ЕСО на прага на нови пазарни обединения

Електроенергийният системен оператор има водеща роля в процеса на либерализация на електроенергийния пазар в България. Независимо от това какви политически и икономически процеси текат в ЕС и в България, проектите за пазарно обединение на българския електроенергиен пазар с този на съседните страни като част от създаването на общ европейски електроенергиен пазар ще продължат. На този етап, основно заради пандемията COVID-19, може да се наложи стартиране на проектите със закъснение от няколко месеца, а впоследствие ускоряването им. Като цяло това означава, че още след първото тримесечие на следващата 2021 година електроенергийният пазар в страната ни ще претърпи сериозни промени, но се очаква това да доведе до оптимизиране на възможностите на играчите на пазара, а и на ценовите нива. Разбира се, при отчитане на влиянието на коронавируса.

От 19 ноември 2019 г. българо-румънската граница е част от паневропейското пазарно обединение „в рамките на деня“ (SIDC – Single Intraday Coupling) 'чрез включването й в локалния проект LIP 15. Това е първото пазарно обединение на българска граница. В резултат на това българският пазар вече е обединен с аналогичните пазари в цяла Европа чрез румънска граница.

Проектите за обединение

Предстои реализиране на проекти за пазарно обединение на българо-румънската и българо-гръцката граница за времеви хоризонт „ден напред“ през 2021 г.  ЕСО работи активно и в региона за постепенно преодоляване на правните ограничения и обхващане в процесите на пазарно обединение и на границите със съседните държави, които не са членки на ЕС.

Пазарните обединения с Румъния и Гърция трябва да бъдат осъществени посредством локален проект за пазарно обединение с румънската пазарна зона, предшестван от междинен проект за пазарно обединение на границите.

Локален проект за пазарно обединение с румънската пазарна зона

Румъния все още е част от 4M MC - регионално пазарно обединение заедно с Унгария, Чехия и Словакия, а България е част от европейското пазарно обединение на пазарите ден напред MRC.

Преди да се осъществи локалният проект за пазарното обединение с румънската пазарна зона трябва да завърши междинният проект за пазарното обединение на границите DE-AT-PL c 4M MC). Това е предвидено да се случи през септември 2020 г. , но поради забавяне на тестовете това може да се случи в началото на 2021 г. , става ясно от съпровождащият доклад за дейността на ЕСО към междинния финансов отчет за полугодието на 2020 г., отчитат от ЕСО.

Вече е направена и заявка за включване на проекта като географско разширение на Единното пазарно обединение ден напред (SDAC).

До стартирането на Междинния проект в края на 2018 г. (пазарното обединение на границите DE-AT-PL с 4M), което ще обедини 4M MС към MRC в Единното пазарно обединение ден напред (SDAC – Single Day-Ahead Coupling) не беше възможно стартирането на локален проект за обединение на пазарите на българско-румънска граница, поради техническа несъвместимост.

След стартирането на Междинния проект, стана възможно реализирането на такъв проект за пазарно обединение с хоризонт за въвеждане в реална работа три месеца след присъединяването на 4M MС към MRC (SDAC).

Отчитайки същественото значение на локалния проект, участниците в него подписаха необходимите документи, определящи структурата и организацията му е започнаха незабавно активна работа по него. В оперативен порядък, страните одобриха архитектурата на организацията на пазарното обединение, както и детайлна пътна карта, според която се очаква стартиране в реална работа до края на 2020 г. ЕСО играе ключова роля в управлението на проекта, като организира работата на Проектната работна група и следи за изпълнението на възложените задачи от всички работни групи част от инициативата.

Продължавайки активната работа по проекта в началото на месец април 2020 г. страните уведомиха оперативните групи (MRC OPSCOM и SDAC MSD) на централния проект SDAC за стартиралия проект, като подадоха заявка за промяна на съществуващите споразумения, с цел включвате на проекта като географско разширение на SDAC. Проектът бе представен официално и на общото събрание на управителния съвет на ОПС и НОПЕ за ден напред.

Навременното въвеждане в реална работа на пазарното обединение с румънската пазарна зона е в пряка зависимост от навременното стартиране на Междинния проект (пазарното обединение на границите DE-AT-PL c 4M MC), което е предвидено за септември 2020 г.

Поради забавяне на тестовете от част от страните, участващи в Междинния проект се очаква въвеждането в реална работа да закъснее с няколко месеца и новият срок за въвеждане в оперативна работа ще бъде обявен за началото на 2021 г. Това отлагане ще повлияе и на предварително определения срок за стартиране на локалния проект на България и Румъния, като предстои той да бъде преразгледан и отложен за 2021 г., заявяват от ЕСО.

Проект за пазарно обединение между България и Гърция

Пазарното обединение между българската и гръцката страна е планиран да се осъществи през първото тримесечие на следващата 2021 г. Преди това обаче трябва да се осъществи пълната реорганизация на гръцкия пазар на електрическа енергия, така че той да бъде съвместим с Европейския целеви модел. За целта вместо сегашния „пул“, опериран от преносния оператор IPTO S.A., в гръцката пазарна зона трябва да се създаде изцяло нов пазар „Ден напред“. Също така е необходимо да бъдат създадени нов пазар „В рамките на деня“ и нов балансиращ пазар. Едва тогава може да започне осъществяване по своята същност на проекта за пазарното обединение между Гърция и България.

Пазарното обединение между България и Гърция се очаква да се осъществи посредством IBWT – проект за пазарно обединение на италианските граници.

Гърция към настоящия момент няма действащ пазар ден напред в съответствие с Европейската законодателна рамка.

