Франсис Фукуяма: Демокрацията в света е в „ресеция“

2020 година ни донесе предимно лоши новини за състоянието на демокрацията по света, въпреки че има някои признаци, че ситуацията може да започне да се променя. Обобщението е на икономиста и преподавател в Стандфордския университет Франсис Фукуяма в статия за TheWall Street Journal миналата седмица.

През последното десетилетие се сблъскахме с това, което експертът по демокрация Лари Даймънд нарича „демократична рецесия“, в която авторитарните режими процъфтяват и върховенството на закона е подкопано - ситуация, за която се опасява, че може да ескалира в истинска депресия от 30-те години на миналия век. На геополитическо ниво Даймън определя две основни авторитарни сили, Китай и Русия, които са консолидирали своята власт и подкрепят агресивно антидемократичните инициативи по целия свят.

Пандемията Covid-19 укрепи позициите на Китай по много начини: въпреки че най-многолюдната държава беше отговорна за първоначалното огнище на заразата, нейните мерки, определяни и като брутални, за социално и икономическо ограничаване, очевидно победиха вируса и китайската икономика се върна на нивата преди пандемията. Външната политика на Китай стана много по-агресивна: Пекин се бори със съседите си като Индия и разшири диктатурата си до Хонг Конг, в нарушение на обещанията си от 1997 г. Управляващите в Китай хвърлиха милиони свои уйгурски граждани в лагери, като ги обвиниха в сепаратизъм и тероризъм, което предизвика широко разпространен, но по различни причини ограничен международен протест.

Според Фукуяма, Русия продолжава да дестабилизира демократичните страни, от близки като Украйна и Грузия, до далечни – като Европа и САЩ, използвайки активно и социалните мрежи. Москва е заподозряна в опит за покушение на опозиционни политици като Алексей Навални - който според германското правителство вероятно е бил отровен през лятото, и силно подкрепя белоруския диктатор Александър Лукашенко, който смазва масовите протести за демокрация.

Опасности и отвътре

По-коварни заплахи, обаче, идват от установените демокрации, където демократично избраните лидери се стремят да подкопаят конституционния ред и върховенството на закона. Кризата с коронавируса им даде чудесна възможност да разширят властта на изпълнителната власт, както стана, когато унгарският парламент гласува да бъдат предоставени извънредни правомощия на премиера Виктор Орбан. Изземване на власт и опити за отлагане на избори имаше във Филипините, Танзания, Салвадор и Боливия. Под прикритието на коронавируса индийският премиер Нарендра Моди продължи антиислямската си политика, стартирана през 2019 г., например, като подписа нов закон за гражданството, който лишава мюсюлманите от граждански права, както и закон за понижаване на статута на Кашмир като автономия.

През последните шест години в Украйна, Никарагуа, Алжир, Судан, Армения и Беларус имаше много масови протести срещу диктатурата. Повечето от тези движения спряха миналата година, тъй като коронавирусът ограничи способността на продемократичните сили да се мобилизират и да участват в протести. В някои от тези страни утвърдените авторитарни управляващи успяха да парират протестните вълни и да си укрепят властта. Обещаващата либерализация на Етиопия при премиера Абия Ахмед, която му спечели Нобелова награда за мир миналата година, избухна в гражданска война с непокорния регион Тиграй. Демократичното движение на Армения също беше спряно заради войната с Азербайджан в Нагорни Карабах.

И накрая, САЩ, които известен смисъл оглавиха

глобалната популистка съпротива

след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. Подобно на други популисти, президентът използва мандата си, за да се опита да отслаби редица държавни институции, включително ФБР, да компрометира професионални сдружения, дори членове на правителството си, както и федерални съдии и основни медии, които президентът продължи да нарича „врагове на американския народ“. Най-сериозната му атака срещу голяма демократична институция до момента е отказът му да признае поражение в президентските избори през ноември, спечелени от Джо Байдън, и нечестните му твърдения, че изборите са били "фалшифицирани" или изпъстрени с фалшификации.

Неспазването на правилата и нормите на собствената си демокрация от американците нанесе голям удар на демокрацията по целия свят. Русия, която всъщност провежда фалшиви избори, се присмива на обвиненията на Тръмп срещу американската система, докато авторитарните управляващи по целия свят подражават на Тръмп, като налагат санкции и дори спират критичните медии, като ги обвиняват, че разпространяват „фалшиви новини“. Епидемията от коронавируса ускори започналата промяна на изместване на тежестта на световната икономика от Северна Америка и Европа към Азия и намали ролята на САЩ в геополитиката.

Така заплахите за глобалната демокрация, възникнали през 2020 г., са разнообразни и варират от масови нарушения на закона до фина ерозия на демократичните норми. Следователно всички хора по света, които защитават демократичните ценности, трябва да бъдат много загрижени за кризата, предизвикана от COVID-19.

Обезщетение за щетите

Има, обаче, основания да се надяваме, че този спад може все пак да бъде обърнат. В крайна сметка американските институции и регулатори устояха на натиска и американският народ отхвърли желанието на Тръмп да остане на власт втори мандат. И въпреки че много републиканци продължават да оспорват легитимността на вота, Джо Байдън почти сигурно ще положи клетва като президент на 20 януари и веднага ще започне да възстановява част от щетите, нанесени през годините на Тръмп. Малко преди да излезе статията му в The Wall Street Journal Фукуяма каза пред Projekt Syndicate, че щетите, нанесени от Тръмп ще бъдат заличени, колкото по-бързо и колкото по-скоро бъде възстановено демократичното лидерство на Америка на международната сцена, но изрази надежда, че ще засегне и вътрешните американски институции и ценности.

Пак пред Projekt Syndicate Фукуяма каза, че едно от най-големите недоразумения на коронавирусната пандемия е схващането, че авторитарните правителства се справят много по-добре с болестите и инфекциите, отколкото демокрациите. Това е разбираемо заключение, ако сравним САЩ и Китай като примери за съответните форми на управление: в първия случай са загинали четвърт милион души, а във втория - по-малко от 5000.

Като припомня това обобщение, в статията са в The Wall Street Journal преподавателят от Станфордския университет, уточнява, че редица демокрации, от Южна Корея и Тайван до Нова Зеландия, Канада и Германия, се справят също толкова добре, и дори по-добре, с ограничаването на болестта, отколкото Китай. демократични лидери като президента на Южта Корея Мун Дже, канцлера на Германия Ангела Меркел в Германия или преимерът на Нова Зеландия Джасинда Ардерн бяха посочени за пример в различни социологически проучвания за ефективно преодоляване на кризата.

Глобалната демокрация ще се сблъска с много повече предизвикателства, тъй като рецесията ще се разпространява и след 2021 г., тъй като хората се уморяват от ограниченията, свързани с пандемията. Хората по света са уплашени, несигурни и нещастни, но това не е формулата за политическа и социална стабилност. Трябва да помним, че предишните кризи понякога са предизвиквали положителна промяна, разкривайки провалите на лошите лидери и ускорявайки извършването на социални и икономически реформи. В заключение Фукояма пише: Докато демокрацията има своите недостатъци, народната съпротива срещу насилствените или корумпирани управници и правителства по целия свят ще продължи. Ключът е у хората, ако запазят правото си да гласуват и да протестират.