Какви са предимствата на България от участието в механизма ERM II

Участието на българския лев в механизма ERM II е изключително важен етап по пътя на присъединяване на България към еврозоната. Това казва управителят на БНБ Димитър Радев пред Американската търговска камара в България (AmCham), публикувано днес на страницата на БНБ.

Участието на българския лев в ERM II не изисква промени в режима на фиксирания курс на валутния борд. Затова нямаме никакви притеснения за стабилността на валутния ни курс нито сега, нито за периода на участие в ERM II, обобщава управителят на БНБ.

Димитър Радев дава за пример и т.нар. "коефициент на покритие" на валутния борд. Той показва колко от нашите висококачествени валутни резерви стоят зад паричните задължения на БНБ. Коефициентът на покритие се изчислява, като общите активи на управление "Емисионно" в БНБ се разделят на сумата от банкнотите и монетите в обращение, задълженията към банките, към правителството и бюджетни организации. Балансът показва, че коефициентът на покритие е 160 процента, посочва Радев.

Три основни последици

Положителните последиците от ERM II за цялата икономика могат да бъдат илюстрирани с три примера. Първо, установяването на суап линия между ЕЦБ и Българската народна банка. Както може да се види на интернет страницата на ЕЦБ, суап линии с такива благоприятни условия се отпускат само на трите държави в ERM II - България, Хърватия и Дания. Това представлява много силен сигнал към пазарите.

Второ, страната ни емитира дълг от 5 милиарда лева на международния капиталов пазар. Интересът на инвеститорите бе безпрецедентен, не само за България, но и за сегашните пазарни условия. Участието ни в ERM II изигра важна роля за този резултат.

Трето, неотдавна Moody’s повиши кредитния рейтинг на страната ни в период, когато по-често се случва обратното - например преди дни Moody’s понижиха кредитния рейтинг на Великобритания. Изводът е, че участието в ERM II, доведе до по-добри условия на финансиране на нашата страна, нещо много важно в настоящите трудни времена,посочва управителят на Централната банка.

Целта на България е да остане в този механизъм възможно най-кратко

Реалистично това означава, че през 2024 г. бихме могли да бъдем в еврозоната, смята той. Най-важният въпрос е какво трябва да бъде свършено, докато сме в ERM II. Ние трябва напълно да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. "критерии от Маастрихт"). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти. Това означава, че трябва да поддържаме инфлация от не повече от 1.5 процентни пункта над средната стойност от трите държави-членки с най-ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3 на сто и брутен държавен дълг под 60 на сто от БВП, стабилен валутен курс в условията на ERM II, както и номинални дългосрочни лихвени проценти до 2 процентни пункта над тези в трите държави-членки с най-ниска инфлация. Димитър Радев заявява, че към днешна дата България най-общо покрива критериите за конвергенция и имаме добри шансове да продължим да ги покриваме, ако продължаваме да провеждаме стабилна фискална и парична политика въпреки кризата.

Димитър Радев заявява също, че

БНБ не планира удължаване на срока на мораториума за плащанията по банкови кредити

Централната банка остава в готовност да приложи, ако това се налага, допълнителни мерки, повечето от които свързани с капиталовите изисквания, и наблюдава ситуацията внимателно, посочва управителят на БНБ.

След встъпителното изказване на управителя на БНБ последва сесия с въпроси и отговори, които може да прочетете тук.