Първата българска подземна ВЕЦ започва работа на 1 януари 1958 г.
На 1 януари през 1958 г. влиза в действие първата българска подземна водноелектрическа централа - ВЕЦ "Батак". Разположена е близо до град Батак, в Южна България. Тя е част от каскадата "Баташки водносилов път" - една от първите хидроенергийни каскади у нас. Изградени са общо пет големи язовира. Водите, събирани от водосборния район, задвижват три водноелектрически централи - ВЕЦ "Батак", ВЕЦ "Пещера" и ВЕЦ "Алеко", с обща мощност 226 MW. Официалното откриване на цялата система е на 6 септември 1959 година, припомня в. “Банкер”.
Каскада "Баташки водносилов път" е един от най-сложните хидрокомплекси, построени със замисъл да се оползотвори богатият валежен отток на Западните Родопи. Състои се от три стъпала с основните водохранилища - язовир "Голям беглик" и "Батак", и трите деривационни ВЕЦ - "Батак","Пещера" и "Алеко".
Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на река Въча, като се използва водосборния район в Западните Родопи (Баташкия водносилов път), възниква още през 1920 г., когато инж. Иван Мавров я предлага в труда си "Архив на водните сили в България". Тази идея се лансира и по-късно - през 30-те години от инж. Тодор Романов. През 1947 г. по идея на главния директор на Главна дирекция "Електрификация на България" инж. Марин Калбуров, се провежда конкурс за цялостното оползотворяване водите на реките Чая, Въча, Стара река, Елидере, Сестримска река и Марица. От конкурсните материали се оформя идеята за възможно проектиране на три главни каскади "Доспад-Девин-Кричим", "Баташки водносилов път" и "Сестримска каскада".
Идейният и технически проект за целия "Баташки водносилов път" е разработен в "Енергохидропроект" през 1951-1955 година. Проектът включва язовири, изравнители и три централи - ВЕЦ "Батак" (подземна), ВЕЦ "Пещера" (подземна) и ВЕЦ "Алеко" (надземна).
Строителството на Баташкия водносилов път се извършва от създаденото за целта предприятие към "Хидрострой" с директор инж. Ангел Петърчев и гл. инженер Иван Масленков. Главната част от този комплекс се развива по поречието на Стара река. Водосборната област включва речният отток, водите от дъждове и снеготопеж. За обезпечаване на необходимото количество вода се строят събирателни канали с голяма дължина. Водосборната област е кръстосана със събирателни тунели и канали, чиято обща дължина възлиза на 165 км, от които тунели 72 км и седем броя дюкери с обща дължина 6 450 метра. Построени са водоводовите канали и тунели - водовод Бистрица, водовод Равногор, водовод Нова махала, водовод Гашни, водовод Беглика и други по-малки. С тях водата се насочва към язовир "Батак", язовир "Голям Беглик", язовир "Тошков чарк", язовир "Беглика" и язовир "Широка поляна".
Баташкият водносилов път е част от "Национална електрическа компания" ЕАД - търговско дружество със седалище в София, изцяло собственост на "Българския енергиен холдинг". Основната дейност на НЕК е производство на електрическа енергия, покупки и продажби на електроенергия, внос и износ на електрическа енергия. Производството на електроенергия се осъществява в 28 водноелектрически централи и помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Основната част от производството е концентрирана в централите от каскадите "Белмекен-Сестримо-Чаира", Въча, Батак и Долна Арда.
Град Батак се намира в Западните Родопи, на 1036 м надморска височина в долината на Стара река, по двата ѝ бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове (бърда) 100-200 м над равнището му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива скала, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и язовир Доспат, на изток - с река Въча, на север - с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност "Баташки снежник". Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите - Баташки снежник (2 082 м), Голяма Сюткя (2 185 м).
Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от град Пещера, на 35 км от областния център Пазарджик и на около 55 км от Пловдив. На 15 км е от град Ракитово и на 27 км от Велинград.
Река Въча е десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 км, която й отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада "Доспат-Въча"). По течението на самата река са изградени язовирите "Кричим", "Въча", "Цанков камък" и "Тешел", които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловди. Стената на язовир "Въча" е най-високата в България - 144.5 метра.
Река Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което пази чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени - Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалният монумент "Слона". В района на село Михалково има топли минерални извори.