Здравна е-реформа започва от обновяване на материалната база в болниците

Националната здравна стратегия, която подготвяме ще бъде представена за публично обсъждане до края на годината, посочи Жени Начева, заместник-министър на здравеопазването по време на обществено обсъждане на стълб Справедлива България от Плана за възстановяване и устойчивост, който беше представен вчера. Планът за въстановяване и устойчивост след COVID-19 включва четири стълба- Иновативна България, Зелена България, Свързана България, Справедлива България и предвижда почти 12 млрд. лева европейско финансиране и привличане на още около 9 млрд. лева заемен капитал.

Четвъртият стълб Справедлива България е с бюджет 2,5 млрд. лева и се нарежда на трето място по ресурс след Зелена България и Свързана България.

Справедлива България включва завършване на една дълга реформа в сферата на е-управлението, предвиждат се средства електронно правосъдие, за процеса на дигитални лични документи, за социални грижи за възрастни хора и преквалификация, за електронно здравеопазване.

COVID-19 постави здравната реформа на първо място

COVID-19 ни показа, че не можем да разглеждаме болнична, доболнична помощ отделно, посочи заместник-министърът. Изключително важен момент са човешките ресурси, обучения и специализации.  Ще направим оценка на регионални потребности от медицински услуги на територията на цялата страна, достъп до какъв вид услуги има всеки регион и какви нужди има в различните сфери на здравеопазването, допълни Начева.

В плана прави впечатление, че се обсъждат повече пари за психиатрична помощ, а не се обвръща толкова внимание на профилактиката. Но според Начева първо трябва да се открият нуждите и да се правят инвестиции във всички сфери на здравеопазването комплексно.

На базата на оценките ще начертаем основни приоритети, ще укрепим капацитета на първична медицинска помощ, възможност за дистанционно наблюдение мобилни кабинети, специалисти, укрепване на капаците на лечебните заведения за болнична помощ.

Има голяма разлика между сградния фонд в общинските, държавните болници сравнено с частните болници. Планът укрепване на сграден фонд, общински и държавни лечебни заведения, специализирани лечебни заведения, капацитет на психиатрична помощ, висока специализирана диагностика на висока заболеваемост.

Електронно направление, рецепта и развитие на пациентското досие

Заедно  с тези проблеми говорим и за електронно направление, изграждане на електронна рецепта, развитие на пациентското досие, възможността лекарите присъствено и дистанционно да направят най-доброто решение за съответния пациент, подчерта Начева.

Със средства от европейските програми се покрива целия необходим ресурс за лечение и преодоляване на последствията от COVID-19, ваксини, възнаграждения на лекарите.

COVID-19 пандемията доведе до безпрецедентни промени в глобален мащаб, поставяйки на сериозно изпитание публичните системи.

Материалната база пистата към реформите

В страната, както навсякъде по света, най-непосредствено бе засегната системата на здравеопазването, в която трябваше да бъдат предприети спешни действия за осигуряване на лечението на засегнатите и ограничаване на разпространението на заразата. Бяха определени болници за лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19, като към всяка болница бяха определени структури за прием на пациенти, в т.ч. инфекциозни отделения, отделения по вътрешни болести, педиатрия, пневмология, кардиология и т.н. Това обаче постави пред сериозно изпитание здравната система и по отношение на болнично лечение на пациенти с други заразни и незаразни заболявания, които не са инфектирани с коронавирус. Паралелно с определянето на местата за лечение и наблюдение на носителите на заразата бяха осигурени медицински консумативи и болнично оборудване, в т.ч. жизненоважните лични предпазни средства за медицинския персонал. Бе укрепен капацитетът на лабораторната мрежа в страната за откриване и доказване на COVID19, при увеличаване на възможностите за ежедневна диагностика и съкращаване на времето за получаване на резултатите от изследвания, въпреки че системата все още не позволява на страната достигане на средноевропейските нива на изследвания на населението на 1 млн. граждани. В допълнение към предприетите действия за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение на засегнатите от пандемията, подкрепата за здравната система включваше мерки за повишаване на мотивацията на служителите, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, както и мерки за осигуряване на капацитет на лечебните заведения със структури по инфекциозни болести, за реакция при разпространение на заразни болести.

