Вече знаем кои са най-ценните общински стари гори у нас

13% от горите в България (523 хил. ха) се управляват от общините, а 9% от общинските гори са на възраст над 100 години. Те са съсредоточени предимно във вододайни зони и стръмни терени. Освен че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение за качеството на средата ни на живот, особено в условията на климатични промени, съобщиха от Международния фонд за дива природа WWF-България.

Опазването на старите гори е една от най-важните мисии на WWF в България. През последните три години природозащитната организация извърши проучвания на територията на 62 общини от цялата страна и установи и картира 82 000 дка стари гори. Повече данни за тях WWF публикува на своята публична GIS платформа.

Българсия се намира в чувствителна на промените в климата зона
 
България се намира в зона, която е изключително чувствителна на промените в климата. Очакванията са, че в близко бъдеще е възможно да отчетем по-високи средни температури и намаляване на валежите в по-далечна перспектива. Това означава, че трябва да поставим приоритет по отношение на средозащитната и водоохранна роля на горите, които са ключов защитен фактор от екстремните проявления на климата“, предупреждава проф. Цветан Златанов, ръководител на екипа, осъществил проучванията.
Почти всички проучени и картирани от WWF общински гори попадат в рамките на защитени зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“.
 
Кои гори са стари? Старите гори са едни от последните кътчета дива природа.
 
Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Те все още съхраняват примери за биологично разнообразие, характерно за девствените гори, съществували някога в България. Eдинствено в старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст, често между 300 и 400 години и придобиват величествени размери от над 40 – 50 м височина и 1 – 2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. 

Днес старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради липсата на пътища или стръмен релеф. Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа.

Общините да предприемат конкретни действия
 
„WWF предостави резултатите от проучването на общините и ги прикани да предприемат конкретни действия за опазването на тези най-ценни за природата и за хората гори. Първи откликнаха от община Ботевград, които поставиха 1000 дка гори под специален режим на защита. Не закъсняха мерки и от общините Севлиево (700 дка), Кюстендил (1700 дка) и Харманли (1850 дка). Надяваме се в скоро време и други общини да последват този пример. Така биха отговорили на очакванията и нуждите на обществото за опазване на природата и безценните екосистемни услуги, които тя предоставя“, коментира Нели Дончева, главен експерт в практика „Гори“ във WWF.
 
Обявените за опазване стари гори в Ботевград са широколистни – съставени от благун, габър, бук и цер. Впечатляващ е фактът, че една от защитените букови гори със средна възраст от 140 години представлява и едно от най-ниските находища на този вид в България.
 
Старите Севлиевски гори, които вече са под защита, са над 150-годишни букови гори, с участие и на обикновен габър, горун (вид дъб) и дребнолистна липа. Отделни букови дървета са с дебелина на ствола от над 90 см и вероятна възраст от около 200 години. В тези гори има голям запас от мъртва дървесина, което е предпоставка за поддържането на висока степен на биологичното разнообразие.
 
Статут на „гори във фаза на старост“ получиха и вековни Кюстендилски гори, намиращи се в землищата на селата Дождевица, Жиленци и Гюешево. Най-старите гори в района, които вече се ползват с протекцията на закона, са с определена възраст от 170 години. Това са основно букови гори, разположени в част от защитените зони от „Натура 2000“: „Осогово“ (по директивата за птиците) и „Осоговска планина“ (по директивата за местообитанията).
 
Община Харманли постави под закрила стари гори в землището на селата Върбово и Орешец, което също е част от зоните на „Натура 2000“. Най-старите гори са с определена възраст от 115 години. Приети са и такива с по-ниска възраст с цел да бъдат съхранени от човешки намеси, които могат да нарушат протичането на природните процеси в тях.
 
Европейско признание
 
Дългогодишната работа за опазването на старите гори в България получи и европейско признание. Инициативата спечели наградата на публиката в конкурса за отличията „Натура 2000“, организиран от Европейската комисия. Те се присъждат от 2013 г. насам на най-успешните проекти, допринесли за опазването и управлението на европейската екологична мрежа „Натура 2000“.
 
Инициативата взе наградата в категория „съгласуване на интереси и възприятия“. Тя е изключителен пример за обединяване на усилия от страна на държавния и неправителствения сектор в името на природата. WWF, Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), Асоциация на парковете в България и Сдружение за дива природа „Балкани“ заедно успяха да постигнат съгласие и да намерят начин да защитят още 109 000 ха стари гори държавна собственост, попадащи в обхвата на екологичната мрежа „Натура 2000“.
 
Сред тях са и 2086 ха гори в защитена зона „Ниска Рила“, които наскоро получиха официална защита като „гори във фаза на старост“ със Заповед на министъра на земделието, храните и горите. Това стана възможно след като в резултат от усилията на WWF и партньори през пролетта на 2019 г. Министерски съвет издаде решение, с което бяха приети две нови защитени зони, обхващащи периферията на Национален парк „Рила“: защитена зона „Рила буфер” с площ около 380 км2 – по Директивата за птиците и защитена зона „Ниска Рила“ с площ около 370 км2 – по Директивата за местообитанията. С тяхното обявяване се прави голяма крачка напред за запазване на Рила, нейните гори и уникален животински свят, включващ защитени видове като кафява мечка, глухар, врабчова кукумявка, трипръст кълвач, дива коза и др. 
 
„Старите гори са естествен резервоар за генетичен материал и зона на спокойствие за много видове, чието съществуване е в пряка зависимост от техните специфики – наличие на мъртва дървесина, микроместообитания и т.н. Основната заплаха за старите гори е извършването на дърводобив, което променя драстично техните характеристики и води до изчезването на обитателите им, сред които и защитени видове, не можещи да оцелеят в стопанисвани гори, като например белогърбият кълвач, трипръстият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбарът алпийска розалия и широкоухият прилеп. Освен това човешката намеса в старите гори води до нарушаване на водохранните и противоерозионните им функции“, допълни Нели Дончева.
 
Освен че осигуряват беззценни ресурси те имат и важно стопанско значение. Над два милиарда души на планетата разчитат на горите за дом, прехрана, вода, както и за суровини за производството на енергия и лекарства.