EMI: За държавната политика по отношение на Зелената сделка

Изводите на Института за енергиен мениджмънт след конференцията: Европейската зелена сделка след COVID-19 и българският енергиен преход

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1518
article picture alt description

Институтът за енергиен мениджмънт (EMI) преди седмица организира със съдействието на Дипломатическия институт към Мвнр  и в партньорство с Националната енергийна камара и с Института за енергетика в Югоизточна Европа (Гърция) конференция, посветена на зелената сделка и особеностите на българския енергиен преход. От ЕMI вече са готови със заключенията и коментарите на модератора Славчо Нейков, които ще бъдат изпратени официално до представители на европейски, национални и регионални институции и административни органи, като и публикувани на страницата на събитието.


От страна на всички участници във форума беше подчертано отчитането на съвременните европейски изисквания в контекста на Зелената сделка, засягащи енергийния сектор и ангажиращи страната ни, както и националните особености и предизвикателства, свързани с прилагането им. Дискусиите показаха ясното разбиране, че в енергийния сектор, вкл. и в особено чувствителната тема за бъдещето на въгледобива, безусловно се налагат реформи, които имат своята цена преди всичко в социален и икономически план. В тази връзка следва и реално да се отчитат както промяната в електроенергийния пазар, така и фактът, че конкуренцията отдавна не е само между отделните източници на енергия, но и между държавите в рамките на един огромен по своя мащаб и общи правила вътрешен пазар.

Едно от основните послания в тази връзка беше, че забавянето на тези реформи поради краткосрочни политически мотиви обаче може да има сериозни последици, вкл. и пропускане на реални възможности за реформиране не само на енергийния сектор, но и на икономиката на страната като цяло. В това отношение беше припомнено, че реализирането на целите на Зелената сделка е обезпечено и с огромно по мащабите си европейско финансиране, което обаче не е гарантирано, а ще бъде пряко обвързано както с конкретизирана готовност за реформи, така и с отчитане на върховенството на закона като основна европейска ценност.

Целите на Зелената сделка до 2030 г. стават все по-амбициозни. Обсъжданото в момента предложение на ЕК за намаляване на емисиите на парникови газове до 55% и на ЕП до 60% спрямо нивата от 1990 г. ще доведе до необходимост от преобразуване до по-високи нива и на целите за ВЕИ и за енергийна ефективност. Това от своя страна ще повиши изискванията за националния принос на всяка държава-членка, дефинирани в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата. Държавите-членки трябва да мобилизират повече усилия, посредством които да допринесат за изпълнението на по-високите общи европейски цели. Този принципен извод се налага и от публикуваната на 14.10.2020 г. оценка на Европейската комисия на българския интегриран Национален план по отношение на енергетиката и климата(НПЕК), която оценка съдържа редица същностни критики към представения документ по ключови теми (напр. енергийна бедност, бъдещето на въгледобива, икономическа политика спрямо регионите и др.)

На фона на широко прокламираната от политиците и държавните институции принципна идея за диалог, основната констатация по време на конференцията беше свързана по-скоро с липсата на структуриран такъв на национално ниво. В този контекст напр. беше посочено, че създаденият преди около пет месеца Консултативен съвет във връзка с европейската зелена сделка на практика все още не представлява действаща платформа за дискусии –реално той е провел само едно заседание, посветено преди всичко на структурирането му.
Така, търсената комуникация междудържавните институции и заинтересованите лица по темата все още липсва, а обсъждането и приемането на адекватни решения изглеждат все по-закъснели.

Допълнително, липсата на ясно очертани и обективно защитими приоритети на национално ниво се явява основен проблем пред по-нататъшната ефективна работа по Зелената сделка. Представеният в Европейската комисия НПЕК, както и обявеният проект на нова енергийна стратегия на България до 2030 г. с поглед до 2050 г., съдържат противоречиви и незащитими аргументи и обосновки (напр. в областта на развитието на въгледобива, ядрената енергетика, както и по отношение на залагани цели). В някои аспекти в посочените документи доминират позиции, мотивирани по-скоро политически, отколкото експертно. Беше отбелязано, че тези позиции понякога се материализират и в действия от страна на изпълнителната и законодателната власти, които влизат в колизия както с правото, така и с приоритетите на Зелената сделка (напр. решения на Парламента по отношение на въгледобива, проекти на закони като този за индустриалните паркове и др.).