Отчитайки предстоящото стартиране на проект за пазарно обединение, обявено за октомври 2020 г. , с цел максимално бързото стартиране на проект за пазарно обединение, гръцките и българските преносни и пазарни оператори (ЕСО, БНЕБ, IPTO, HenEX), подкрепени от националните им регулаторни оргни (КЕВР, ANRE), подадоха заявление за присъединяване на българската пазарна зона чрез граница BG-GR към съществуващата регионална инициатива за пазарно обединение на италианските граници (IBWT – Italian Borders Working Table).

ЕСО и БНЕБ получиха всички необходими одобрения от регулаторните органи и Управителния комитет на проекта, като подписаха и документите за присъединяване към него и се включиха във всички работни групи, част от него.

Страните изготвиха пътна карта с конкретните дейности, съпътстващи пазарното обединение, като се очаква пазарното обединение на българо-гръцка граница да се реализира с хоризонт – първото тримесечие на 2021 г.

Навременното въвеждане на проекта в реална работа е в пряка зависимост от навременното стартиране на локален пазар на територията на гръцката пазарна зона и осъществяването на пазарното обединение на гръцко-италианската граница, което предшества обединението на българо-гръцката граница.

Проект за пазарно обединени с пазарната зона на Северна Македония

Проектът за пазарно обединение с пазарната зона на Северна Македония и Сърбия са многообещаващи. Осъществяването на пазарни обединения с тях обаче ще е по-трудно. Причината е, че не членуват в ЕС, а за да се осъществи пазарно обединение трябва да са направили законодателни промени в съответствие с тези на Енергийната общност и да имат функционираща борса.

След подписания меморандум през април 2018 г. за обединение на пазарите ден напред и провеждане на няколко срещи по проекта, се стигна до етап, на който са необходими законодателни промени в нормативната уредба на Северна Македония, които да гарантират организация на пазара в съответствие с регламент 2015/1222. Проектът ще може да продължи след промяна на Договора за създаването на Енергийната Общност или посредством въвеждането на временно законодателно решение, което да осигури необходимата законодателна рамка, което е в ход. До края на годината се очаква местния Регулаторен орган да номинира НОПЕ, като през 2021 г. се очаква да стартира и локален пазар ден напред, коментират експертите на ЕСО, изготвили отчета.

Проект за пазарно обединение с пазарната зона на Сърбия

През 2018 г. стартираха преговори за тристранно обединение между България, Сърбия и Хърватска. През 2019 г. страните разработиха Анализ на предпоставките и осъществимостта на проекта, който документ беше съгласуван тристранно.

Дейностите по проекта продължават, като част от следващите стъпки са свързани със законодателни промени в нормативната уредба на Сърбия, които да гарантират организация на пазара в съответствие с регламент 2015/1222.

Проектът ще продължи след промяна на Договора за създаването на Енергийната общност или посредством въвеждането на временно законодателно решение, което да осигури необходимата законодателна рамка, обясняват от ЕСО.

По-бърза интеграция на пазара на Югоизточна Европа или инициативата ENTSO-E SEE TF

ЕСО информира за стартирането на нова инициатива за търсене на решения за интегрирането на електроенергийните пазари между държавите-членки и държавите извън ЕС в региона на Югоизточна Европа.

С подкрепата на ENTSO-E и със съдействието на Европейската комисия (ЕК) през месец май стартира официално работата на нова доброволна група, целяща интегрирането на електроенергийните пазари между държавите-членки и държавите извън ЕК, в региона на Югоизточна Европа. Новосъздадената група е съставена от представители на преносните оператори на 14 държави от региона на Югоизточна Европа и има за цел да осигури координация и сътрудничество на операторите на преносните системи в този регион по отношение на идентифициране на проблеми и търсене на решения за интеграция на пазара в Югоизточна Европа, става ясно от отчета. Ръководител и организатор на дейностите по проекта е ЕСО.

Инициатива за електроенергийни пазари (ЕМИ)

С цел засилване на интеграцията и функционирането на пазарите на електроенергия е и проектът  Инициатива за електроенергийни пазари (ЕМИ), става ясно от документът на ЕСО. В ЕМИ членуват преносни оператори и оператори на пазара на електрическа енергия от Югоизточна Европа, а регулаторите от страните в региона участват като наблюдатели.

Една от основните цели на ЕМИ е разработване на регионален модел на пазара на електроенергия, който включва всички съществуващи и планирани производствени мощности в Югоизточна Европа, с възможност за анализиране на интеграцията на пазара и влиянието й върху пазарните цени на едро, разпределението на разходите за производство и трансграничния обменна електроенергия, както за отделните страни, така и за региона като цяло.

Осъществяването на всички тези проекти зависи и от подобряването преносните способности на системата и междусистемните обмени. Важна роля в този процес се пада на Централното диспечерско управление, което е най-важното звено на ЕСО.

По данни от средствата за измерване и приведени към границата внос/износ на електроенергия за 2019 г. в българската ЕЕС (електроенергийна система ) са постъпили 3 044 844 MWh електроенергия от съседните ЕЕС, а са изнесени 8 855 239 MWh.

За първото полугодие на 2020 г. нетният физически износ на електроенергия от България е в размер на 1 599 069 MWh, което е с 41,8 % по-ниска стойност спрямо нетния износ за първото полугодие на 2019 г., когато е бил 2 749 799 MWh.

ЕСО и в частност Централното диспечерско управление, което е най-важното звено към преносния оператор продължава да усъвършенства и адаптира електроенергийната система и към промените в регулаторната рамка за либерализирания пазар на електроенергия.