Световната търговия се е свила с 14.5 процента през 2020 г.
Най-рязък спад в общата търговията - износ и внос - се наблюдава в Южна и Югозападна Азия, сочат данните на Икономическата и социалната комисия на ООН за Азия и Тихия океан
През 2020 г., главно поради Covid-пандемията, обемът на международната търговия на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион намалява с 1.9% спрямо миналата година. Но в останалата част на света ситуация е много по-лоша. Според предварителните оценки на Икономическата и социалната комисия на ООН за Азия и Тихия океан (ESCAP), глобалната търговия като цяло е спаднала с 14.5% през 2020 г. На този фон свиването с 2% в страните от ЕSCAP обещава по-добри перспективи, според пресцентъра на ООН.
В същото време делът на региона в световния износ и внос на стоки се очаква да нарасне до рекордно висок процент през 2020 г., достигайки съответно 41.8% и 38.2% спрямо 39.9% и 36.9% година по-рано.
Търговията в Азия и Тихия океан, обаче, варира значително в отделните държави. Най-рязък спад в общата търговията - износ и внос - се наблюдава в Южна и Югозападна Азия. А страните от Северна и Централна Азия имаха най-лошите показатели за износ - те спаднаха с 24.4%, главно поради рязкото понижение на петролните цени.
Експертите на ESCAP смятат, че перспективите за пълно възстановяване на търговията в региона са много „слаби“ поради неблагоприятните макроикономически условия, висока безработица, огромни дългове и дефлация. По-малките страни в Азия и Тихия океан са изправени пред допълнителни предизвикателства поради спад в туризма и силно понижение на паричните преводи от мигранти.
Изпълнителният секретар на ESCAP Армида Салсия Алисябана се опасява, че опустошителното въздействие на COVID-19 ще върне милиони хора в региона в бедност.
От ESCAP отбелязват, че заедно с търговията в региона, намалява и обемът на преките чуждестранни инвестиции. През първите три тримесечия на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г. те са се свири с 40%.
Експертите смятат, че инвестиционните потоци през 2021 г. ще останат под нивата отпреди кризата. И перспективите за тяхното възстановяване в бъдеще до голяма степен ще зависят от продължителността на здравната криза, ефективността на политиките за стимулиране на инвестициите и социално-икономическите последици от пандемията.