат постигнати част от целите, които са заложени в този закон", коментира в пленарна зала депутатът от БСП Манол Генов.

Основният липсващ въпрос е да се въведе количеството като основа за изчисляване на такса битови отпадъци

В своето становище Българската стопанска камара посочва, че след като се въвеждат финансови стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, за да се създаде мотивация в потребителите за разделно събиране трябва да се помисли за премахване на данъка за физически лица при предаване на разделно събрани отпадъци. Въпреки че не е в обхвата на настоящия законопроект от БСК настояват да се ускори процеса по въвеждане на количеството като основа за изчисляване на такса битови отпадъци. 

Въвеждането на допълнителни изисквания за ограничаване депонирането на битовите отпадъци едновременно с повишаването на целите за рециклиране ще изисква допълнителни инвестиции и последващи експлоатационни разходи от общините за подобряване работата на съществуващите системи за разделно събиране, подчертаха от Националното сдружение на общините в Република България.

Липсват икономически инструменти и други мерки за създаване на стимули за местните власти за прилагане йерархията на отпадъка като от сдружението признават, че е недостатъчна ефективността на системите за разделно събиране и липсват небходимите мощности за оползотворяване или обезвреждане на отпадъците. В становището си на първо гласуване оттам предложиха да бъдат определени задълженията за изпълнение на целите за битовите отпадъци, които попадат в системите за разширена отговорност на производителя на ниво община. НСОРБ коментира, че голяма част от общините рециклират под 50% от количеството на битови отпадъци на тяхната територия, което напрактика означава, че вече са в неизпълнение на законодателството. Според сдружението трябва да се преразгледа също Закона по отношение на налагането на глоби за нарушенията на граждани и фирми, които от своя страна все по-често обжалват общинските наредби за управление на отпадъците.

Разделно събиране на текстила

Законът за първи път въвежда и специфични изисквания за разделното събирането на дрехи и обувки, въвежда се ангажимент за разделно събиране на текстил от 1 януари 2025 година.

Според закона също така физически лица няма да могат да изкупуват рискови отпадъци от черни и цветни метали, които са обект на най-чести посегателства - елементи на ж.п. състави и кабели. Съществуващите вече пунктове трябва да се приведат според изискванията в деветмесечен срок от влизането на закона в сила. Ако търговецът не успее да направи това, е длъжен да преустанови дейността си.

Пунктовете за търговия с метали извън жилищните зони, бизнесът алармира за огромни загуби

Законопроектът задължава пунктовете за търговия с цветни и черни метали да бъдат изнесени извън жилищните зони. По данни на икономическото министерството в момента 400 пункта се намират в промишлени райони и отговарят на новите изисквания. Депутатите задължиха търговците да осигурят постоянно видеонаблюдение на площадките. С промените се блокира дейността по събиране и оползотворяване на металните вторични суровини, заявиха днес от Българската асоциация по рециклиране (БАР) и Българската асоциация на металургичната индустрия на пресконференция в БСК.

По данни на МРРБ в около 33% от населените места има приети и действащи общи устройствени планове, което означава, че останалите населени места ще останат без площадки за отпадъци, посочи Теменужка Костова, председател на УС на БАР. Според нея загубите за фирмите от бранша ще се измерват в милиарди левове.