Посочените по-горе проблеми рефлектират и ще рефлектират върху цялостното насърчаване на инвестиционния процес. Фактор в това отношение ще бъде и адекватна политика по отношение на квалификацията и преквалификацията на кадри, която обаче –особено във въгледобивните региони –е функция от подхода за реформи в сектора.

На фона на посоченото по-горе, местната власт и бизнесът, активно подкрепяни от неправителствения сектор, имат много по-активна позиция и конкретно формулирани идеи в контекста на Зелената сделка, но липсата на национална платформа, в рамките на която да ги представят, съставлява обективна пречка пред реализацията им. Това се отнася особено за въглищните региони (Маришки басейн, Кюстендил, Перник), но вижданията са свързани не само с въгледобива, а с по-цялостен подход към местните проблеми (в т.ч.  газификация, преквалификация, енергийна ефективност и др.). Ето защо посочената от страна на представители на изпълнителната власт подкрепа за засилване на регионалния подход към Зелената сделка звучи все още декларативно и без практически измерения.

Предвид изложеното, участниците посочиха нуждата от много повече конкретика, прозрачност и реализъм на национално ниво относно стъпките, които се планират и предприемат, както и по отношение на тяхната обосновка. В тази връзка бяха подчертани изричните очаквания за детайлно обсъждане на тези стъпки с водещата роля на експертните обосновки над краткосрочните политически съображения.

ОТНОСНО НЯКОИ КОНКРЕТНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПОЛИТИКИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА ЗА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ МРЕЖИ

Водещият извод в това направление е, че ако продължи досегашното инерционно развитие на мрежата без промяна на политическата визия и регулаторния подход, ако не бъде осъзнат фактът, че разпределителната мрежа е гръбнакът на прехода, цялостните резултати от Зелената сделка за България ще са незадоволителни от гледна точка на време, цена, постижения и ползи за потребителите.

Електроенергийната разпределителна мрежа е в центъра на енергийния преход до 2030 г. Плановете за развитие на електроенергийните системи в посока на европейските политики не могат да започнат да се реализират без насочване на политики и адаптация на регулаторните принципи към развитието на електроразпределителната мрежа като стъпка номер едно. Това е така, защото без подходящата мрежа ще е невъзможно производството на електрическа енергия от ВЕИ, особено от малки ВЕИ-мощности, чрез които дори и домакинствата могат да станат независими производители. Модерни, дигитални и с бърз обмен на данни разпределителни мрежи са необходимо условие за предстоящата пълна либерализация на електроенергийния пазар, чрез което смяната на доставчика по желание на клиента да може да се улесни и ускори.

Поради факта, че електроразпределителните мрежи са свързани с дейност, която е естествен монопол, техните приходи се определят от националния регулаторен орган КЕВР в съответствие с приложимите нормативни изисквания. По тази причина не мрежовите компании, а държавите –членки(чрез националната енергийна политика) и регулаторните органи (чрез прилаганите регулаторни подходи) са тези, от които ще зависи развитието на тези мрежи и респективно - дали те ще улеснят или ще затруднят енергийния преход. Ето защо от регулаторните институции се очаква проактивен подход, при който те да обърнат поглед към бъдещето и да задават целите на мрежовите компании, да трасират посоката до 2030 г. с подходящите регулаторни инструменти и финансови механизми за насърчаване на иновациите и икономически ефективните разходи. Само така всички заинтересовани страни, включително и потребителите, ще бъдат преки участници в този процес и ще могат да се възползват от енергийния преход към по-чиста и енергийно ефективна икономика.

