Потенциалът на България като nearshoring дестинация

Кризата с COVID-19 отваря възможности както за адаптация на отделните хора, така и на цели държави чрез дигитализация и привличане на инвестиции, съобщиха от Американската търговска камара в България, която се включи в е-конференцията „Бъдещето на инвестирането в ЦИЕ“. Събитието беше организирано от Американските търговски камари в Хърватия, Румъния, Чешката република, Словакия, Черна гора и България на 10.11.2020 г..

От страна на Американската търговска камара в България участва Иван Михайлов, директор на Техническия център на Visteon в България и Румъния (член на AmCham България) и председател на Аутомотив клъстър в България, който очерта основните предизвикателства и предимства пред България и пред региона на ЦИЕ, в т.ч. и в контекста на глобалната трансформация в резултат на кризата от COVID-19.  Във фокуса на изказването на Иван Михайлов беше връзките между бизнес и образование, потенциалът на България като nearshoring-дестинация и бъдещето на електромобилите в ЦИЕ. Nearshoring е практиката за прехвърляне на бизнес операции от съседна страна в по-отдалечена.

Михайлов беше част от панела „Устойчиво производство“, модериран от Мишел Пере, генерален мениджър за Европа на Carrier Refrigeration. В него участваха Ружа Томич-Фонтана, генерален мениджър на Coca-Cola HBC за Хърватия, Босна и Херцеговина и Словения и Милан Слапак, президент и главен изпълнителен директор на General Electric за Чешката република. Другите два панела дискутираха бъдещето на туристическия бранш и дигиталната икономика.

В основата на прогреса стои образованието

„Смятам, че в основата на прогреса стои образованието. У нас имаме обучени на високо ниво специалисти, в резултат на добрите позиции на България от 80-те години до днес. Бизнесът у нас е обвързан силно с университети и училища. Опитваме се да демонстрираме колко важно е инвестирането в кадрите. Това ще се отплати след време. Въпреки, че образованието е консервативна система, тя изисква постоянство и упоритост и „отворена“ мисъл от страна на бизнеса. Защото в края на краищата университетите вече са създали „продукт“, който се превръща в работна ръка за бизнеса. Третата важна страна в тези отношения е правителството, без чиято подкрепа това развитие не може да се постигне.“ – очерта взаимодействията между бизнес и образование Иван Михайлов.

Засилващо се сътрудническо между бизнес и университети

Ключовата тенденция в региона на Югоизточна и Източна Европа е засилващата се свързаност в образователните програми. През последните 5 години сме свидетели на драстично увеличение на сътрудничеството между бизнеса и университетите. За да се осигурят приемственост и развитие, студентите трябва да имат достъп до оборудване или среда максимално близка до реалното производство. Затова и те трябва да влизат в компаниите от най-ранна възраст по различни програми. Това е причината в почти всяка от тях да развива вътрешна академия и така да изгражда свои бъдещи инженери в R&D и в технологичната сфера.

Възможностите за ниършоринг (nearshoring)

Друга тенденция, която наблюдаваме е промяната на пазара на труда заради ситуацията с COVID-19 и нуждата от приспособяване, не само на хората, но и на държавите. Дигитализацията е фактор, който предоставя много възможности и този процес се доразви позитивно в следствие на Covid кризата. „Освен това инициатива, която цели преодоляване на създадените покрай коронакризата затруднения в осигуряване на доставките и на пазара на труда може да е инициативата за ниършоринг (nearshoring). Това е ключов проект между 14 двустранни камари в България, в т.ч. и AmCham България с Министерство на икономиката и Българската агенция за инвестиции.“ – сподели Иван Михайлов.

Основен фокус на инициативата са два мега-сектора Мехатроника и Химическа индустрия. В обхвата на първия влизат компании от автомобилната индустрия, от секторите за автоматизация и роботизация, както и компаниите за изследвания и развитие и ИКТ. Вторият включва таргетиране на компании от секторите биотехнологии, от подотрасли на химическата индустрия и от фармацията.

Друг важен аспект – особено заради това, че организаторите са Американски търговски камари – е трансатлантически ефект върху пазара на труда и инвестициите. „Работещите могат да бъдат от всеки край на света. Има динамична система на стартъпи и от двете страни на океана. Този холистичен аспект оказва влияние и върху България, като ние не сме изолирани от него, а сме част от този процес.“ – каза Иван Михайлов.

Ролята на правителствата за електрификацията в автомобилния сектор

По отношение на развитието на електрификацията в автомобилния сектор, Иван Михайлов посочи, че Европа е водещият континент в тази посока. Дилемата тук е, че инфраструктурата не е готова, за да поеме електрификацията с необходимите зарядни станции. Очакванията са насочени отново към правителствата, които по подходящ начин и в сътрудничество с бизнеса да изгради необходимата инфраструктура.

Цели на Американските търговски камари

Американските търговски камари в региона работят за увеличаване на директните инвестиции в Централна и Източна Европа към САЩ и от региона към Америка. Плановете на форума включват последващи насочени срещи върху конкретни сектори и по-специфично за развитие на отделни продукти или индустрии с висока добавена стойност. Участващите във конференцията камари (без Черна гора) подкрепят инициативата „Три морета“ и са подписали Декларацията от Любляна през 2019 г.

Американската търговска камара в България обединява около 330 членове на американски, български и мултинационални компании. През 2020 г. Камарата отбелязва своята 25-та годишнина. 

Последните данни за инвестициите на САЩ в България са на стойност най-малко 4,5 млрд. лв. и са фокусирани в сектори като производство, енергетика, селско стопанство, търговия и ИКТ. Осигуряват се около 30 000 работни места. Това поставя САЩ на шесто място сред чуждестранните инвеститори в страната. Регионите, в които са насочени тези инвестиции, са Разград, Севлиево, Стара Загора, София, Пловдив, Добрич и др.