Антон Иванов: Отпаднат ли сегашните рамки на работа на централите в Маришкия басейн, говорим за затварянето им
Дългосрочните договори по същество са механизъм за капацитет. Ако погледнем реалистично ще видим, че този механизъм за капацитет гарантира на две от трите централи живот през следващите години. В случай, че се откажем от него може да се стигне в най-крайният вариант до внос на електроенергия и до по-ранно затваряне на централите в Маришкия басейн. Това заяви в интервю за 3e-news.net Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум. Според него има разумни и съвсем приложими варианти за развитие на комплекса, но е необходимо страната ни да представи ясна визия, за да получи финансиране.
Господин Иванов, с оглед на новите реалности, които са предизвикани от „зелената сделка“, как виждате бъдещето на Маришкия басейн ?
Икономически нещата са поставени по начин, или е допуснато да бъдат поставени по начин, в който комплекса не може да има дълъг живот в сегашната му верига на доставки и производство (производство на въглища, преработка на въглища и производство на електрическа енергия). Няма икономическа логика настоящият модел да продължи дълго. Дори съм скептик дали може да достигне и 2030 г. Ако се подходи разумно, би трябвало да имаме едно поетапно ограничаване на този производствен цикъл в комплекса, но възникват редица свързан въпроси. Например - какви са възможностите за заменяне на производство в самия комплекс, какви са възможностите за максимално използване на активите, които има там и какви са възможностите за запазване на човешкия ресурс и капитал, които са съсредоточени там. Смятам, че има разумни и съвсем приложими варианти за развитие на комплекса, но е необходимо да представим ясна визия, за да получим финансиране. Сами не можем да финансираме този процес и отказът ни да представим разумен план води до това, че не можем да получим финансиране. Неведнъж се споменава, че всички механизми за справедлив преход, за които има финансови ресурси, са обвързани с това, че всеки регион, който се ангажира с този проблем трябва да представи и разумен план за бъдещето си – план, който да бъде подпомогнат. Тоест, идеята за хвърляне на едни пари, без да има ясна цел не се споделя в Европа.
Тоест, хаосът продължава ?
За момента това най-ясно е казано в становището на Европейската комисия по отношение на нашия „Интегриран План за енергетика и климат“. Тя заявява: вие нямате план за преход. Колко по-ясно да бъде казано това нещо? Също така там се казва , че България разчита изключително много за развитие на идеите си на финансиране от европейските програми. Ами след като нямаме план, то няма нужда да разчитаме на европейските програми. Абсолютно. Прави са. Нашите административни официални лица излъчват послания, че „никой не ни задължава да затваряме, никой не ни казва да ограничаваме, никой не ни казва какво точно да правим“. Да. Те, Европейската комисия просто казва, че ако искаме да черпим финансов ресурс от тези източници под формата на европейски програми, трябва да имаме план. Иначе, ако имаме други идеи и може да ги подкрепим със собствени ресурси, то никой не ни пречи за осъществяването им. Разбирате, че това е липса на здрав разум – да не си добре финансово поставен, да имаш възможност да черпиш финансов ресурс, но да отказваш да го правиш.
В този контекст, какво ще стане с дългосрочните договори ? Ще могат ли да се заменят с механизъм за капацитет ?
Дългосрочните договори по същество са механизъм за капацитет. Този, т.нар. настоящ механизъм не отговаря на съвременните дефиниции за позволена държавна помощ, или за механизъм за капацитет. В същото време е съществуващ механизъм за капацитет. Ако погледнем реалистично ще видим, че този механизъм за капацитет гарантира на две от трите централи живот през следващите години. Тук тежката задача за България е дали ще се откаже от този механизъм за капацитет и ще се впусне в прилагането на един нов такъв, който въобще не е ясно дали ще е ефективен и дали ще осъществи тези надежди, които му се възлагат. Въпросът е дали ще затворим текущо прилаганите механизми, а при прилагане на другите ще получим да речем в най-крайния вариант – внос от чужбина. Защото има и такава вероятност.
И по-ранно затваряне на ТЕЦ-овете, може би ?
