Юлиан Попов: В бъдещето развитие на „Марица Изток“ трябва да се интегрират AES и „Контур Глобал“

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2497
article picture alt description

При положение, че България още преди години имаше визия за бъдещето на комплекса „Марица Изток“, сега трябва да взема пример от Гърция. Освен това бъдещето на комплекса няма как да се реши, ако не бъдат интегрирани двете централи – ТЕЦ „AES Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“. това коментира в рамките на онлайн включване в конференцията „Европейската зелена сделка и българският енергиен преход“, организирана от EMI и Дипломатическия институт към МВнР енергийният експерт Юлиан Попов. Той направи и преглед къде се намира България в контекста на „зелената сделка“ и какъв път трябва да извърви, особено като се има предвид, че енергийният преход се случва при един отворен пазар.

„Трябва да вземем пример от Гърция за развитието на Марица Изток. Цялата гръцка стратегия в много голяма степен е базирана на идеи, проучвания и предложение за „Марица Изток“, каза експертът. В тази връзка напомняме, че в рамките на няколко конференции още преди години Юлиан Попов лансира различни цялостни технологични идеи за комплекса.

„Това че ние не придвижваме политически нещата напред е друг въпрос“, допълни той.

Попов постави и въпрос, който досега по някакъв начин се подминава и не се дискутира от енергийните експерти. Той окачестви като голям проблем  „много странното решение за запазване на въглищната индустрия“.

„В това решение има нещо много странно – това противопоставяне на различните въглищни централи. Когато говорим за бъдещо развитие и модернизация на „Марица Изток“, изключително важно е да бъдат интегрирани в едно общо усилие мините, другите централи, но обезателно AES и „Контур Глобал“, защото това са глобални лидери. Особено AES, който е глобален лидер в съхранението на енергия, която е една от многото важни технологии. И ако трябва да търсим инвеститор в тази сфера, стратегически инвеститор, той е на територията.

Абсолютно необходимо е те да бъдат въвлечени“.

„Категорично зелената сделка е възможност за трансформация на българската икономика такава каквато си я мечтаем. Дали ще се възползваме е отделен въпрос“, каза Попов.
 
Преди това в онлайн включването си в дискусията в рамките на конференцията, Попов се съгласи с думите на Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум, че „Когато говорим за зелената сделка не става въпрос за нещо, което се случва сега, а за един дълъг процес, при който липсата на конкретни планове и политики е проблем“.

„Тяхното разработване и дебат трябваше да се случи през 2005 година, когато започна търговият с емисии. В началото на тази търговия с емисии цените бяха в порядъка на 25 – 30 евро на тон. Тоест самата търговия с емисии преди 15 години започна с тези цени и с намерението тези цени да стоят. След това се случиха икономическата криза и други фактори, които смъкнаха цените, но свалянето на цените на емисиите за всички беше един временен ефект. Тоест, всяко едно планиране, всяко едно мислене трябваше да се случи в контекста на цени от 25 - 30 евро на тон. Много изследователи, анализатори, предлагаха да се говори, да се планира енергетиката с цени на 50 евро на тон. Казвам планиране, но това не значи абсолютно планиране, а сценарийно планиране. Планиране при 10, при 30, при 50 и 100 (евро на тон), за да сме подготвени за различни сценарии. Сега, в този смисъл България е много, много тежко изостанала. И по тази причина трябва да извършва няколко процеса едновременно“, отбеляза енергийният експерт.

Юлиан Попов коментира и зелената сделка в контекста на отварянето на електроенергийния пазар. „На практика българската енергетика попада в един отворен пазар и ние от пазарна гледна точка губим суверенитета в енергетиката. Не може,  както преди три години да затворим страната и да кажем: няма  да продаваме, няма да купуваме. Не, това е един отворен пазар и ние трябва да погледнем какви са цените навън“, каза той и си послужи с пример на ценовите нива в Турция и Германия, като се позова на оперативни данни на ЕСО.

„България внася ток от Турция. Отваряте и виждате, че всеки ден България внася ток от Турция. Много хора ще кажат: ами внася ток от Турция, защото Турция не плаща емисии. Това не е така. Турската електроенергия е над 50 % възобновяема. Така че при един отворен пазар с изискване за това, което жаргонно се нарича въглероден данък, Турция спокойно може да си внася в България ток, който  е въглеродно неутрален и на по-ниски цени. Миналата година турското електричество на спотовия пазар беше 36 евро на МВтч, а с падането на лирата, тези 36  (евро) всъщност в момента са 25 (евро). Това е цената на турския ток. Българският ток беше 46 (евро). Тоест, очертава се поне два пъти по-евтин ток на границата на България и той, отново подчертавам, по никакъв начин не бива да бъде асоциран с това, че Турция не плаща въглеродни емисии. Стана дума за Германия. Нека оставим на страна какво плаща крайният домашен битов потребител. Индустрията плаща горе-долу колкото България. На спотовия пазар средната цена миналата година бе 36 евро. И когато гледаме каква е цената на електричеството в Германия ние би трябвало да си задаваме въпроса – добре, ние къде се намираме? Намираме се между Германия и Турция в един пазар, в който произвеждат електроенергия на значително по-ниски цени на спотовия пазар, на отворените пазари, отколкото произвежда България. И това според мен е един абсолютно ключов момент, върху който ние следва да се съсредоточим и да мислим“, каза експертът.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща