БДЗП: По-малко водолюбиви птици има у нас заради топлата зима
Резултатите от Преброяването на водолюбивите птици у нас, което се провежда за 45-та поредна година по цял свят, вече са известни. В рамките на 4 дни (от 14 до 17 януари), 42 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), „Съюза на ловците и риболовците в България“ (СЛРБ), и представители на други неправителствени организации, успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.
Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко бяха птиците и числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката бе с високо ниво и липсваха т. нар. пясъчни коси, които привличаха хиляди птици. Поради необичайно високите температури в страната, които бяха регистрирани седмица преди преброяването, е установена значително по-ниска численост на зимуващите водолюбиви видове птици, в сравнение с миналогодишното преброяване.
Екипите успяха да наблюдават и преброят едва 2017 големи белочели и 48 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответно 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски, а през 2019 г. – 120 000 големи белочели и 3500 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са: световно застрашената кафявоглава потапница (40 323 инд.), зеленоглавата патица (37 727 инд.) и обикновената лиска (24 772 инд.). Към момента са обработени около 90% от данните, които показват, че общата численост на установените видове птици е 240 811 инд., като по време на преброяването през 2020 г. техният брой е бил 247 908 инд., през 2019 г. – 361 933 индивида, а през 2018 г. – 130 000 индивида.
От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени: 7 ушати гмуреца, 1427 тръноопашати потапници и 4 средиземноморски буревестника. Сред интересните наблюдения са голяма черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 981 розови фламинги, 661 къдроглави пеликана и 13 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, 1 розов пеликан в язовир Розов Кладенец и 1 червеногуша гъска на язовир Овчарица. В района на Шабленското езеро и блато Песчина интерес представляваха и наблюдаваните 2 големи кресливи орела, които са световно застрашен вид. Общо за страната бяха регистрирани 42 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 9 бели щъркела, 1 белокрила рибарка в Софийско и 1 папуняк по Северното Черноморие.
Радващ е фактът, че тази година почти всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което бяха събрани близо 7000 записа и което спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.