Грийнпийс: Замърсяването със серен диоксид в България намалява, но още сме лидери сред страните-членки на ЕС
Индия показва по-малко замърсяване със серен диоксид и доказва връзката с намалената употреба на въглища в света
През 2019 г. емисиите на серен диоксид (SO2), дължащи се на човешка дейност, са намалели и в трите най-големи замърсители — Индия, Русия и Китай — показва нов анализ на сателитни данни на НАСА от „Грийнпийс” - Индия и Центъра за изследване на енергетиката и чистотата на въздуха (CREA).
В България също се забелязва намаляване на замърсяването, но страната ни продължава да държи първото място сред страните-членки на Европейския съюз. Както и предишни години, основните горещи зони в страната ни са старозагорско — около тецовете в комплекса Марица изток и районът на ТЕЦ „Бобов дол“, чийто облак от серен диоксид достига и до София.
За пръв път от четири години замърсяването със SO2 в Индия е намаляло през 2019 година. Данните се дължат на резкия спад на употребата на въглища, разкриват данните от доклада.
„В Индия виждаме как намаляването на употребата на въглища влияе върху чистотата на въздуха и здравето. През 2019 г. мощностите за възобновяема енергия се увеличават, а производството на енергия от въглища намалява. Виждаме как качеството на въздуха се подобрява. Въпреки това показателите за чистота на въздуха са далеч, далеч от безопасните граници. Нужен ни е ускорен енергиен преход от въглища към възобновяеми енергийни източници, за да запазим здравето на хората и да стимулираме развитието на икономиката.“, каза Авинаш Чанчал, от „Грийнпийс” - Индия.
Докладът класира най-големите в света държави-замърсители спрямо емисиите им на серен диоксид, отровен газ, който увеличава риска от инсулт, сърдечни заболявания, рак на белите дробове и преждевременна смърт. [1] [2]
Сателитните данни от НАСА откриват, че:
- През 2019 г. Индия емитира 21% от глобалните антропогенни (създадени от човека) емисии на SO2, почти два пъти повече от втория класиран глобален замърсител, Русия.
- Спадът на нивата при емисиите на SO2, дължащи се на човешка дейност, е приблизително 6% в световен мащаб през 2019 г. За втори път откакто имаме данни, антропогенните емисии на SO2 са намалели във всяка една от трите най-големи източници на замърсяване: Индия, Русия и Китай.
- През 2019 г. антропогенните емисии на SO2 в Китай са се понижили с 5%, което е и най-бавният темп на намаляване през последното десетилетие. Докато Китай някога е била най-големият източник на емисии на SO2 в света, те намаляват с 87% от 2011 г., до голяма степен благодарение на засилените стандарти и използването на сероочистващи инсталации в електроцентралите. Изискванията към въглищни тецове в някои от ключовите региони на Китай са повече от два пъти по строги от изискванията към емисиите на централите в Европа и респективно България. (прил. В, таблица В1 от доклада)
- В Южна Африка се наблюдава рязък спад на емисиите на SO2 през 2019 г., което води до най-ниските нива в историята на страната. Тенденцията до голяма степен се дължи на временно намаляване на производството на енергия от въглища, което води до прекъсвания на електрозахранването.
- Антропогенните емисии на SO2 са се повишили с 14% в Турция през 2019 г., отбелязвайки четвърта поредна година на увеличение. Между 2015 и 2019 г. делът на въглищата в производството на електроенергия на Турция се е увеличил с близо 10%. През този период емисиите на SO2 са се удвоили.
- В Мексико антропогенните емисии на SO2 обърнаха тенденцията след бърз тригодишен спад и през през 2019 г. се повишиха с 4%. Изгарянето на нефт и газ, отговорно за 90% от антропогенните емисии на SO2 в Мексико, се е увеличило през 2019 г.
- През 2019 г. площадката за топене на метали в Норилск в Русия беше най-големият източник на антропогенни емисии на SO2 в света. Районът Рабиг, гореща точка на емисии на SO2 на нефт и газ в Саудитска Арабия, се класира на второ място.
- Въглищният комплекс Суралая в Бантен, Индонезия, беше най-голямата гореща точка на SO2 в Югоизточна Азия през 2019 г., последвана от петролните рафинерии в Сингапур.
„Тези емисии, проследявани от сателити, засягат здравето на милиони хора, много от които са с намалена продължителност на живота или страдат от свързани със замърсяването заболявания. Това е доказателство за спешния порядък, в който следва да приложим по-строги изисквания за емисиите, както и да преминем към чисти енергийни източници. За съжаление, в някои страни, оглавяващи списъка, като Индия, Мексико и Южна Африка, правителствата продължават да забавят или отслабват законодателството за качество на въздуха, въпреки че пандемията COVID-19 трябваше да доведе до още по-сериозен фокус върху значението на здравето на дихателните пътища“, казва Лаури Миливирта, водещ анализатор в Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA).
В България намаляването на емисиите на серен диоксид през 2019 г. за съжаление не се дължи на прилагане на по-строги изисквания за качеството на въздуха към въглищните електроцентрали. Даже напротив, централи като „ТЕЦ Марица изток 2“ получиха безсрочно разрешение да не прилагат най-модерните технологии за улавяне на емисиите, а т.нар. американски централи „Ей И Ес – 3С Марица изток 1“ и „КонтурГлобал Марица изток 3“ са се наредили „на опашката“ пред МОСВ за същото. „Намалените емисии от България по-скоро се дължат на намаленото производство[3] на електроенергия от въглища. През последните година и половина наблюдаваме значително увеличение на вноса на енергия заради лошите икономически показатели на въглищните ни централи и високата цена на енергията им, особено на държавната ТЕЦ Марица изток 2.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ - България.
Решението е правителствата незабавно да спрат наливането на средства във въглища, газ и петрол и да преминат към по-безопасни енергийни източници, като вятърна и слънчева енергия. В същото време е необходимо да засилят стандартите за емисии и да изискват прилагането на технологии за контрол на замърсяването със серен диоксид от електроцентрали, инсталации за топене на метали и други промишлени източници.
Пълният доклад можете да намерите тук.
Вижте интерактивна карта с горещите точки на замърсяване.