Разширяването на СТЕ се представя по-добре, отколкото въвеждането на гранична такса за емисиите

Създаването на механизъм за регулиране на въглеродните емисии зад граница не би помогнало, така както разширяването на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ). Това трябва да се прави с цел намаляване на глобалните емисии и по-нататъшно интегриране на страните износители на енергия в европейския пазар на електроенергия, аргументират се Андрас Мецоси, Zsuzsanna Pató и László Sábó.

Zsuzsanna Pató е старши съветник в Проект за регулаторна помощ (RAP), независима неправителствена организация, посветена на ускоряване на прехода към чисто, надеждно и ефективно енергийно бъдеще.

András Mezősi е старши сътрудник, а László Szabó - директор в Регионалния център за анализ на енергийната политика.

Изтичането на въглерод се случва при всеки режим на ценообразуване с вредни емисии, който не е на световно ниво, което означава всички досега. Това по своята същност е несправедливо за секторите, които плащат за въглеродни квоти, но и трябва да  се конкурират със сектори, които не са част от схемата за търговия.

Европейската зелена сделка има за цел да отстрани проблема в схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS) чрез преминаване извън текущия втори най-добър вариант, който разпределя квотите за емисии безплатно за индустриалните сектори и определя цената на вредните емисии на границата на ЕС за избрани, но все още неназовани сектори.

Предимствата по отношение на енергоемките индустрии вече са поставени под въпрос. „Какво би означавало коригиране на въглеродните емисии за европейския енергиен сектор?“, анализират експертите цитирани от Euractiv.

Последните изследователски модели по темата заключават, че разширяването на Европейската схема за търговия с емисии е по-ефективният вариант на политиката, тъй като би намалил емисиите, докато коригирането на въглеродните на границата на ЕС не би свършило това.

Сравнихме тези два варианта за енергийните сектори в страните от Западните Балкани, както и в Украйна, Беларус, Молдова и Турция, и оценихме емисиите, разходите и последиците от политиката, обясняват авторите на изследването.

Въздействие върху емисиите до 2030 г.

Двата варианта на политика имат значително различно въздействие върху емисиите на въглероден диоксид. Обратно на очакванията, анализът показва, че корекцията на въглеродните на граница увеличава общите емитирани въглеродни емисии.

Увеличаването на емисиите в ЕС идва от факта, че ще се създаде допълнителното производство на ток от въглища и природен газ, което ще замени вноса на горива и наложените му такси, за когото именно се издига тази бариера. Това увеличение надхвърля намаляването на емисиите в страните износители, където газовите централи намаляват производството си, за да създадат място за производство на въглища, които вече няма да може да се внасят в ЕС.

По-разширена схема за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС обаче би намалила емисиите с 52 000 kt през 2030 г. в сравнение с нормалните обстоятелсътва, което е малко по-малко от годишните емисии на въглищните централи в Полша.

Разширяването на СТЕ пренарежда и самите схеми за включване на централите в действие  (т.е. редът, в който електроцентралите се призовават да отговарят на търсенето) чрез увеличаване на разходите за мръсни инсталации на въглища в Западните Балкани, Турция и Украйна и изтласкването на тези централи от пазара.

Заслужава да се отбележи - особено в контекста на актуализацията на климатичните цели за 2030 г. - че емисиите в рамките на ЕС ще се увеличават, независимо от използвания инструмент на политики.

Различната логика при използването на двата инструмента се проявява в получения микс от електричество и по-точно при въздействието върху производството на изкопаеми горива.

Намаляването на емисиите, дължащо се на СТЕ в страните износителки, е резултат от значително намаляване - 60 000 гигаватчаса - на производството на ток от въглища през 2030 г. в сравнение със сегашната ситуация. Това се замества предимно от производство на електроенергия от газови централи както в ЕС, така и в страните износителки.

За разлика от това, граничният данък води до разместване на ресурси в регионите, които са добре свързани с ЕС (Западните Балкани и Украйна) - същите въглищни инсталации вместо да продават енергия за износ ще я доставят на местните потребители. Цялостното производство на тези въглищни централи остава незасегнато от граничния данък, но тяхната рентабилност страда, тъй като те ще затворят продажбите си само към вътрешния си регион. Освен това те изтласкват производството от газовите централи в страната

Въздействие върху приходите

Въздействието върху цените на едро в ЕС е незначително и в двата случая. Разширяването на СТЕ увеличава цената в страните износители с приблизително 10 евро до 15 евро на мегаватчас. Граничната такса би имала незначително въздействие, освен в страните от Западните Балкани, които биха се радвали на намаляване на стойностите с подобен размер. Първоначално високото им ниво на износ на енергия - улеснено от тяхната по-добра интеграция в мрежата със страните от ЕС, се намалява значително. Вместо това техните въглищни централи продължават да произвеждат, но продават продукцията си на по-ниска цена на местните потребители.

Промените в цените на едро винаги се превръщат в промени в благосъстоянието.

Ако цените се повишат, производителите са по-добре, но потребителите плащат по-високи сметки. По обратния ред се получават нещата при спад в цените.

Съвкупното пагубно въздействие на граничния данък за регионите износители приблизително се равнява на приходите, които биха получили, ако ЕС реши да го насочи обратно към всеки от тях - например, за да подпомогнат енергийния им преход.

Годишните приходи от граничната такса са в границите от 100 до 150 милиона евро – доста по-малко от 1 милиард евро годишно, планирани да бъдат изразходвани от Фонда за справедлив преход (7,5 милиарда евро за 2021-2027 г.) за същите цели.  По-важното е, че СТЕ ще генерира 1,4 милиарда евро през 2030 г. за шестте страни от Западните Балкани - значително повече от 70 до 140 милиона евро, генерирани от корекцията на въглеродните граници.

Реинвестирането на тези приходи в нисковъглеродни активи като възобновяеми енергийни източници или енергийна ефективност може да умножи ефекта на декарбонизация само чрез цената на въглерода.