ЕК: 35 млн. сгради в общността може да бъдат санирани до 2030 г.

Европейската комисия публикува своята стратегия за вълна на саниране с цел подобряване на енергийните характеристики на сградите. Комисията има за цел най-малко да удвои процента на саниране през следващите десет години, така че чрез него да се постигне по-висока енергийна и ресурсна ефективност. Така ще се подобри качеството на живот на хората, които живеят в сградите или ги използват, ще се намалят емисиите на парникови газове в Европа, ще се насърчи цифровизацията и ще се подобри повторната употреба и рециклирането на материалите. До 2030 г. е възможно да бъдат санирани 35 милиона сгради и да се създадат до 160 000 допълнителни екологсъобразни работни места в строителния сектор.

На сградите се дължат около 40 % от потреблението на енергия в ЕС и 36 % от емисиите на парникови газове. Всяка година обаче само 1 % от сградите се санират, така че да станат енергийно ефективни, и поради това ефективните действия са от решаващо значение, за да стане Европа неутрална по отношение на климата до 2050 г. Като се има предвид, че близо 34 милиона граждани на Европа не могат да си позволят да отопляват нормално домовете си, публичните политики за насърчаване на енергийно ефективното саниране също представляват мярка срещу енергийната бедност, подпомагат опазването на здравето и благосъстоянието на хората и спомагат за намаляване на сметките им за енергия. Днес Комисията публикува и препоръка до държавите членки за справяне с енергийната бедност.

Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс заяви: Искаме всеки в Европа да има жилище, което да може да осветява, отоплява или охлажда, без да се разорява или да унищожава планетата. С вълната на саниране ще се подобрят местата, където работим, живеем и учим, като същевременно се намали въздействието ни върху околната среда и се създадат работни места за хиляди европейски граждани. Ако искаме да градим отново по- добре, се нуждаем от по-добри сгради.

Комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон заяви: Екологосъобразното възстановяване започва на местна почва. С вълната на саниране ще отстраним големия брой пречки, които днес правят санирането сложно, скъпо и времеемко, като възпрепятстват извършването на така необходимите дейности. Ще предложим по-добри начини за измерване на ползите от санирането, въвеждане на минимални стандарти за енергийна ефективност, отпускане на по-голяма финансова подкрепа и техническа помощ от страна на ЕС, насърчаване на използването на „зелени“ ипотечни кредити и оказване на подкрепа за по-голямото използване на възобновяеми енергийни източници при отоплението и охлаждането. Това ще бъдат факторите за промяна за публичните органи, собствениците на жилища и наемателите.

Чрез стратегията ще бъде отдаден приоритет на действията в три области: декарбонизиране на системите за отопление и охлаждане; справяне с енергийната бедност и с проблема на сградите с най-лоши характеристики; и саниране на обществения сграден фонд като училища, болници и административни сгради. Комисията предлага съществуващите пречки да бъдат отстранени по цялата верига на саниране — от разработването на даден проект до неговото финансиране и приключване — посредством набор от мерки на съответната политика и чрез инструменти за финансиране и за техническа помощ.

Стратегията ще включва следните основни действия:

По-строги разпоредби и стандарти и по-подробна информация относно енергийните характеристики на сградите с цел въвеждане на по-големи стимули за саниране в публичния и частния сектор, включително поетапно въвеждане на задължителни минимални стандарти за енергийна ефективност на съществуващите сгради, актуализиране на правилата за сертификатите за енергийните характеристики и евентуално разширяване на обхвата на изискванията за саниране на сградите в публичния сектор;

Осигуряване на достъпно и целенасочено финансиране, включително чрез водещите инициативи „Renovate“ и „Power Up“ на Механизма за възстановяване и устойчивост в рамките на NextGenerationEU, въвеждане на опростени правила за комбиниране на различни източници на финансиране и на многобройни стимули за осигуряване на частно финансиране;

Увеличаване на капацитета за подготвяне и изпълнение на проекти за саниране — от оказване на техническа помощ на националните и местните органи до предоставяне на обучение и развиване на умения за хората, работещи на нови екологосъобразни работни места;