Пандемията открои и изостри някои структурни предизвикателства пред здравната система на страната, свързани с устойчивостта, достъпността и капацитета ѝ. Необходими са действия за подновяване на остарялата материално-техническа база, справяне с недостига на здравни специалисти от определени специалности и неравномерното им географско разпределение, както и със затрудненията по предоставяне на своевременни и качествени здравни услуги във всяка точка от територията на страната.

Основната цел е повишаване устойчивостта на здравната система на шокове при повишаване на достъпа на населението до качествена и навременна здравна грижа.  

- 607 млн. лева до 2024 г. за модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения и въвеждане на иновативни технологии за лечение на населението. Проектът е насочен към укрепване капацитета на лечебните заведения за болнична помощ, които са ключови за здравната система в страната. С предвидените мерки за модернизация и обновяване на материално-техническата база ще се постигнат и значителни икономии на средства от повишената енергийна ефективност, намалените разходи за поддръжка на съоръженията и апаратурата.

• Създаване на център за обучение и развитие на център по интервенционална неврорентгенология. Мярката цели укрепване на капацитета на лечебните заведения за болнична помощ, чрез повишаване на знанията и уменията на медицинските специалисти. По-високата квалификация на персонала ще повиши качеството на предоставяните медицински услуги за гражданите от цялата страна. Това ще доведе до намаляване на смъртността и трайната нетрудоспособност на населението. Общият планиран ресурс е 7.5 млн. лв. с период на изпълнение 2021- 2024 г.

-73.7 млн. лева до 2024 г. за укрепване на капацитета на медицинския институт на МВР Предвидените дейности включват: дигитализация и подобряване на управлението на дейностите, реконструкция и модернизация на централната клинична база на Медицинския институт и болницата за продължително лечение, изграждане на обособена структура за диагностика и лечение на инфекциозни болести и на операционен блок, обновяване и модернизация на наличното медицинско оборудване и доставка на съвременна страница 55 високотехнологична апаратура. 

- 33.6 млн. лева до 2024 г. за модернизация и развитие на психиатричната помощ. Проектът е насочен към подобряване на материалнотехническата база в структурите от системата на психиатричната помощ за предоставяне на качествена здравна услуга, осигуряване на съвременни възможности за лечение и рехабилитация на пациентите, както и за развитие на възможностите за приобщаването им към обществото.

Next Generation 112

- Развитие на националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Мярката цели осигуряване на качествена европейска услуга за оказване съдействие на гражданите при необходимост от помощ и повишаване обхвата на предоставяната услуга в съответствие с напредъка и развитието на технологиите, чрез създаване на развиваща се единна комуникационноинформационна платформа, гарант за сигурност и доверие на гражданите към единния европейски номер 112.

Ще бъдат изградени центрове за приемане на спешни повиквания от ново поколение (Next Generation 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching PS), осигуряване на широколентов обмен на информация в мрежата на единния европейски номер 112 (видео, данни и глас) и надграждане на системите с нови и съвременни услуги. Общият планиран ресурс е 56.7 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2023 г.

Усилията за продължаващото провеждане на политиката за реформа в сектор здравеопазване ще бъдат подкрепени в рамките на Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г. чрез инвестиции в извънболничната и болничната сфера, свързани със създаване на равни възможности за населението в отделните региони за достъп както до профилактика и превенция, така и до навременно и качествено болнично лечение чрез мерки за инфраструктура, оборудване, мобилни активи, цифровизация и услуги и приложения за електронно здравеопазване, посочва Плана.

Дейностите ще се основават на картографиране на здравните потребности, което да прогнозира направленията на необходимите промени за задоволяване на здравните нужди на обществото. С мерки, финансирани от ЕСФ+, ще продължат усилията за подобряване на здравните характеристики на населението и на работната сила, в частност, с фокус върху здравната промоция и превенция. Ще продължи подкрепата за персонала в здравния сектор като целенасочени интервенции се предвиждат за повишаването и уменията на високоспециализиран персонал в ключови области на здравната система както и за персонала, полагащ лекарски и здравни грижи в извънболничната помощ и дългосрочните грижи.