За какво ще се използва изтегленият нов външен дълг от 2.5 млрд. евро?

За какво ще се използва изтегленият от правителството нов външен дълг от 2.5 млрд. евро на международните пазари преди два дни? Отговор на този въпрос поиска лидерът на БСП Корнелия Нинова в декларация от името на партията. Без да посочва конкретни параметри финансовия министър Кирил Ананиев в началото на изявлението си каза: „За какво ще ги използваме, трябва да имате сериозни познания какво ни предстои до края на годината, какво предстои следващата година, взимаме предвид и епидемията.“

Вижте още: България пое нови 2.5 млрд. евро външен дълг

Вместо конкретни параметри, Нинова и Ананиев влязоха в политически спор и обвинения от парламентарната трибуна, без да стане ясно за какво конкретно ще се използват привлечените средства по две емисии еврооблигации – 10-годишни и 30-годишни, от новия външен дълг.

Какви аргументи посочи Корнелия Нинова

Още в началото на свето изявление лидерът на БСП обяви: „Правителството изтегли нов заем и всички плащаме, за да може един човек да харчи еднолично, непрозрачно, безотчетно за своето политическо оцеляване, затова всеки ден оставане на това правителство е вредно." Според Нинова, правителството трябва да даде отговори на няколко въпроса и първият от тях е защо се е появила необходимост от нов дълг. "Та нали само преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки кризата не се налага нов заем, защото в резерва на държавата има 9 млрд. лв.", подчерта лидерът на БСП и обясни, че към края на 2019 г. държавният дълг отнесен към брутния вътрешен продукт на България е около 20 процента.

Вторият въпрос, който Нинова зададе е: Защо е трябвало да се емитира дълг на международния пазар? По нейните думи, специалисти казват, че много по-полезно за българската икономика и за финансови пазари такава сума да бъде емитирана на вътрешния пазар. „При свито търсене, при намаляващ износ и без особен интерес към кредитиране, при затруднение по осигуряването на достатъчно големи пакети от нискорискови държавни ценни книжа, емитирането на вътрешен заем би решило наши вътрешни икономически проблеми", каза Корнелия Нинова.

Дали новият заем ще стимулира икономиката, попита Нинова

Тя определи като „неадекватни“ твърденията на правителството, че е постигнало "супер ниска цена на дълга". Нинова посочи, че годишната лихва по 10-годишните облигации е 0.4%, а на 30-годишните е 1.4%. „За сравнение последният заем в евро от ЕС в размер на един милиард само е при лихва от 0,1 процент. От месеци Европейската централна банка и централната банка на САЩ поддържат нулеви дори отрицателни проценти, които поддържат цените на държавните облигации на развитите страни около нулеви и отрицателни“, обясни Нинова.

Тя попита дали новият заем ще стимулира икономиката и ще подобри ли жизненото равнище на народа или както винаги, както каза тя „ще бъде изхарчен предизборно, непрозрачно и не по правилата".

Лидерът на левицата заяви, че има обяснение и правителството се готви да използва тези пари за погасяване на стари заеми на Борисов от 2016 г., за покриване на дефицит от близо 3.5 млрд.лв. „По-важно е, че срещу тези пари няма никакъв план за икономически растеж, за реформа в здравната система, за екологични политики, за увеличаване на доходите, за намаляване на неравенствата“, каза тя и в заключение тя допълни, че у нас тези пари "се пилеят от прозореца на джипа".

Обвиненията на министър Ананиев

В началото на своето изявление от парламентарната трибуна финансовият министър Кирил Ананиев каза, че начертаните мерки - икономически и социални, заради пандемията, трябва да бъдат изпълнени, защото правителството е поело ангажимент. Последва обвинение към Нинова: „Когато решите да вземете думата, ще ви помоля да се подготвите с цялата реална информация, а не с лъжовна.“ Точно тези думи предизвикаха остра реакция от страна на левицата, а депутати от БСП обвиниха министър Ананиев, че няма право да критикува становище на народен представител.

Ананиев отбеляза, че веднага след емисията в сряда е получил обаждане от ръководството на Европейската комисия и е бил поздравен за постигнатия най-добър резултат през 2020 година за емитиране на държавни еврооблигации.

Сравненията с дългови емисии на други държави от ЕС

Ананиев направи и сравнение: „През тази година 27 страни са направили 27 емисии, но нашата емисия е с най-нисък лихвен процент – 0.375%, на Румъния – 3.25 на сто, на Унгария – 2.60/2.70 процента. В същото време от тези 27 държави половината са членки на еврозоната и те са постигнали по-висок лихвен процент.“

Относно 30-годишните книжа, Ананиев посочи: „Четири държави са теглили кредит през 2020 година за този период, ние сме на първо място с 1.37 процента, докато другите се движат между 2.5 и 4 на сто. От тези четири държави, три са членки на еврозоната и една на ЕС.“