Анализът на развитието на цените на електрическата енергия у нас от 2007 г. насам води до заключението, че мрежовата регулирана компонента е спаднала с 25%,за сметка на значителното повишаване на дела на енергийната компонента и е най-ниската и като процентно съотношение, и като абсолютна стойност в ЕС, според последния доклад за състоянието на Енергийния съюз на ЕК2. Основен фактор, допринесъл за това, е подобрената ефективност на електроразпределителната дейност, реализирана чрез значителен спад на разходите за енергия за покриване на дела на признатите от КЕВР загуби по мрежите, които се заплащат от потребителите чрез сметките за ток. Фокусирането само върху тази цел вече не е достатъчно, а и възможностите за подобрение са значително намалени в новата среда. По-нататъшните подобрения на ефективността и сигурността на мрежата изискват нов активен подход, при който всеки да заплаща разходите, които предизвиква, както и правилно разпределение на капиталовите разходи между настоящите и бъдещите потребители на мрежите.

На фона на посоченото по-горе, буди недоумение фактът, че в интегрирания Национален план в областта на енергетиката и климата, който е основополагащият документ за развитието на енергетиката до 2030 г., вниманието към разпределителна мрежа е минимално и с бланкетен характер. Особена тревога будят предвидените незначителни като дял мрежови инвестиции (за пренос и разпределение) –около 10% от общите, а именно 1,5 млрд. евро от общо предвидените 15,3 млрд. евров НПЕК. Нещо повече, изчисленията показват, че за развитие на разпределителната мрежа са предвидени средногодишни инвестиции, които са дори по-ниски от реализираните до момента, а именно: 92 млн. евро годишни инвестиции за периода 2021-2030 при 108 млн. евро отчетени годишни инвестиции за периода 2015-2017 г.

Изложеното показва, че националната политическа рамка подценява значението на разпределителната мрежа като фактор за успеха на предстоящия енергиен преход до 2030 г. Предстоящият нов регулаторен период за електроразпределителните дружества в страната представлява чудесна възможност част от тези дефицити да бъдат преосмислени и да бъдат приложени нови решения, отговарящи на новата политическа и икономическа среда.

ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО СЕКТОРНИТЕ ПОЛИТИКИ В КОНТЕКСТА НА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

А)ВЪГЛИЩА

В институционален план държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план по отношение развитието на въгледобивните региони. За целта е нужна обективна и трезва преоценка и структуриране на съответния подход на национално ниво.

Заложените в проекта на енергийна стратегия и в НПЕК срокове за ползване на въглищата за производство на електроенергия изглеждат абсолютно нереалистични поради икономическия натиск върху въглищното електропроизводство и предвид заложените рестриктивни екологични изисквания в европейското законодателство. На този фон е видно, че политическите декларации се разминават с пазарните условия и респ. реформите закъсняват. Последствията от такъв подход на политическо ниво, свързан с липсата на реализъм при оценките, ще са с огромни социални измерения, ако не се осъществи спешна корекция както на вижданията в основните стратегически документи, така и на подхода към въгледобива.

В тази връзка има остра необходимост на стратегическо ниво развитието на въгледобивния сектор да бъде поставено в по-широкия контекст за развитието на въглищните региони с оглед огромните възможности, които предоставя Зелената сделка. В това отношение следва да се отчитат и предвидените финансови механизми, насочени към усъвършенстване на производството и използването на въглища, преквалификация, развитие на нови технологии, обособяване на нов тип икономически зони и др.

Държавата следва да преустанови практиката за различно третиране на държавните и частните дружества, свързани с въгледобива. Непазарното поощряване на държавни дружества контрастира с отношението към частни такива, някои от които са обект на действия, противоречащи на закона и на сключените с тях договори, независимо от огромната им роля за гарантиране енергийната сигурност и стабилността на енергийната мрежа на страната - в този контекст беше посочена и нуждата да се търси по-нататъшна интеграция на дружествата „AES България“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ в комплекса „Марица Изток“, вт.ч.  и предвид ролята им на глобални лидери в енергийния бизнес, вкл. и по отношение на нови технологии, като напр. съхранение на енергия.

