Иван Иванов: Потребителите, а не електроразпределителните мрежи ще са в центъра на енергийния преход
Не съм съгласен, че електроразпределителните мрежи ще са в центъра на енергийния преход. В центъра ще са потребителите. Това заяви в рамките на дискусия на конференцията „Европейската зелена сделка и българският енергиен преход“, организирана от EMI и Дипломатическия институт към МвнР, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Той сподели и личното си очакване, че дизайнът на мрежовите тарифи ще бъде хибриден – между формиране на тарифите на база на „заявен капацитет“ и „пренос на електрическа енергия“. Председателят на КЕВР не спести и критиките си за забавянето на реформите в сектора. Доста лаконичен, но и скептичен бе и в очакването си, както за механизма за капацитет, така и че излизането на битовите потребители ще е факт от средата на 2021 година. Затова пък бе категоричен, че регулаторът спазва всички изисквания и задължения по REMIT.
Не съм съгласен, че електроразпределителните мрежи ще са в центъра на енергийния преход. В центъра на енергийния преход ще са потребителите, заяви председателя на КЕВР Иван Иванов в отговор на изказаното по-рано становище на членът на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска и в отговор на въпрос на Анжела Тонева от Енерго-Про. В презентацията си Диловска, визирайки случващото се в електроенергийния сектор в Европа и у нас като цяло и предвид очакващото се присъединяване на 60 % ВЕИ към електроразпределителната мрежа, изказа становище, че електроразпределителните мрежи ще са на предния фронт в процеса на енергиен преход.
„Съгласно европейската зелена сделка, както и всички основополагащи европейски документи, в центъра на енергийната трансформация са потребителите. Мога да го развия, но бъдете сигурни, че е така и това ще се утвърди с всичките възможности, които вече се дават на енергийните потребители“, каза Иванов.
По отношение на промяната на дизайна на мрежовите тарифи, председателят на КЕВР предположи, че моделът ще е хибриден – между формиране на тарифите на база на „заявен капацитет“ и „пренос на електрическа енергия“.
„Да, вярно е. В ЕС има страни, където мрежовите тарифи почиват върху „заявения капацитет“, а не върху „пренесеното количество електрическа енергия“. В България в момента тарифите се определят на база на „пренесено количество електрическа енергия“, обясни той.
По думите му причините за появата на тезата за нов дизайн е, че, „първо разходите за поддържане на мрежата са практически постоянни, с други думи не трябва да зависят от „пренесеното количество електрическа енергия“, на второ място – за един друг важен енергоизточник, какъвто е природния газ се прилага именно моделът за „заявения капацитет“. „В същото време обаче аз искам да изтъкна, че има и контрааргументи. Преди всичко, когато говорим за европейска практика разговорите, които имаме с представителите на европейските регулатори, дори там, където е възприето формирането на тарифите на принципа на „заявен капацитет“ вече се правят проучвания за промяна на този дизайн.
Причините са следните – преди всичко няма съмнение, че при един такъв дизайн, тези домакинства, които консумират минимално количество електроенергия ще бъдат най-силно засегнати. Не говоря за вилите, които се използват минимален брой дни в рамките на годината. Говоря за потребителите на електрическа енергия в малките населени места, а има и в София, но особено в селата, които използват само осветление и имат един хладилник и почти нищо друго. Промяната на дизайна по посока на „заявен капацитет“ относително ще повиши най-сериозно тяхната цена, която ще трябва да заплатят като мрежови тарифи.
На второ място – по определен начин стимулирането, не чрез преференциални цени, но стимулирането на развитието на производството на електроенергия от ВЕИ за собствено потребление е един от основните фактори, които са мотивиращи е този, че те няма да заплащат мрежови тарифи. В дизайна „заявен капацитет“ те ще заплащат същите мрежови тарифи, каквито биха имали и без построяването на собствени соларни паркове, вятърни паркове. Защото поради неравномерния характер на енергията, която се произвежда от ВЕИ, те трябва наистина да имат такъв „заявен капацитет“. В крайна сметка, понеже питате и за моето лично мнение и това какво би могъл да направи регулатора, аз считам, че ще се стигне до един хибриден модел“, каза Иванов. В тази връзка той напомни, че „общественият регулатор трябва да отчита обществения интерес, който не е нито само на енергийните потребители, нито само на енергийните дружества“.
„Тоест, ще започне промяна в дизайна на мрежовите тарифи, но без да се отклони махалото изцяло в другата посока, като ще търсим един подходящ баланс, какъвто се стремим да намираме и в други наши решения“, обясни още Иван Иванов.
Председателят на енергийния регулатор отдели необходимото внимание и на важността на европейската зелена сделка. „Защото в подредбите на приоритетите в едно общество няма съмнение, че здравето, живота на хората и опазването на природната среда са абсолютен приоритет. Всичко останало би трябвало по определен начин, дори и когато има трудности да бъде съобразено по определен начин с тази висока цел. Неслучайно има непрекъснато ускоряване на всичките дейности и процеси, свързани с реализацията на европейската зелена сделка. През последните дни бе споменато решението на Европейския парламент да се достигне до 60 % намаляване на вредните емисии до 2030 година – цел, която е трудно постижима дори и по думите на заместник-председателя на ЕП Тимерманс“, посочи Иванов и не спести критиките си за българската енергийна политика.
„До голяма степен проблемите на българската енергетика се увеличават по причина, че ние системно, дълги години се движим на опашката при реализиране на определени европейски политики, стремейки се колкото е възможно да се запази статуквото, ръководени от различни съображения – политически, икономически, финансови и всякакви други. Всичко това се струпва накрая като един много голям товар по отношение на необходимите реформи. За да бъдат те извършени е необходимо реформаторско мислене на хората, които определят българската енергетика. В крайна сметка, всяко забавяне ни поставя в една неизгодна и неконкурентна среда по отношение на движението на европейските страни в рамките на зелената сделка“, посочи той и очерта очакванията си за бъдещата роля на регулатора.
„Преди всичко регулатора подчинява своите действия на закона, нормативната база и енергийната стратегия. За съжаление, нашето изоставане намира израз дори и в енергийната стратегия. Както в тази, която вече последна година е валидна – до 2020 година, така и в проекта за новата енергийна стратегия, където не могат да се намерят отговори на важни въпроси, които трябва да очертаят посоката на развитие на българската енергетика за 10 години напред, а и с хоризонта за действие до 2050 година. Както виждаме непрекъснато се появяват нови проекти - било Белене, било 7-ми блок на Козлодуй, утре не знам какво ще се появи, което не позволява да имаме наистина една устойчива основа и устойчива посока на развитие“, каза Иван Иванов.
Той защити действията на регулатора по отношение на сигналите за злоупотреба при търговията с електроенергия на свободния пазар, предмет на REMIT, като заяви категорично, че регулаторът не може и няма да дава публичност на такава информация. В същото време предупреди, че и тези, които подават сигнали също са обект на проверка.
До края на годината регулаторът ще представи платформата за сравняване на цените на електроенергията на всички търговци, стана ясно още от думите на Иванов. Колкото до това дали ще се случи намерението за излизане на битовите потребители на свободния пазар от средата на 2021 година, той изрази по-скоро съмнение.
Не е много оптимистично и очакването на председателя на енергийния регулатор и за механизма за капацитет. „България би спечелила много, ако въведе механизма за капацитет. За беля, там има проблем, който е трудно преодолим“, заключи председателя на българския енергиен регулатор.