Спад 4.2 на сто на българската икономика през третото тримесечие на 2020 година

През третото тримесечие на 2020 г. БВП спада с 4.2 на сто на годишна база. Намалението се дължи на по-нисък износ на стоки и услуги, докато вътрешното търсене се е увеличило, пише в публикувания редовен месечен обзор за икономиката на страната на интернет страницата на Министерството на финастите. Данните, ползвани в документа, са събрани до 15 декември.

Повишение е отчетено както при частното, така и при публичното потребление. Растежът на частното потребление достигна 7.1% и отрази положителния принос от нетен туризъм, формиран в резултат на намаляване на разходите на нерезиденти, направени в страната. Инвестициите се увеличават с 1.1% поради нарастване на запасите, докато брутото образуване на основен капитал спада с 1.4% в резултат на по-малко инвестиции в строителство на нежилищни сгради, както и на конструкции и жилища.

Брутната добавена стойност (БДС) през трето тримесечие се понижава 4.4%.С най-голям  отрицателен  принос са секторите търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство; и индустрия без строителство. В същото време повишение на БДС е регистрирано в строителство, държавно управление и финансови и застрахователни дейности.

Краткосрочна бизнес статистика

През октомври спадът на производството в промишлеността и строителството се ускорява, докато при търговията на дребно е регистрирано леко подобрение, свързано с увеличени продажби на нехранителни стоки. По-големият спад в промишлеността се дължи на производство на хранителни  продукти. Същият отрасъл допринася и за спада на оборотите на вътрешния пазар и от износ. Намалението на продажбите за износ достигат 10.8%, като енергийните стоки и основните метали също имат съществен принос. Спадът в строителната продукция е 7.1% и се дължеше най-вече на сградното строителство.

През ноември показателите за бизнес климата и доверието на потребителите спадат, поради влошаване на очакванията. Бизнес климатът се понижи за първи път от април насам, в резултат от значително намалените очаквания в търговията на дребно и строителството. Потребителите също бяха по-песимистично настроени за общата икономическа ситуация в страната и финансовото си състояние.

Пазар на труда и производителност

Заетостта постепенно започва да се възстановява през трето тримесечие след шока, отчетен през второто като резултат от мерките за овладяване на разпространението на Covid-19. Броят на заетите в икономиката бе 3 588.8 хил. души (според СНС). Годишният спад на показателя се съкрати до 2.6%, при 3.3% през второ тримесечие. Най-силно засегнатите сектори са търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, с годишен спад на броя на заетите от 8.3%. Същевременно създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения изглежда неповлиян от Covid-кризата и заетостта продължи да нараства с 5.7%.

Броят на заетите се повиши със 77 хил. души спрямо второ тримесечие или с 2.2%, за което спомогна и сезонната заетост през летните месеци. Такава динамика бе традиционно наблюдавана в селско стопанство и строителство, докато в търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство заетостта намалява и на тримесечна база. Ограничаването на потока от чуждестранни посещения повлия негативно на туризма, поради което в отрасъла не бе наблюдавано и обичайното сезонно увеличение на наетите лица.

По-ниският спад на заетите през трето тримесечие е съчетан с подобрена динамика на производителността на труда. Реалният спад на производителността се забави до 1.6% на годишна база в сравнение с 5.3% през второ тримесечие. Съществено намаление на показателя бе наблюдавано в селското стопанство, с 9.7%. Динамиката на производителността в индустрията (нарастване с 0.4%) и услугите (ограничен спад от 0.7%) се подобри, тъй като заетите и брутната добавена стойност в тези отрасли имаха близки темпове на изменение.

През трето тримесечие процесът на оптимизация на разходите за труд продължи, но се дължеше в по-голяма степен на намалението на наетите лица. В най-силно засегнатата от пандемията дейност търговия, транспорт, хотели и ресторанти е отчетен продължаващ спад както на наетите, с 8.4%, така и на заплатите - с 3.7%. Компенсацията на един нает общо в икономиката, обаче, се повиши с 6.7% на годишна база. В индустрията увеличението достигна 13.6%, а в услугите - 4.5%. В условията на ускорен растеж на доходите от труд, нарастването на номиналните разходи за труд на единица продукция остава високо, 8.5% на годишна база.

Инфлацията

Инфлацията според ХИПЦ през ноември е 0% спрямо октомври. Поскъпване е отчетено при хранителните продукти с 0.2% и енергийните стоки с 0.6%. За последното принос имаха най-вече по-високите цени за топлоенергията, влезли в сила в началото на отоплителния сезон, а също и на транспортните горива. Описаните промени до голяма степен са компенсирани от поевтиняване при услугите с 0.2%, водено най-вече от по-ниски цени за настаняване в хотели, както и понижение на цените на облекло и обувки с 0.7%.