На всички. Отпаднат ли сегашните рамки на работа на централите, при което поставяме всички централи под един знаменател, говорим за затваряне на всички, колкото и лошо да звучи това.
В по-ранен срок ?
Ами, да. Трябва да кажа също така, че България вече разработи „Анализ на адекватността на електроенергийната ни система“. Това е базовият анализ, от който се тръгва, за да се направят всички прогнози. Въпреки, че не е публикуван, че не е направен обществено достояние, така че по-широк кръг да го дискутират и на базата на него да се дават предложения за развитие, такъв анализ има и той е изпратен в Европейската комисия. Звената на ЕК са изключително добре запознати с обстоятелствата в България. Не знам защо наши високопоставени лидери твърдят, че сега ще им се изпращат писма, за да се пояснява колко сме зле. Европейската комисия и нейните звена са запознати в детайли на базата на наши разработки. Те показват, че България би трябвало много по-гъвкаво да се адаптира към условията на пазарите. Това, което е написано и в становището на Европейската комисия по отношение на Интегрирания плана за енергетика и климат означава, че се очаква в крайна сметка България да представи пазарен модел. Тоест, ние нямаме пазарен модел. Всички страни членки на ЕС под една или друга форма представиха такива пазарни модели. За съжаление ние изоставаме по всяка от възможните точки за планиране на развитието. Не искам да казвам преход, защото той носи други рефлексии у нас. Затова говоря за планиране на развитие на базата на реалностите, с които ние сме обградени. Изоставаме и като че ли сме единствените в състоянието, в което се намираме. Считам, че направените инвестиции в комплекса „Марица Изток“ трябва да позволят максимално дълго да използваме централите, но вече трябва да вървят процеси на адаптиране и на промяна. Те са свързани с внедряване на нови технологии. Те са свързани с конвертиране на дейности и това е напълно постижимо с хората, с които разполагаме на място, без нито един човек да бъде загубен. За това обаче е необходима откровеност, за това е необходим общ план, а не административно разработен документ.
Във въздуха витаеше намерение за преминаване на централите в комплекса на природен газ. Европейската комисия обаче поставя нови критерии за природния газ. Вижда го само като преходно гориво, а впоследствие го изключва. Тоест, това все още ли съществува като възможност за централите ?
Дебатът в Европейския съюз по отношение на природния газ все още продължава. Дали ще бъде изключен от крайните решения, още не съм сигурен, защото предложението все още е не е окончателно. Не е финализирано и се чуват много силни гласове, които казват, че се отива в прекалена крайност. Европейската инвестиционна банка обаче го изключи. Тоест, банковите среди изключват природния газ като възможен източник за генериране на електрическа енергия, което вече очертава бъдещата ситуация. За нас все още природният газ е една алтернатива и смятам, че не е единствената, но пак подчертавам, че тя би била алтернатива само ако се премине към осъществяване на проект на база на прилагане на модерни технологии. Тоест, промяната на горелките от въглищни на газови няма да решат проблемите. Тук се изисква въвеждане на нова, най-съвременна технология. Онова, което правят фактически в Гърция. Експертът Юлиан Попов отбелязва, че неща, които ние ги разисквахме дълго време, в Гърция вече се осъществяват. Факт е, че ние отдавна обсъждаме такива възможности, но те ги реализират. Сега ние трябва да ги последваме, но това е алтернатива, която да замести в краткосрочен план част от работещите блокове в комплекса.
Съществува още една алтернатива – улавяне и съхранение на въглероден двуокис. Тя осъществима ли е ?
Това е един дълъг цикъл, който касае първо улавянето на въглероден двуокис, след това неговото транспортиране до място, където може да се съхранява, привеждане във вид, в който може да се съхранява в съответно хранилище, но след това трябва да се обмисли как да се конвертира в продукт, който може да бъде използван. Изреждам нарочно този дълъг цикъл, защото всяка от тези технологични стъпки има цена, а всяка от тях е много висока. Правят се, има такива пилотни проекти, но никъде няма реализиран и пазарно осмислен технологичен проект. Смятам, че ние, от гледна тока на развитието на науката, от гледна точка на заетостта, от гледна точка на поддържане на инженерна мобилизация трябва да се присъединим и да имаме опит в един такъв тип пилотна инсталация. Но не може да разчитаме, че тя ще реши по някакъв начин нашите енергийни или регионални проблеми.