Разширяване на пазара за устойчиви строителни продукти и услуги, включително интегриране на нови материали и природосъобразни решения, преработване на законодателството относно предлагането на пазара на строителни продукти и преразглеждане на целите за повторна употреба на материалите и тяхното оползотворяване;

Създаване на нов европейски „Баухаус“ — интердисциплинарен проект, ръководен съвместно от консултативен съвет от външни експерти, който включва учени, архитекти, дизайнери, хора на изкуството, проектанти и представители на гражданското общество. От настоящия момент до лятото на 2021 г. Комисията ще провежда процес на съвместно създаване на основата на широко участие, след което през 2022 г. ще създаде мрежа от петима основатели на „Баухаус“ в различни държави от ЕС.

Разработване на свързани с кварталите подходи за местните общности, така че те да възприемат цифрови решения и такива с използване на възобновяема енергия, и създаване на райони с нулево нетно потребление на енергия, в които потребителите се превръщат в произвеждащи потребители, които продават енергия в мрежата. Стратегията включва и инициатива за жилища на достъпни цени за 100 района.

При преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници през юни 2021 г. ще се разгледа възможността за утвърждаване на целта по отношение на отоплението и охлаждането с енергия от възобновяеми източници и за въвеждане на минимално равнище на използване на енергия от възобновяеми източници в сградите. Комисията също така ще проучи как ресурсите от бюджета на ЕС, заедно с приходите от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), биха могли да се използват за финансиране на националните схеми за енергийна ефективност и икономии, насочени към хората с по-ниски доходи. Рамката за екопроектиране ще бъде доразработена, за да се осигури наличието на ефективни продукти за използване в сградите и да се насърчава тяхната употреба.

Целта на вълната на саниране не е само да направи съществуващите сгради по-енергийно ефективни и неутрални по отношение на климата. Тя може да доведе до мащабна трансформация на нашите градове и на застроената среда. Това може да бъде възможност за поставяне на началото на ориентиран към бъдещето процес с цел съчетаване на устойчивост и стил. Както бе обявено от председателя на Комисията Фон дер Лайен, Комисията ще постави началото на нов европейски „Баухаус“, с който ще се насърчава нова европейска естетика, представляваща съчетание на добри резултати и изобретателност. Искаме да направим добрата жизнена среда достъпна за всички и да съчетаем отново достъпната цена с произведенията на изкуството в едно ново устойчиво бъдеще.

Контекст

Кризата, породена от COVID-19, насочи вниманието към нашите сгради, тяхното значение за ежедневието ни и слабите им места. По време на пандемията домът заема централно място в ежедневието на милиони европейци: офис за тези, които работят от разстояние, импровизирана детска градина или класна стая за децата и учениците, а за много хора — център за онлайн пазаруване или забавление.

Инвестирането в сградите може да предостави така необходимия стимул на строителния сектор и макроикономиката. Дейностите по саниране са трудоемки, създават работни места и инвестиции, които често са свързани с местните вериги за доставки, пораждат търсене на оборудване с висока енергийна ефективност, увеличават устойчивостта спрямо изменението на климата и придават стойност на недвижимите имоти в дългосрочен план.

За да постигне целта за намаляване на емисиите най-малко с 55 % до 2030 г., предложена от Комисията през септември 2020 г., ЕС трябва да намали дължащите се на сградите емисии на парникови газове с 60 %, енергопотреблението им с 14 % и потреблението на енергия за отопление и охлаждане с 18 %.

Европейската политика и финансиране вече оказаха положително въздействие върху енергийната ефективност на новите сгради, които сега консумират едва половината от енергията, потребявана от сградите, построени преди повече от 20 години. Обаче 85 % от сградите в ЕС са построени преди повече от 20 години, като се очаква 85 %—95 % от тях все още да съществуват през 2050 г. Необходимо е чрез вълната на саниране те да бъдат приведени в съответствие с подобни стандарти.