ЕСО завършва шестмесечието с нетна печалба от 27 млн. 234 хил. лв.

Енергетика / България
3E news
748
article picture alt description

Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който е натоварен с изключително много отговорности и, който следи и за стабилността на енергийната мрежа в България завършва първите шест месеца на 2020 г. с нетна печалба от 27 млн. 234 хил. лв. спрямо 7 млн. 151 хил. лв. през същия период на 2019 г. Това става ясно от публикуваният междинен финансов отчет на дружеството.

Общите приходи на дружеството за сравнявания шестмесечен период се понижават до 304 млн. 316 хил. лв. В частност това се дължи на малко по-ниските приходите от продажби  - до 281 млн. 162 хил. лв. За сравнение, през миналия период те са били 281 млн. 539 хил.  , други приходи от дейността (23 млн. 054 хил. лв. до 30.06 2029 г. спрямо 24 млн. 542 хил. лв.) и най-вече в резултат на новите разпоредби, свързани с реинтеграцията от началото на годината на финансовата отчетност (100 хил. лв. спрямо 3 млн. 979 хил. лв.  до 30 юни 2019 г.).

От публикуваният документ става ясно подобрението по редица показатели, касаещи финансовата отчетност на дружеството за шестмесечния период.

„Основните приоритети в дейността на „Електроенергиен системен оператор“ и през първата половина на 2020 г. бяха насочени към изпълнение на лицензионните задължения за осигуряване на оперативната надеждност на електроенергийната система по отношение на баланса на мощности и адекватност на мрежата. С оглед на изпълнението на тези си задължения, в дружеството бяха направени прогнози за потреблението и за необходимите генериращи мощности за неговото покриване в страната и в региона в съответствие с изискванията за надеждна работа на системата“, се посочва в междинния отчет на дружеството.

В документа се уточняват подробностите около капитала на дружеството и предмета на дейност, свързани с редица нормативни промени и изисквания.

Основните  пазарни сегменти, които влияят върху годишните резултата на ЕСО са пазарът на електрическа енергия, пазарът на балансираща енергия, пазарът на допълнителни услуги в т.ч. студеният резерв, търговете за предоставяне на преносна способност за търговски обмени и междусистемните обмени на електроенергия.

В бележките към отчета в частта за състоянието на пазара на електрическа енергия се отчита и регистрацията на търговските участници. Според данните към юни 2020 г. със статус „активен“ са регистрирани 50 стандартни балансиращи групи, 20 специални и 13 комбинирани балансиращи групи.

Крайните клиенти, ползватели на електропреносната мрежа към месец юни са 156, от които в специална балансираща група на Доставчиците от последна инстанция (ДПИ) са 14. От посочените 50 броя стандартни балансиращи групи, финансово отговорни за небалансите към ЕСО са 14 на брой стандартни балансиращи групи, останалите са в обединения. Общо реализираният брой на смени на координатор на балансиращи групи за периода от януари до края на юни тази година е 69.

Според отчета, голяма част от индустриалните потребители с електромери за почасово отчитане на електрическата енергия вече са регистрирани на свободния пазар в периода от 2014 г. до 2020 г. и тенденцията е основно малки потребители доставчика си с доставчик на свободния пазар. Отчитат се и промените в енергийния закон за излизането на всички небитови потребители на свободния пазар от 1 октомври тази година.

По данни към месец юни тази година, в мрежата на ЧЕЗ Разпределение България, 1,3 % от консумацията е при ДПИ, а свободният пазар формира 38,82 % от общата консумация в тази електрическа мрежа.

В мрежата на Електроразпределение Север, 61 % от консумацията е при ДПИ, а свободният пазар формира 43,7 % от общата консумация в тази електрическа мрежа.

В мрежата на Електроразпределение Юг, 0,38 % от консумацията е при ДПИ, а свободният пазар формира 40,97 % от общата консумация в тази електрическа мрежа.

В частта реализирани продажби по търговски графици са представени данните от продажбите на големите производители по почасови графици. Според тях през първото полугодие на 2020 г. те изглеждат така:

АЕЦ Козлодуй – 7 735 903 MWh спрямо 7 713 736 MWh за същия период на 2019 г.
ТЕЦ Марица Изток 2 – 1 697 882 MWh спрямо 3 231 223 MWh през същия период на 2019 г.
ТЕЦ Бобов дол – 515 856 MWh спрямо 680 620 MWh през същия период на 2019 г.
ТЕЦ Марица 3 – 86 436 MWh спрямо 73 944 MWh през същия период на 2019 г.
ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3 – 2 366 866 MWh спрямо 2 093 554 MWh през същия период на 2019 г.
ТЕЦ ЕИ и ЕС 3С Марица Изток 1 – 1 386 227 MWh спрямо 1 588 524 MWh през същия период на 2019 г.

По отношение на пазара за балансираща енергия, в отчета се посочва, че за първото шестмесечие на тази година енергията за регулиране на горе е в обем от 153 566 MWh спрямо 162 786 MWh през същия период на предходната 2019 г. - от участие в първично и вторично регулиране.

Няма активирана енергия от студен резерв.

Енергията за регулиране надолу е 394 259 MWh спрямо 426 328 MWh през ъщия период на 2019 г.

Активираните отделно оферти за третично регулиране надолу са за 2984 MWh.

Общият енергиен недостиг за шестте месеца на 2020 г.  е 263 402 MWh, спрямо 314 833 MWh през същия период на 2019 г. като намалява с 16 %. Общото задължение на търговските участници към ЕСО за реализирания енергиен недостиг възлиза на 42 млн. 473 хил. 439 лв. без ДДС, спрямо 61 млн. 870 хил. 829 лв. за същия период на 2019 г.

Енергията за покриване на енергийния излишък за шестмесечието на тази година е 550 888 MWh спрямо 594 600 MWh през същия период на 2019 г. и намалява със 7 %. Общото задължение на ЕСО към търговските участници за реализирания енергиен излишък възлиза на 4 млн. 884 хил. 996 лв. без ДДС спрямо 5 млн. 451 хил. 646 лв. за същия период на 2019 г. без ДДС.

На тази база от ЕСО отчитат по отношение на балансирането, че отклоненията са в рамките на стандартните. Пазарът е структуриран оптимално от гледна точка на прехвърлянето на отговорности за балансиране и групиране на участниците, отчитат от преносния оператор.

Средно аритметичната цена за 2020 г. за енергиен недостиг е 160,36 лв. за MWh спрямо 191,82 лв. за MWh през същия период на 2019 г., а средно аритметичната цена за енергиен излишък е 12,37 лв. за MWh спрямо 12,21 лв. за MWh през същия период на 2019 г.

През първото полугодие на 2020 г. минималната цена за енергиен недостиг е 100,10 лв. за MWh, а максималната 414,80 лв. за MWh. Минималната цена за енергиен излишък е 0,00 лв. за MWh, а максималната 30,00 лв. за MWh. Определените от ЕСО цени се заплащат от координаторите и търговските участници на самостоятелно балансиране. В рамките на балансиращите групи се прилагат методики за изчисление на небалансите и цени, определяни от координатора на балансиращата група, се уточнява в тази част от отчета, като се поясняват и условията за сключването на договорите за балансиране и функционирането на този сегмент. В отчетът се пояснява и новата система за администриране на пазар, както и предстоящата такава с нови функционалности, която предстои.

Стратегията на дружеството и действията са насочени към повишаване на сигурността на енергийните доставки, създаване на интегриран пазар на електроенергия в рамките на ЕС за всички времеви хоризонти с цел увеличаване на възможностите за трансгранична търговия на електроенергия, отбелязват от преносния оператор. Стратегията цели също така и успешно осъществяване на инициативите за пазарни обединение на електроенергийните пазари в общ европейски регион, включително и с трети страни, както и успешно завършване на дейностите по нотифициране на механизъм за капацитет на страната ни пред ЕК.

Към 30 юни 2020 г. в дружеството са сключени договори по реда на Закона за обществените поръчки за изграждане, ремонт на активи и текуща поддръжка на активите на ЕСО, съгласно които възникват договорни задължения за 2020 г. в размер на 589, 969 хил. лв., за 2019 г. в размер на 349,700 хил. лв., се посочва в частта условни задължения. Дружеството обаче има както търговски и съдебни вземания, така и от свързани лица (в групата на БЕХ).

Междинният финансов отчет на ЕСО е публикуван заедно с придружаващ доклад за дейността на оператора, който пояснява и спецификата на преносната компания, прави преглед на регулаторната среда, а и очертава бъдещата дейност, касаеща в частност основно пазарната интеграция.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща