Хората в риск от бедност са най-много в България сред страните-членки на ЕС

В България 32.5% от населението е било в риск от бедност и по този показател страната ни се нарежда на първо място, показват окончателните данни за 2019 година от специализирано проучване на „Евростат“ по повод Международният ден за изкореняване на бедността, който ще се чества на 17 октомври.

Добрата новина в случая е, че за последните 10 години постоянно делят на хората в риск от бедност постоянно намалява – от 49.2 на сто през 2010 годино до 32.5 на сто, както вече посочихме, през 2019 година.

След нас са Румъния (31.2%), Гърция (30%), Италия и Латвия (по 27.3 на сто, данните за Италия са за 2018 г.), Литва (26.3 на сто) и Испания (25.3 на сто). Средно за Европейския съюз (ЕС) средният дял на хората под риск от бедност е 21.1 на сто или 92.4 милиона души са били застрашени от бедност или социално изключване спрямо 21.6 на сто през 2018 година, става ясно още от публикуваните днес, 16 октомври, данни от статистическата служба на ЕС.

От графиката по-горе е видно, че най-малък е бил делът в Чехия (12.5%), Словения (14.4%), Финландия (15.6%), Дания (16.3%), Словакия (16.4%), Нидерландия (16.5%) и Австрия (16.9%).

Да бъде определен човек в риск от бедност или социално изключване, трябва да отговаря на едно от следните три условия: в риск от бедност след социални трансфери (бедност на доходите), в сериозни материални лишения или да се живее в домакинство с много ниска интензивност на труда.

Всеки шести човек в ЕС

или 16.5% от населението е бил в риск от бедност през 2019 година заради ниски доходи спрямо 16.8 на сто през 2018 година. Този показател описва дела на хората, които живеят в домакинство, чийто разполагаем доход е под националния праг за риск от бедност.

В тази група Румъния е с най-голям дял от населението в риск от бедност поради ниски доходи – 23.8%. Следват Латвия (22.9%) и България (22.6%). Този показател е най-нисък в Чехия (10.1%), Финландия (11.6%) и Словакия (11.9%).

Един на 17 души в ЕС

или 5.6% от населението на Съюза е живял миналата година в сериозни материални лишения, което означава липса на ресурси за плащане на сметките, за адекватно отопление или за едноседмична почивка извън дома. През 2018 година този дял е бил по-голям – 6.1 на сто. В България е най-голям делът на хората, живеещи в сериозни материални лишения – 19.9. След нас е Гърция (16.2%) и Румъния (14.5%), а най-малък е този дял в Люксембург (1.3%), Швеция (1.8%) и Финландия (2.4%).

8.5% от населението на ЕС под 60-годишна възраст

са живели през 2019 година в домакинства, в които възрастните са работили под 20 процента от общия си трудов капацитет. През 2018 година този дял е бил малко по-висок – 8.8 на сто. Показателят е най-висок за Гърция (13.8%), следвана от Ирландия (13%, но данните са за 2018 г.) и Белгия (12.4%). В България делът на хората, които са живели в домакинства с много ниска интензивност на труда, е бил 9.3 на сто, колкото и в Дания. С най-нисък дял на възрастните хора е Чехия (4.2%), Полша (4.7%) и Малта (4.9%).

„Евростат“ уточнява, че публикуваните днес данни за бедността и социалното изключване през 2019-та, година преди държавите-членки на ЕС да въведат мерките срещу разпространението на COVID-19, ще служат като изходна база за сравнение и анализ на икономическото и социалното въздействие на пандемията COVID-19 през 2020 година и след това.