Гърция планира ударно проекти за енергийна ефективност и ВЕИ с европари в следващите 10 г.

Гърция възнамерява да увеличи дела на възобновяемата енергия в потреблението на електроенергия от 29,2% на 61%, а в транспорта увеличението ще бъде от 6,6% на 19 на сто. Това е записано в Националния план за Енергия и климат на южната ни съседка за периода 2021 – 2030 г., който бе разгледан от Европейската комисия. Общата цел за възобновяемите енергийни източници е определена на 35%, в сравнение с 18% през 2018 г.

Европейската комисия е изготвила оценки на окончателните национални планове на всички държави-членки, които включват тяхното представяне при изпълнението на препоръките след като вече плановете са били предоставени на Брюксел. Гърция е отговорила частично на препоръките, гласи оценката на ЕК.

По отношение на възобновяемите енергийни източници обаче страната до голяма степен е изпълнила препоръката за подобряване на политиките и мерките за ВЕИ, предаде Balkangreenenergynews.

Припомняме, че националните планове са основата на всяка страна членка на ЕС чрез която държавите ще постигнат целите за 2030 г. по отношение на ВЕИ, енергийна ефективност, намаляване на вредните емисии, развитие на интерконекторите, както и научно-изследователска дейност и внедряване на иновации.

ЕС възнамерява да постигне 40% намаление на емисиите на парникови газове, спрямо нивата от 1990 г. (30% понижение от нивата от 2005 г. извън системата на ЕС за търговия с емисии), както и 32 на  дял за възобновяемите енергийни източници и 32,5% подобряване на енергийната ефективност. Намеренията бяха обявени преди евродепутатите да гласуват намаляване на вредните емисии до 2030 г. с 60 на сто. Това предложение те първа предстои да бъде одобрено от отделните страни-членки.

Приносът на Гърция за възобновяема енергия за целта на ЕС за 2030 г. е предвиден на 35% от брутното крайно потребление на енергия.  Вятърът и слънчевата енергия ще помогнат на страната да осигури 61% от потреблението на електроенергия да се покрива от възобновяеми източници, сочат данните от оценката.

Основните допринасящи технологии в сектора за отопление и охлаждане се предвижда да са слънчевата и геотермалната енергия. Гърция се стреми да постигне 42,5% дял от възобновяемата енергия в отоплението и охлаждането на сградите, заедно с 19-процентел дял на енергията в транспортния сектор. Електрификацията на тези сектори ще бъде осъществена чрез използване на термопомпи, системи за съхранение на енергия, метан и водород, произведени от възобновяема електроенергия и електрически превозни средства.

Предвидено е в сектора на отоплението и охлаждането основните технологии, допринасящи за целите да са слънчевата и геотермалната енергия, околната топлина и биоенергията. Докато в транспортния сектор акцентът ще бъде върху биогоривата и електричеството.

В планът на Гръция NECP не са предоставени срокове или количествени оценки за политиките и мерките. Следователно ЕК не може да прецени дали отговарят на изискванията на Директивата за възобновяемите източници. Припомняме, че по-рано тази година Гърция обяви, че смята да приключи с въглищната си енергетика до 2028 г.

11 милиарда евро за енергийна ефективност

Гърция смята, че за постигане на целите на плана трябва да бъдат инвестирани 43,8 милиарда евро за 10 години. Най-голямата сума, 11 милиарда евро, е планирана за вложения в сектора на енергийната ефективност. Следващите многобройни инвестиции ще бъдат за производство на електроенергия от ВЕИ (9 млрд. евро), електроенергийна инфраструктура  (5,5 млрд. евро) и кръгова икономика и рециклиране (5 млрд. евро).

В плана липсва анализ на разликата между планираните инвестиции и откъде ще бъде направено тяхното финансиране.

Парникови газове

Гръцкият план определя цел за 2030 г. за редуциране на емисии на парникови газове, които не са обхванати от Системата на ЕС за търговия с емисии и да се намалят с 16% в сравнение с 2005 г., което е и в съответствие с Регламента за споделяне на усилията (ESR).

Гърция може да надхвърли целта с поне 17 процентни пункта, ако се прилагат планирани политики и мерки, се добавя в оценката на Брюксел. Целта на страната до 2050 г. остава същата - да се стреми да премине към климатично неутрална икономика до 2050 г.

Ниски амбиции за енергийна ефективност

Целите са по-амбициозни, отколкото в проекто-плана, но цифрите все още са скромни и слаби, е записано още в оценката. В пакета от мерки Гърция е включила и план за обновяване на 600 000 жилища до 2030 г., но страната все още не е представила своята дългосрочна стратегия за обновяване, допълват от Комисията.

Припомняме, че българския план „Климат енергетика“ бе разкритикуван от Брюксел заради липсата на повече детайли по прилагането на мерките и дали страната ни планира да използва още ТЕЦ-ове на въглища и след 2030 г.

В същото време е важно да се знае, че Гърция през лятото особено много разчита на внос на електроенергия от България. Именно оттам са и едни от основните приходи на страната ни по отношение на износа на електроенергия. Ако обаче Атина изпълни плана си, то в следващите десетина години със сигурност и българският износ на ток ще пострада сериозно. А това може да доведе и до още финансови дефицити в енергетиката ни.