Над 100 хиляди българи пътуват до друг град, за да работят
Поне 100 000 души пътуват всеки ден до друго населено място, за да изкарват хляба си. В София средно дневно влизат за работа от съседни агломерации около 17 000, останалите големи градове също са магнит за работещите, показват данни на общините, предоставени на "Монитор" и цитирани от БСК. Сектор енергетика, големите икономически зони, както и морските градове привличат огромен брои служители. Към Варна и Бургас всяка сутрин отиват по 10 000 от околните насели места. Стара Загора, Раднево и Севлиево заради големите ТЕЦ-ове и индустрия са също притегателни центрове.
Преброяване на Столична община на влизащи и излизащи показва 17 000 души, идващи от други населени места. Само от Перник броят им е 11-12 хил. души, или всеки десети жител на близкия до столицата град с население 120 000 души по данни на Евростат за 2019 г. От другите близки градове най-много работещи идват от Ихтиман, Своге, Самоков, Костинброд, Драгоман и др.
През зимата са около 15 хил., показват още данните на столицата. Постоянно работещи в София, които по адрес са от провинцията, варират между 110-130 хиляди.
Успехът на Тракия икономическа зона в привличането на работещи от региона е ясно видим – жители на пет общини се стичат в заводите в индустриалната зона, за да работят. Към Варна всеки ден пътуват от общините Аксаково и Суворово.
Освен с автомобили работещите се придвижват с автобуси и влакове. През пандемията броят на пътуващите намалява за сметка на личните коли. Статистика на БДЖ показва, че най-натоварени крайградски маршрути по железопътната мрежа са участъците около София - до Перник, Своге, по направление София – Ихтиман – Костенец. Около Пловдив най-много работещи пътуват до Пловдив от Асеновград и Пазарджик. Това са и направленията, по които пътуващите най-често избират да ползват абонаментни карти – между 40 и 50% от всички пътници в изброените участъци са с абонаментни карти, коментираха от БДЖ. Средно пътуващите за ден между София и Перник са 5500, малко
Една от крайградските линии с много пътници е Пловдив – Асеновград и обратно – 3400. Возещите се с трена Пловдив – Пазарджик и обратно са 1200. Представените данни са от продажбите на превозни документи през месец юли 2020 г. В сравнение с месец юли миналата година от железниците отчитат общ спад от средно 15% за превозените пътници в крайградските маршрути.
Ако за пътуващите работещи има данни в общините, то националната статистика представя данни за миграция на населението, но без причините. Последната подобна е 2013 г. и включва миграция с причини като препитание, бракове, преместване с родители и други. Такива данни НСИ ще предостави следващата година, когато ще се проведе преброяване на населението. Няколко години отне да се наложи едно допълнение в отчетността на сключените трудови договори, предложено от Българска стопанска камара. В момента в НАП и НОИ има такава информация за всяко едно работно място, на което е нает човек на трудов договор, защото има и работни места, на които не са наети лица, а са самонаети лица, семейни работници, заети в неформалната икономика. Но статистиката ги отчита като заети, защото при проучванията ги хващат, че работят, но често работят без договор. Но от 2018 г., когато се обявява сключеният договор за конкретното работно място, се обявява и в кое населено място е то. Наличните данни за миналата година показват, че
Хора се местят от село към град, после към по-голям град, към столицата и накрая към чужбина. Понякога обаче и софиянци се местят в други градове. Българските градове, които увеличават населението си, имат два общи белега - приток на инвестиции и откриване на нови работни места. В Пловдив най-големият магнит за преселване е икономическата зона "Тракия", в шуменската индустриална зона също се откриват нови производства, а в област Кърджали, освен новите заводи предимно за автомобилни части, високи заплати дава и мината за злато до Крумовград.
Последната статистика от 2013 г. показва, че миграцията заради постоянната и временна работа са около 8000 души. Дори за тогавашния период цифрата е малко подценена като число, смята Димитър Бранков, зам. - председател на Българска стопанска камара. Но има други по-сериозни причини, които са с повече хора – това са брак, образование, преместване при или с родители и други причини, които не са упоменати. Като цяло имат много по-голям относителен дял. Което е обяснимо, казва Бранков, у нас има много ниски коефициенти на вътрешна трудова миграция.
Притегателен център за работещи от Хасково, от Пловдив или от селата, за да работят в областния град. Не само мините, но и всички обслужващи дейности, услуги и фирми, които се занимават в този комплекс. Такива точки има много – там, където се съхрани съответната индустрия и енергетика, най-вече са притегателни точки, коментира още зам.-председателят на работодателската организация.
Такъв обмен има още от началото на прехода в Севлиево. Много хора от Габрово и в момента работят в Севлиево или се преселиха да живеят в Севлиево заради работата си. АЕЦ "Козлодуй" също е такъв пример. Друг такъв секторен център, но за временна заетост, е туризмът. Точно в най-големите морски общини са и най-големите числа на временна заетост. Друг такъв сектор е строителството.