Мъчително сбогуване с печките на дърва и въглища дори заради мръсния въздух

В България въздухът е мръсен. Заради неспазване на нормите за качество на въздуха, страната ни отива на съд и ще плащаме солени глоби за всеки ден неизпълнение, а цената ще плати всеки от нас от собствения си джоб. Въздухът е мръсен не само в София, рискови са вече 25 общини, в които има сериозно неспазване на изискванията на директивата за по-чист въздух по отношение на фините прахови частици (ФПЧ10).

Ако постигнем своите цели и амбициозни мерки, което към момента се случва изключително мъчително, бихме могли да намалим годишната смъртност на възрастното население (на възраст над 30 години) в България с около 4 на сто, сочат експертите от природозащитните организации.

Да, може би има и по-мръсна атмосфера някъде в Западните Балкани, Азия и Африка. Очевидно е обаче как в България вече десетилетия бавно и мъчително се лутаме в целите си за намаляване на замърсяването на въздуха. В София например за следващите два дни не се очаква превишаване на нормите на фини прахови частици, може да видите на: https://air.sofia.bg/.

Въздухът тези дни е приемливо мръсен

Основният принос за по-лекото дишане на столичани през последните дни най-вероятно е на дъждовете. Но има значителни периоди, в които не можем да разчитаме на този естествен пречиствател на атмосферата, а смогът над София е гъст, миризлив, задушлив и отровен. Ако има някакво подобряване, както твърдят столичните власти, то е просто незначително.

Главната причина за бедствието с мръсния въздух, по мнението на експерти еколози, е ниският стандарт на живот - най-вече кюмбетата за отопление и старите автомобили. Но също така и липсата на разбиране, на ясно поставяне на проблемите и на търсенето на реални възможности за тяхното решаване.

Във всички общини основният източник на фини прахови частици това е отоплението на въглища и дърва. Използването на неефективни печки и котли на твърдо гориво е най-малко 85% от емисиите на ФПЧ10, показва Националната програма за качеството на атмосферния въздух 2018-2024 година. Транспортът - емисиите на изгорелите газове, особено от дизеловите превозни средства - има допълнителен принос. Други сектори като промишлеността, строителството и изгарянето на отпадъци могат да бъдат допълнителни фактори в конкретни общини, но данни за техния принос няма, пише в анализа на програмата.

Законът за чистотата на атмосферния въздух делегира решенията за справяне с този проблем на общините. Предвидени са дори глоби от 2000 до 5000 лева за кметовете, ако не подготвят план за подобряване на качеството на въздуха. Ако не отчетат постигнатите резултати през годината пред регионалните екоинспекции ги грози глоба от 1000 до 5000 лева. Общините обаче нямат капацитет да изготвят анализа, нито имат възможността да приложат решенията, нито имат законодателната сила да задължат за спазването на мерките "източниците на проблема", коментират експертите.

Според Георги Стефанов от природозащитната организация WWF, липсват първоначалният анализ, ясната обосновка, ясните мерки, срокове и бюджет.

Проблемът започна да става приоритетен за политиците от 3-4 години, но той е на 15 плюс години. Проблемът е, че правим много добри стратегии и програми, но най-важното липсва, не осигуряваме необходимия бюджет, който да се използва правилно. Всяка община има свои специфики. За София е още по-трудно, защото има и географски характеристики, София се намира в котловина и фините прахови частици се задържат по-дълго поради липсата на естествени въздушни потоци, които да ги разнасят. Видин. Русе и Стара Загора нямат този проблем. Освен това дори в рамките на София има специфики- социални и икономически.

В района на Люлин Филиповци пуши много, но много повече пуши богата Банкя

Може да се каже, че в района на Люлин Филиповци пуши много, но много повече пуши богата Банкя и всеки проблем трябва правилно да бъде адресиран към съответните групи на обществото, смятат експертите на природозащитната организация.

Най-същественият аспект на неспазването на нормите е, че максималният допустим брой на превишения на средно денонощната норма за ФПЧ10 от 50 g/m3 е надхвърлен до голяма степен. Директивата CAFE залага две пределно допустими стойности - средногодишна и средно денонощна (средно за 24-часов период). Средногодишната норма - средната концентрация за една календарна година - е 40 g/m3. Средноденонощната норма е 50 g/m3, която не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година.

Максимално допустимият брой превишения (35 за година) е нарушен в почти всички общини

Прегледът показва, че основният проблем за българските общини е броят на дните, в които средноденонощната норма от 50 g/m3 е превишена. И докато средногодишната норма за ФПЧ10 от 40 g/m3 е постигната средно в около една трета от 28-те общини за периода 2011-2016 г., максимално допустимият брой превишения (35 за година) беше нарушен в почти всички общини.

Източник: Националната програма за качеството на атмосферния въздух 2018-2024 година

Много интересно е къде се поставят и мониторинговите станции в рамките на общините. В София това са станциите-Младост, Дружба, Надежда, Хиподрума, Копитото. Най-същественото замърсяване в София - в централната част на града, се отчиташе от станцията на Орлов мост, която вече я няма.

Над 50% от населението използва твърдо гориво

Според данните от последното преброяване около 54% от населението използва твърдо гориво за отопление. Изгарянето на влажни, неотлежали дърва за огрев или на въглища с високо съдържание на пепел и ниска калоричност води до високи емисии на фини прахови частици. Тази вероятност се увеличава допълнително, ако горивото е изгорено в по-стари печки и котли, които не са проектирани по изискванията за енергийна ефективност и екодизайн, какъвто е случаят с повечето такива уреди, използвани в България.

Ниският жизнен стандарт на много домакинства в България е основната причина за използването на уреди на твърдо гориво, изгарянето на (влажни) дърва за огрев и използването на нискокачествени въглища. Между 5% и 23% (средно 11%) от домакинствата, които използват твърди горива за отопление в общините, са бенефициенти по програмите за целева помощ за отопление през зимата. Собственоръчният добив на дърва за огрев от домакинствата през отоплителния сезон, съхранението на добитата дървесина и продажбата на дърва за огрев според теглото им са фактори, които допълнително усложняват ситуацията и водят до изгарянето на дърва за огрев, на които не е дадена възможност да отлежат и да изсъхнат частично.

Отсъствието на стандарти за качество на горивата за битово отопление е друг фактор, който позволява на пазара да се доставят и закупуват от домакинствата нискокачествени въглища и пелети.

Ниският жизнен стандарт е причина и за високите емисии на фини прахови частици от автомобилния транспорт и особено от автомобилите, използващи дизелово гориво. Дизеловите превозни средства с екологична категория преди Euro и Euro 1, при които няма контрол върху пределно допустимите стойности на емисиите са около 35% до 40%. Друг фактор е отстраняването от страна на собствениците на катализаторите и филтрите за твърди частици (DPF), монтирани на по-модерните дизелови автомобили от екологична категория Euro 5 и Euro 6.

Поетапно извеждане от употреба за печките и котлите на твърдо гориво до 2024 година

В Националната програма са предложени мерки за намаляване на емисиите на ФПЧ10 от битовото отопление. Очаква се задължителното поетапно извеждане от употреба в периода 2020-2024 г. на печки и котли на твърдо гориво, които не отговарят на изискванията на Регламентите за екодизайн и въвеждането на алтернативни мерки за отопление да допринесат с 78% от очакваното намаление на емисиите на фини прахови частици от сектора на битовото отопление. Възможности за алтернативни методи за отопление са свързване към газопреносната мрежа, уреди на електроенергия или свързване към централно топлоснабдяване и подмяна с печка или котел, които отговарят на стандартите за екодизайн. Такава мярка беше въведе чрез промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух и наредба към него през 2019 година, но ползите от въведените мерки остават неясни. Затова в коментар към наредбата от "Зелени закони" настояват за периодичен отчет. София например има програма за смяна на старата печка с екоотопление, но какви са резултатите от нея не е известно.

Раздялата със замърсяващите отоплителни уреди и осигуряването на алтернативни начини за отопление ще изисква ефективно управление от общините. Разходи за изпълнение на предложените мерки по отношение на битовото отопление във всички общини, включени в Националната програма, които не отговарят на изискванията, могат да са от порядъка на 39-47 милиона лева на година.

За намаляване на емисиите на фини прахови частици от леки автомобили е нужно да се подобри качеството на периодичните техническите прегледи, както при първоначалната регистрация на автомобила, така и по време на нормалната им употреба. Това трябва да е комбинирано със санкции за собствениците на автомобили, които не са преминали успешно периодичния технически преглед, тъй като собствениците им са премахнали устройствата за намаляване на емисиите. Втората мярка е въвеждане на зони за ниски емисии (ЗНЕ) в най-урбанизираните градове като София и Пловдив. Това би ограничило влизането на дизелови автомобили категория pre-Euro и Euro 1 в центровете на градовете.

София на крачка от въвеждане на зони за ниски емисии

И ако в София има малки стъпки, то други общини още са на подготвителен етап. В София вече има въведен зелен билет при увеличаване на замърсяването, използване на безплатни буферни паркинги, проверки на строителни обекти и др. В момента работна група Столична община обмисля въвеждане на зони за ниски емисии, което ще ограничава автомобили с по-нисък клас. Общината готви нови инициативи за дните, в които са отчетени нива на мръсен въздух. Сред тях са децата да не излизат в дворовете на училищата, ограничаване на използването на камини с открита горивна камера в случай, че е втори топлоизточник, както и стимулиране на споделеното пътуване, предвижването с велосипед или пеша.

Повечето общини изостават в борбата с праха

Други общини обаче са много назад в изпълнението именно заради липсата на ясен анализ, план и финансиране. Една от основните критики до момента е, че от предвидените по оперативна програма "Околна среда" над 65 млн. евро за подобряване качеството на въздуха са се възползвали едва 7 общини. Подготвителният етап за общините по план вече завърши. През него те трябваше да преразгледат общинските програми за качество на въздуха и да предложат алтернативи за домакинствата, които се отопляват на твърдо гориво, да определят приоритетни географски зони, промяна на стандартния подход за енергийни помощи. В националната програма липса и ясно представяне на източниците за финансиране на мерките. Директното финансиране за подобряване на качеството на въздуха обикновено е ограничено и трудно. В програмата се посочват общините като отговорни за осигуряването на средства, които с помощта на Националното сдружение на общините трябва да проучат възможностите за непряко финансиране главно на мерки, свързани с изменението на климата, енергийна ефективност и устойчив транспорт.

Пълният текст може да видите на Dir.bg: Заради мръсния въздух: Мъчително сбогом на кюмбетата за топлене с дърва и въглища | Бизнес.dir.bg