Годишната инфлация за ноември спрямо същия месец на 2019 г. се забави до 0.3%, при 0.6% през октомври. Тази тенденция е наблюдавана при всички основни компоненти на индекса. С най-голям принос са храните, чието поскъпване се забави до 2.8% при 3.6% месец по-рано, и в по- малка степен инфлацията при услугите, която се сви до 2.3%. Спадът в цените на енергийните стоки е 8.3%. Базисната инфлация също се забави с 0.3 пр.п. до 1.5%.

Външна търговия и външнет дълг

През септември месечното салдо по текущата сметка стана отрицателно, поради ниския излишък при услугите. Спадът на износ, както на туристически, така и на транспортни услуги продължи да изпреварва понижението на вноса. Нетният резултат и по двете подстатии бе почти балансирано салдо през септември, при значително по-го-леми излишъци година по-рано. Същевременно търговският дефицит се сви поради леко увеличение на износа. Салдото по доходните статии остана отрицателно. Натрупаният от началото на годината излишък по текущата сметка намалява до 1.1% от прогнозния БВП спрямо 3.4% за деветте месеца на 2019 г. Финансовата сметка бе повлияна от емитирането на държавни евро-облигации. Сумата, отчетена в портфейлните инвестиции, е 1.8 млрд. евро или 3% от прогнозния БВП.

Брутният външен дълг на сектор държавно управление достигна 12.3% от прогнозирания БВП през септември или с 3.5 пр.п. повече от размера към същия месец на 2019 г. Общият външен дълг възлезе на 37.9 млрд. евро или 62.2% от БВП, като междуфирменото кредитиране също имаше положителен принос за нарастването.

Кредитиране

През октомври годишният растеж на кредита за частния сектор остана с почти непроменен темп от 5.8%. Кредитирането за нефинансовите предприятия минимално се ускори с 2.2%, при леко подобрение на показателя за бизнес климата през месеца, поради по-добри оценки в почти всички сектори. За разлика от последните месеци, през октомври се забеляза осезаемо забавяне на спада на овърдрафта на нефинансовите предприятия до -0.4% при -4.3% в края на септември. От друга страна, лошите и преструктурираните кредити нараснаха с по-висок темп: 6.8% при 5.3% месец по-рано. Годишното нарастване на редовните кредити на нефинансовите предприятия с матуритет над 5 години се запази близко до предходния месец, 5.9% при 6% през септември.

По правителствената програма през ББР за подкрепа на бизнеса, общият размер на потвърдените за гарантиране кредити към 26 октомври е 90.7 млн. лв. Най-много искания са подадени от компании от търговия, туризъм, транспорт и производство. Сред подпомогнатите са още фирми в селското стопанство, строителството и услугите, вкл. рекламната дейност.

Кредитът за домакинствата продължи да се забавя и достигна растеж от 7.1% при 7.5% през септември. Потребителските кредити се увеличиха с 5.9% при 6.2% месец по-рано, а жилищните кредити запазиха двуцифрен темп на нарастване: 11.9% при 12.3% в края на септември.

Фискален сектор

Салдото по Консолидираната фискална програма за периода януари-октомври 2020 г. е положително, 0.5% от прогнозния БВП. Разгледан по съставни бюджети, излишък е отчетен при социалното осигуряване, бюджетите на общините, европейски и други средства, както и при някои държавни предприятия и фондове. По държавния бюджет (вкл. централния бюджет и бюджетите на министерства и ведомства, Сметна палата, Народно събрание и съдебната власт) е реализиран дефицит. Постъпленията от приходи и помощи за десетте месеца са по-ниски с 0.2% спрямо 2019 г. Данъчните приходи отбелязват слаб растеж от 0.5% за първи път от началото на Covid-кризата. Той се дължи на по-високите приходи от осигурителни вноски, а косвените данъци имат отрицателен принос, поради по-ниските постъпления от ДДС от внос. Неданъчните приходи намаляват с 11.3%, докато при помощите се запазва двуцифреното нарастване, с 22.6%. Общо разходите се повишават с 1.1% спрямо същия период на 2019 г., което се дължи в най-голяма степен на социалните разходи и плащанията за персонал, по-високи съответно с 9.7 и 13.2%.

Към октомври размерът на държавния дълг остана почти непроменен в сравнение със септември, 24.6% от прогнозния БВП.