Б) ПРИРОДЕН ГАЗ

Ускорената газификация е с огромен, но неизползван потенциал в България. Тя може да реши по ефективен и бърз начин съществена част от социалните, икономически и технологични проблеми, свързани със затварянето на въглищни централи. В този контекст на експертно ниво беше обосновано, че напр. газификацията на 1 милион български домакинства отменя необходимостта от наличието на около 3000 мегавата инсталирана електрогенерираща мощност.

Допълнително беше посочено, че напр. в сравнение с изграждане на ядрени мощности, които се обсъждат в момента, процесът на газификация е в пъти по-бърз и в пъти по-евтин.

В) ЯДРЕНА ЕНЕРГЕТИКА

По време на форума беше припомнено, че ЕС няма да поощрява развитието на ядрената енергетика в контекста на постигане целите на нисковъглеродната икономика.

В този контекст и във връзка с конкретно зададени въпроси от участниците беше изразено експертно мнение, че потенциалното изграждане на нови ядрени мощности е част от бъдещето, а не решение на проблеми от миналото, свързани с нивото на емисиите.

IV. ОБОБЩЕНИЕ

От страна на участниците, вкл. и от представители на държавни институции, беше направена констатацията, че България изостава с реализирането на европейската енергийна политика, като има подчертан стремеж за запазване на статуквото в някои направления. Изразяваните стратегически виждания за развитие на българската енергетика имат една основна слабост и това е липсата на сигурност и предвидимост, което от своя страна изправя инвеститорите пред същностни проблеми.

Посоченият по-горе подход с пълна сила се отнася и до очакваните действия, свързани с реализацията на Зелената сделка –на този етап предвижданите стъпки изглеждат по-скоро политически мотивирани, отколкото съответстващи на целите на Зелената сделка и на тенденциите за развитие на енергийния пазар. Това е особено силно изразено по отношение на въгледобивния сектор, но се отнася и до природния газ, ядрената енергетика, развитието на ВЕИ и др.

Необходима е активна и координирана работа на Консултативния съвет по Зелената сделка и местните власти и заинтересовани страни в засегнатите региони с цел изготвяне и защитаване на конкретни регионални планове за тяхната трансформация. Само така България ще може да се възползва от предвидените за целта европейски средства по различните програми за подпомагане на прехода и постигане на целите на Зелената сделка.

Въпреки че на държавно ниво се отчита, че целите за въглеродна неутралност ще доведат до сериозна дисхармония в бизнеса и че съществуват множество проблеми, конкретна национална визия за изход от тази ситуация през призмата на енергийния сектор все още липсва. Тази визия следва да се базира и на цялостна и реалистична преоценка на стратегическия подход към енергийния сектор, тъй като сега заложените цели и времева рамка за постигането им не съответстват на реалностите. Паралелно с това следва да бъдат отчетени и сериозните социални предизвикателства, свързани с избягване на безработица, с нуждата от квалификация и преквалификация и др.

Нуждата от преоценка в посочените основни направления предполага коренна промяна на отношението от страна на политиците и съответните държавни институции на национално ниво към ролята на местната власт, бизнеса, НПО, синдикати, научни звена и др. при формиране и отстояване на държавната политика по отношение на енергийния сектор, вкл. и в контекста на произтичащите от Зелената сделка задачи. Това налага не само много повече прозрачност, но и своевременни консултации на експертно ниво с всички заинтересовани. Допълнителен, но неизбежен фактор в това отношение е и рязкото повишаване на административния капацитет на държавно ниво.

На този фон беше изразено принципното очакване, че държавата чрез своите институции ще създаде ясното разбиране за Зелената сделка като предоставяща нови огромни възможности за цялостно развитие на икономиката на България, вкл. и по отношение на енергийния сектор.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща