Томислав Дончев: Скандалът с апартаментите не се е развил докрай и има потенциал да нанесе щети

„Скандалът с апартаментите има потенциал да нанесе щети, особено в предизборна ситуация. Би могло да предизвика и по-неприятен политически резонанс“. Това коментира пред БНР вицепремиерът Томислав Дончев. Скандалът не се е развил докрай, допълни вицепремиерът, като поиска Цветанов да даде повече информация.

„Редно е г-н Цветанов да даде повече информация, включително по отношение на последния укор - отношения с фирмата, проверявана ли е, защо е проверявана, връзка или липса на връзка между едното и другото. Според мен, тук основният говорител по темата е редно да бъде той“.

Вицепремиерът отчете, че всеки подобен скандал носи негативи и ерозира доверието.

"Дори и най-стабилната парламентарна конфигурация не би могла да спаси някой, по отношение на който доверието е изчерпано, имам предвид правителството. В този смисъл освен за стабилността на парламентарната подкрепа, трябва преимуществено да се мисли и да се удържа доверието. Без доверие, нищо няма смисъл. Убеден съм, че решението ще е такова, че не само да възстанови, но защо не и да повиши доверието".

Според него трябва изключително ясен и адекватен сигнал, който да позволи доверието да бъде възстановено. По отношение на всички укори, основателни или не, свързани с имотното състояние и работата на Цачева, оставката е повече от достатъчен сигнал, смята още Дончев.

„Решението на Цецка Цачева е лично решение, жест. Ако не ставаше дума за дама, щях да кажа, че е мъжка постъпка. Подобни знаци в политиката липсват, те се случват рядко, а при нас е по скоро норма“, коментира той. По думите му обаче това няма да спре проверките, които предстоят във връзка със скандала около придобитите на ниски цени апартаменти от висши политици.

В същото време Томислав Дончев отчете, че Цачева е важна за партията: „Въпреки ценността, въпреки заслугите, въпреки всичко, с което е допринесла, ситуацията предполага да вземе такова решение“, каза той. Припомняме, че министърът на правосъдието Цецка Цачева подаде оставка в събота.

„Оставките, без да са нещо, което може да бъде подценено, са един от инструментите за управление – дали като лично волеизявление, акт или като политически инструмент, за да се възстановява доверието. В политиката, освен персоналните качества, експертизата, програмите, това, което свързва въпросния представител с гражданите, е тази тънка нишка на доверието. Ако тя се скъса, всичко останало няма значение“, коментира Дончев.

Вицепремиерът определи скандала като проблем. Българинът е много чувствителен към имотното състояние и към поведението на политиците, добави той и изрази предположение, че всичко е законно.

Томислав Дончев не пожела да коментира какво ще е евентуалното поведение на Цветан Цветанов и подчерта, че пред управляващите стоят много проблеми и предизвикателства за решаване.

„Цветан Цветанов има основна водеща роля в организацията на партийния живот. Той има и талант, и информация, и огромен опит, и огромно влияние. До голяма степен той е основният организатор и на партийния живот, и на изборния процес“, каза той.

Дончев декларира, че не е придобивал, като свои колеги, апартамент в луксозна сграда. 

„И антикорупционният фонд, и „Свободна Европа“ имат ясен източник на финансиране. Това не би следвало да влияе на функционирането на фонда и на редакционната политика на „Свободна Европа“. Това предполагам, че си е тяхна инициатива. Изкушаващо е да се търсят други връзки, но ми се иска да вярвам, че това е продукт на работата на професионалните интереси на хората, които работят на тези места“, коментира той относно източникът на информацията за апартаментите.

Вицепремиерът каза, че предстоящите европейски избори са важни за ГЕРБ и ще са тест за политическата кондиция на партията и коалицията като цяло.

Брекзит ще има негативен ефект и за европейската икономика, заяви още Томислав Дончев. Според него преките ефекти върху българската икономика ще бъдат малки, но: „Вторичният ефект в следствие на негативните измерения на твърд Брекзит върху европейската икономика ще бъдат усетени и в България“. Дончев смята за напълно възможно компании от производството да предпочетат да се изместят в други държави-членки, включително и в България.

Екипът на Томислав Дончев работи по т.нар. план за икономическа трансформация. По думите му в него влизат важните неща, които трябва да бъдат направени през тази и следващата година. Ако искаме да бъдем по-богата държава, трябва да произвеждаме и продаваме скъпи неща, посочи той. Според него обаче повишаване на разходите за труд в последните години ще ни изиграе лоша шега, защото част от производствата ще станат неконкурентоспособни, смята вицепремиерът.

„Разсъждавайки за периода след 2021 г., правейки предварителни разчети, считам, че поне 4-5 млрд. лв. могат да бъдат отделени, инвестирайки в подобен приоритет. Парите не са всичко обаче. Категорично трябва да променим, подобрим потенциала на държавата да произвежда адекватни политики в тази сфера. В момента дори на ниво структури системата не е добра. Необходима е структурна промяна“.

„Всяко публично финансиране, което интервенира върху реалната икономика, има и тъмна страна. Дори директната субсидия – това, което в момента правим по Програмата за иновации и конкурентоспособност. Хубаво е – даваме средства на фирмите за подобрения, но то в някаква степен изкривява пазара. Държавата трябва да въздейства, трябва да интервенира умно. Не бива да се случват инвестиции, които заместват частното финансиране“, отбеляза Томислав Дончев.

Вицепремиерът бе категоричен, че няма да се увеличава броят на чиновниците. Дори да се създава ново звено, то ще е за сметка на бройки, които съществуват в други ведомства, добави той и подчерта, че със сигурност не става дума за създаване на ново министерство.

Според него всички звена от т.нар. иновационна инфраструктура, които вероятно ще станат 14, трябва да са включени в мрежа. На тях държавата трябва да дава конкретни производствени или иновационни задачи и да ги финансира, каза Дончев. Той добави, че ни е необходима и ускорена програма за дигитализация на икономиката.

По БНР