Торфищата като източник на парникови газове и уловители на въглерод

Торфищата се явяват последната фаза от деградацията на блатата, през която те се запълват почти изцяло с растителни останки и мъхове, пише авторът Петко Божков в своя анализ, публикуван в climateka.bg. Специфичните ниско- и безкислородни условия възпрепятстват процесите на разлагане и водят до натрупване на голямо количество органичен материал, богат на въглерод и азот – т.нар. торф. При осушаването или запалването на торфа в атмосферата се отделят големи количества газове (CO2, CO, CH4, NО2), които засилват парниковия ефект. Поради това опазването на торфищата няма само екологична значимост, а може да се разглежда като мярка за намаляването на ефектите от климатичните промени.

Торфът е изграден предимно от въглерод и азот, чиито източник се явява растителността, представена главно от сфанови мъхове, тръстика, папарат и др. Високото въглеродно съдържание на торфа е причина за използването му като горивно полезно изкопаемо, подобно на въглищата. В действителност при определени и относително непроменливи условия на средата, за период от няколко милиона години торфът може да се преобразува в лигнит.

Обикновено в периферията на торфищата, при относително високо ниво на подземните води, се развиват специфични торфено-блатни почви с много високо съдържание на органична материя и ниска обемна плътност. Изчислено е, че в торфищата се задържат около 664 гигатона (1 гигатон = 1 млрд. тона) органичен въглерод или това са приблизително 21% от общото количество въглерод в почвите на глобално ниво. Същевременно торфищата в умерените и субполярни райони на северното полукълбо задържат между 8 и 15 гигатона органичен азот (N) или това са между 9 и 16% от общото количество органичен азот в почвите.

Очевидно е, че торфищата се явяват много голям уловител най-вече на въглерод, но и на азот, който също се свързва с кислорода (О) и допринася за емисиите на парникови газове. Според доклад на IPCC (IPCC, 2013) основните начини, по които въглеродът се отделя от торфа и торфените почви и постъпва в атмосферата са: 

- чрез отделяне на CO2 от микробно окисление на торфа;

- чрез излужване (разтваряне и изнасяне) на C под действие на филтрацията на води в торфищата и торфените почви;

- чрез отделяне на газове (въглероден оксид CO, въглероден диоксид CO2 и метан CH4) при естествено или умишлено запалване на торфищата.

Географско разпространение на торфищата

Понастоящем около 10% от териториите, заети с торфища се експлоатират като източник на горивно полезно изкопаемо или са подложени на осушаване, с цел използване на терените за други цели. Затова е важно да разгледаме географското разпространение на торфищата и мерките за тяхното опазване.

Фиг. 1 Географско разпространение на торфищата (Източник: Levi Westerveld, 2017)

Според различни източници торфищата заемат между по-малко от 2% (Clymo, 1984) и около 3% от територията на Земята (Leifeld, Menichetti, 2018). На глобално ниво торфищата заемат около 4 млн. км2 (Joosten, 2010) като най-обширните и компактни (т.е. непрекъснати) площи са разпространени в равнинни териториите с умерен до субполярен климат – най-вече в Европа, Азия и Северна Америка (фиг. 1).

Торфищата в Русия (фиг. 1) заемат най-обширни площи – около 1,38 млн. км2, в които ‬се съдържат 197,5 гигатона въглерод, докато в Канада торфищата се простират на 1,13 млн. км2 и съдържат 154,9 гигатона въглерод (Joosten, 2010). Торфищата са разпространени и в територии с екваториален климат, в които балансът топлина – влага предопределя целогодишно преовлажнение. Затова торфищата са разпространени по течението на р. Амазонка и р. Конго, както и в Югоизточна Азия (фиг. 1). Тяхната роля в кръговрата на въглерода също е много значима, макар по-малките им размери в сравнение с торфищата на умерения и субтропичния пояс. Така например торфищата в Индонезия заемат 265 хил. км2, в които се съдържат около 54 гигатона въглерод (Joosten, 2010).

Фиг. 2. Високопланинско торфище, заемащо Беговишкия циркус в Пирин. Източник: автора

Торфищата в България

В България торфищата заемат ограничени площи най-вече в субалпийкия и алпийски пояс на Рила, Пирин (фиг. 2), Витоша, Стара планина и Западни Родопи.

Често те се развиват за сметка на циркусните езера, които са подложени на процеси на заблатяване. Към групата на торфените блата може да се причисли и Чокльовото блато в Краището, заемащо тектонско понижение в Конявска планина. Общата площ на торфищата в страната е приблизително 112 км2 (около 0,1% от територията на страната) като в тях са акумулирани 0,059 гигатона органичен въглерод.

Несъмнено запазването на торфищата и торфените почви на локално и глобално ниво би оказало благоприятен ефект върху емисиите на парникови газове. Възстановяването на вече засегнатите от човешка дейност торфища е възможно да се осъществи чрез възобновяване на естествения им воден режим, което има доказан ефект върху намаляване на емисиите на парниковите газове. Това спомага за образуването на торф и следователно рефлектира върху натрупването на въглерод и намалява концентрацията му в атмосферата. Превръщането на торфищата и торфените почви в земеделски земи и използването на торфа като гориво има точно обратния ефект. Запазването и възстановяването на торфищата има важно значение за запазване на естественото биоразнообразие на територията. Поради специфичните безкислородни условия в торфищата са се натрупали големи количества растителни останки и полен, което стои в основата на реконструирането на климата в минали периоди. Тази тема има важно значение за проследяването на климатичните промени през последните 10-12 хил. години и ще бъде обект на самостоятелна статия.