Прескачам от въглищата на идеята, която се завъртя около 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Какво се случва ? Какво да очакваме ?
Това, което се случва се вижда от всички и не искам да го коментирам, защото няма нищо общо с енергетиката. В същото време възможността за изграждане на следващ блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е съвсем логична. Тя не е във връзка с текущите проблеми на конверсия на въглищните централи, защото от една страна конверсията на въглищните централи ще се случи много по-бързо, отколкото може да се осъществи реалистично един ядрен проект, но е една възможност за осъществяване на продължителността на използването на ядрена енергия за мирни цели. А това е много важно за дългосрочния цикъл, с който ние сме обвързани, с дългосрочния цикъл на живота на тези съоръжения. Разходите, които ние задължително ще имаме по управление на отработеното ядрен гориво, по управление на извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, те вече са възникнали. Те са отложени в бъдеще, но вече са възникнали. Тези разходи ще се отразят много по-малко на обществото, ако ние успоредно с това продължаваме да развиваме тази технология. Не може да я развиваме на всяка цена. Трябва да я развиваме така, че тя да има икономически смисъл, на базата на най-добрите технологични съоръжения, каквито има. Съществуват такива модели, които позволяват реализиране на икономически разумна цена. Налице са и технологиите – и тези, с които разполагаме, и тези, които се изграждат край нас. За ядрената енергия няма значение дали една технология се изгражда на 100 километра на север или на 300 километра на юг. Моята теза е, че ние трябва да поддържаме това, което сме натрупали като знания, умения, регулаторна рамка, кадри. Имаме площадка, която е подходяща за изграждане на такъв тип проекти, но това трябва да се случа при изцяло спазване на общите правила и общият смисъл на правене на такива проекти. Изключително вредно е да се подхожда волативно и да се подхожда отричащо и заменящо, и противопоставящо на различен тип технологии. Винаги давам пример с унгарската програма, която започна с идеята за разширяване на тяхната ядрена централа с нови блокове още през 2008 година и неотстъпно вървят по един и същи път вече над десет години. Ние за това време сменихме три идеи. Не може да се подхожда по този начин към ядрените обекти. Трябва да има малко уважение към онова, което е предпоставка за развитието.
Как влизаме в Зелената сделка ?
Влизаме неподготвени. Въпреки че зелената сделка е фактически еволюция на един много по-зрял процес на трансформация в Европейския съюз, който започна с четвъртият енергиен пакет, който се казва „Чиста енергия за всички европейци“. В „зелената сделка“ не се променя нищо от тази концепция, която беше заложена през 2014 година, по която ние работихме и по време на нашето председателство и, в която ние имахме много активна роля. Зелената сделка добавя амбициозност, но не изменя характера. Зелената сделка иска амбициозност от страните членки, но избягва поне към момента да им задава задължителни цели. За да иска амбициозност от своите членове, зелената сделка дава един друг простор на обвързване на компонентите й с икономическо, дигитално съвременно развитие. Тоест когато се вгледаме в тези цели си може да си дадем сметка, че е по-добре да върви в крак с онези, които влизат в следващото ниво на технологично развитие. В противен случай означава да запазим своята роля на изоставащи. От тази гледна точка, зелената сделка аз я разглеждам като възможност, но само ако е осъзната. Само ако е добре преценена през призмата на нашите възможности за онова, което имаме като потенциал да го развием на следващо технологично ниво – дигитална индустрия, индустрии на съвременната икономика, свързани с кръговата икономика и чак тогава вече да мислим за инфраструктурата, от която е част и енергетиката.
Това, което казвате означава сериозни поправки на Националния план за енергетика и климат ?
Вече не говорим за поправки на този Национален план. Това, което получихме като реакция от Европейската комисия ни казва: по-добре да се разработи нов план.