ЕП иска по-голяма подкрепа за регионите за успешен енергиен преход

Членовете на Европейския парламент са готови да започнат преговори със Съвета на ЕС за създаване на Фонда за справедлив преход с цел смекчаване на социалното въздействие от преминаването към зелена икономика, съобщии пресслужбата на ЕП.

На 16 септември, сряда, евродепутатите приеха позицията на Парламента относно предложението на Комисията за ФСП с 417 гласа „за“, 141 „против“ и 138 „въздържал се“.

Парламентът настоя за значително увеличение на средствата за ФСП от бюджета на ЕС за 2021—2027 г. (25 млрд. евро по цени от 2018 г., при положение че предложението на Комисията беше за 11 млрд. евро, а Европейският съвет договори намаление до 7,5 млрд. евро). Тази сума следва да бъде допълнена с 32 млрд. евро по текущи цени, които ще бъдат отпуснати по линия на Инструмента на ЕС за възстановяване.

Освен това евродепутатите потвърдиха ключовите разпоредби от проектопрепоръките на комисията по регионално развитие на ЕП (REGI):

- осигуряване на подкрепа на хората, икономиката и околната среда;

- създаване на „Зелен механизъм за възнаграждение“, позволяващ 18% от общия размер на средствата на ФСП да бъдат разпределени за държави членки, които намалят емисиите си на парникови газове по-бързо от останалите;

- по 1% от общата сума ще бъдат отпуснати съответно за островите и за най-отдалечените региони;

- съфинансиране в размер до 85% на разходите за допустими проекти в целия ЕС;

- възможност за прехвърляне на средства от други кохезионни фондове на доброволен принцип;

- разширяване на обхвата с цел той да включва микропредприятия, устойчив туризъм, социална инфраструктура, университети и обществени научноизследователски институции, технологии за съхранение на енергия, централно отопление с ниски емисии, интелигентна и устойчива мобилност, цифрови иновации, включително цифрово и прецизно земеделие, проекти за борба с енергийната бедност, както и култура, образование и изграждане на общности;

- дерогация за инвестиции в дейности, свързани с природен газ, за региони, силно зависещи от добива и изгарянето на каменни и лигнитни въглища, битуминозни шисти или торф, при условие че тези дейности отговарят на условията за опазване на околната среда в съответствие с регламента за таксономията и на шест допълнителни кумулативни условия.

Освен това само 50 % от националното разпределение ще бъде на разположение на държавите, които все още не са се ангажирали с национална цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г., докато не бъде приета такава.

„Стремежът на ЕС е като част от Европейския зелен пакт да трансформира в социално-икономическо отношение регионите, които разчитат на изкопаеми горива и въглеродно-интензивни индустрии. На 6 юли комисията по регионално развитие на ЕП (REGI) одобри проектодоклада за създаване на Фонда за справедлив преход в неговата цялост. ФСП ще се превърне в ключов елемент от политиката на сближаване на ЕС. Вече сме готови да започнем междуинституционални преговори; в същото време ФСП ще бъде тясно свързан с МФР за периода 2021—2027 г. и новия Инструмент на ЕС за възстановяване (Next Generation EU),“ заяви дкладчикът Манолис Кефалоянис (ЕНП, Гърция).

Очаква се междуинституционалните преговори да започнат възможно най-скоро, като обхванат всички въпроси с изключение на финансовия пакет, който трябва да бъде договорен чрез успоредни преговори по Многогодишната финансова рамка (МФР).

През януари Европейската комисия публикува законодателно предложение относно Фонда за справедлив преход (ФСП). То бе първото законодателно предложение за изпълнение на приоритетите, определени в Европейския зелен пакт, последвано през май от изменено предложение с предвидено увеличение на размера на средствата за Фонда.

С цел да се гарантира, че преговорите със Съвета могат да започнат възможно най-скоро, комисията по регионално развитие поиска проектодокладът и мандатът за преговори да бъдат директно подложени на гласуване в пленарна зала. Съгласно член 71, ако Парламентът отхвърли решението на парламентарна комисия за започване на преговори, докладът може да бъде гласуван чак по време на следващата пленарна сесия, което би забавило преговорите между Парламента, Съвета и Комисията.