АЕЦ „Козлодуй“ ще увеличи вноската си в двата ядрени фонда с 20 млн. лв.

Министерство на енергетиката намалява разходите си със 7 млн. лв. - до 73 млн. лв.

Енергетика / България
3E news
520
article picture alt description

АЕЦ „Козлодуй“ увеличава с 20 млн. лв. вноските си в двата фонда – „Радиоактивни отпадъци“ и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“.  Основният принос за увеличаване на приходите в двата фонда се дължи на централата. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова при представяне на проектобюджета на министерството като част от проекта за държавен бюджет на страната за 2021 г. пред съвместното заседание на комисиите по енергетика и регионално развитие и благоустройство към Народното събрание.

„Стратегическата и основна цел на политиката на Министерство на енергетиката е да създаде на първо място условия, с които да гарантира  енергийната сигурност на страната, на второ място  да създаде такива условия за ефективно и екологосъобразно управление на енергийния сектор“. По думите на министъра за постигането на тази цел са поставени три оперативни цели - гарантиране на сигурността на доставките на конкурентни енергийни пазари, ефективно и екологосъобразно енергийно развитие и ефективно управление на енергийните ресурси.

„Изпълнението на оперативните цели ще се осъществи чрез четири бюджетни програми като разходите за 2021 година са разпределени както следва: бюджетна програма енергийно ефективно функциониране на енергийните предприятия и инфраструктура -  1 млн. 988 хил. лв.; бюджетна програма сигурност при енергоснабдяването и управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения -  61 млн. 352 хил. лв.; бюджетна програма устойчиво енергийно развитие – 2 млн. 640 хил. лв. и бюджетна програма – подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложки изследвания – 2 млн. 287 хил. лв. „съобщи Петкова.

По бюджетна програма администрация са предвидени 5 млн. 455 хил. лв.

В проекта на бюджет на министерството за 2021 г. в програмен формат по думите на министъра са предвидени разходи в размер на 73 млн. 724 хил. лв., в това число ведомствени разходи в размер 13 млн. 304 хил. лв. и административни разходи 60 млн. 419 хил. лв.

Петкова каза още, че по отношение на проекта за приходната част на  проектобюджета за 2021 г., от предвиденият проект на държавния бюджет за 2021 година, приходите на министерството възлизат в размер от 171 млн. 768 хил.лв. при утвърдени 151 млн. 418 хил. лв. за 2020 г.

„Приходите са увеличени с 20 млн. 350 хил. лв. спрямо 2020 г.  Заложеното увеличение на приходите се дължи основно на увеличените вноски в двата фонда „Радиоактивни отпадъци“ и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“, каза Петкова, като уточни, че основният принос е на АЕЦ „Козлодуй“, който увеличава вноските си с 20 млн. лв.

По отношение на разходната част по проекта за държавния бюджет за 2021 г., предвидените в закона за държавния бюджет разходи за министерството са в размер на 73 млн. 724 хил. лв. при утвърден за 2020 г. 81 млн. 572 хил. лв., или налице е намаление на разходите за 2021 г. спрямо 2020 г. със 7 млн. лв.

В рамките на заседанието в отговор на въпрос на депутата от БСП Таско Ерменков постави въпрос по отношение на Плана за климат и енергетика, заложените в него средства и критиките на Европейската комисия. В отговор  министър Петкова обясни, че този „План климат и енергетика“ е представен отдавна пред Европейската комисия, но тя не се произнася с одобряване или не. Основната цел на този план е да даде гаранция на основните страни членки по отношение на визията за декарбонизация на икономиката, предвид целта за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г., обясни Петкова. Тя допълни, че Европейската комисия има право на коментари е  направила такива и по отношение на документите на всички държави-членки на ЕС.

В рамките на заседанието бяха изразени и притеснения по отношение на програмите, които се осъществяват от МРРБ и касаят основно енергийната ефективност и санирането. Притеснения бяха изразени в тази връзка и по Плана за устойчивост. В тази връзка министърът на регионалното развитие Петя Аврамова обясни, че 1,7 млн. лв. например са предвидени като разходи за подобряване на уличното осветление. По отношение на предстоящите програми за саниране, министър Аврамова каза, че ще се разработят стандарти за използване на съоръжения за възобновяеми енергийни източници, които да подпомогнат ефективността на процеса. Ще се изготви също така методика по приоритизиране на проекти, така че да няма концентрация на сгради и съсредоточаване на този процес на обновяване на домовете само в едно населено място. Цели се разпределението да е равномерно по региони, обясни Аврамова.

Депутатът Дора Янкова от БСП постави въпрос за средствата в Плана за устойчиво възстановяване в така нар.“зелен стълб“ и изразходването им. Всичко ще е свързано с либерализацията на пазара,  в същото време ще се санират 2000 сгради, но ще останат и такива, които няма да се санират и ще настъпи известна несправедливост по отношение на сметките на тези хора, които остават в несанирани сгради, обясни Янкова. В тази връзка министърът на енергетиката категорично заяви, че между санирането на сградите и либерализацията на пазара няма нищо общо.

В рамките на заседанието председателите на КЕВР Иван Иванов и на АЯР Лъчезар Костов заявиха, че средствата предвидени за двата регулатора са достатъчни.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща