„Историческото“ споразумение на лидерите на ЕС: Колко ще получим и как ще се разпределят парите в България

Всички информационни агенции определиха постигнатото споразумение по спасителния инструмент за подпомагане на европейските икономики за борба с COVID-19 и по Многогодишната финансова рамка (МФР 2021-2027 година) или бюджета за следващия програмен период, като „историческо“, при това след рекорден преговорен маратон, продължил четири дни и четири нощи.

Като суми бяха договорени 750 млрд. евро за програмата за подпомагане икономиките на 27-те страни-членки в битката им с коронавируса, наречена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Инструмент за възстановяване "Следващо поколение ЕС“ и приет от Европейския съвет. От общата сума 390 милиарда ще бъдат грантове (безвъзмездни помощи), а останалите – нисколихвени кредити. Цялата сума ще бъде набавена от финансовите пазари, на които ще излезе Европейската комисия от името и с гаранцията на страните-членки на ЕС. Изплащането на заемите ще продължи до 31 декември 2058 година, като за целта ще бъдат въведени нови общи данъци за покриване на дълга, определени като "собствени ресурси" на ЕС.

Другата сума, която възлиза на 1.074 трилиона евро, е всъщност бюджета на ЕС за следващия програмен период (2021-2027), който се формира от вноските на страните-членки, според брутния им национален доход, а одобрената от лидерите сума е по-малка от настоящия програмен период (2014-2020) с 62 млрд. евр, заради излизането на Великобритания от ЕС.

Така заедно със спасителния фонд, общата договорена сума възлиза на 1.824 трилиона евро.

Какво ще получи България

В личния си профил във Facebook премиерът Борисов се похвали още докато беше в Брюксел, че нашата страна ще получи близо 29 милиарда евро (от спасителния фонд и от бюджета на ЕС, като точната сума е 24.934 млрд. евро), което е близо два пъти (с около 13.3 млрд. евро) повече спрямо пакета за текущия програмен период (2014-2020 г.), според Министерство на финансите. Трябва да се уточни, че от общата сума, 12.3 млрд. евро са по инструмента възстановяване „Следващо поколение ЕС“ (какъвто досега не е имало) или увеличението по МФР е 1 млрд. евро повече до 2027 година спрямо сегашния програмен период.

Възниква и още един важен въпрос: дали сумата е сигурна, след като се променят критериите за усвояване на определените средства? Виж по-надолу – Какви са критериите за одобрение.

Още повече, че за да се набавят липсващите пари от досегашната вноска на Великобритания и за да не се увеличават вноските на 27-те страни-членки, са предвидени нови общи за ЕС данъци, като например върху пластмасата, како и върху въглеродните замърсители и търговците онлайн от 2023 година. Изразена е готовност за въвеждане и на нови такси върху паричните преводи.

Нека отбележим, че като дял от общата сума (спасителния инструмент и многогодишния бюджет на ЕС) от 1.824 трилиона евро, на България се падат 29 милиарда евро или незначителните 1.59%! Докато например на Румъния, която ще получи 79.9 милиарда евро, делът на северната ни съседка е 4.38% или около три пъти повече.

Другата ни съседка, която е член на ЕС, Гърция ще получи 72 млрд. евро, определени като „безпрецедентни“ от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. От тях 32 милиарда евро са от инструмента за икономическо възстановяване и 40 милиарда евро от бюджета на ЕС, което като дял от общата сума представлява 3.95% или малко над два пъти повече.

По спасителния инструмент за възстановяване "Следващо поколение ЕС"

от общата одобрена сума от 750 млрд. евро по предварителни изчисления България ще получи 12.3 млрд. евро или 1.64%, като 7.7 млрд. евро ще са безвъзмездни средства, а останалите 4.6 млрд. евро нисколихвен кредит. По правило максималният обем на заемите за всяка държава членка не може да надвишава 6.8% от нейния Брутен национален доход (БНД).

Правните задължения по финансовия инструмент "Следващо поколение ЕС" се поемат до 31 декември 2023 г., а плащанията се извършват до 31 декември 2026 г.

Структурата на инструмента „Следващо поколение на ЕС“ (750 млрд. евро) по програми, според публикувания документ часове след приключване на заседанието на лидерите на ЕС, е следната:

• Механизъм за възстановяване и устойчивост: 672.5 млрд. евро, от които заеми 360 млрд. евро и безвъзмездни средства 312.5 млрд. евро;

• ReactEU: 47.5 млрд. евро (за кохезионната политика);

• "Хоризонт Европа": 5 млрд. евро;

• InvestEU: 5.6 млрд. евро;

• Развитие на селските райони: 7.5 млрд. евро;

• Фонд за справедлив преход (ФСП): 10 млрд. евро;

• RescEU: 1.9 млрд. евро.

Предварителните разчети на Министерство на финансите показват, че най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6.23 млрд. евро) и от Фонда за справедлив преход (1.2 млрд. евро). Страната ни ще получи допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика – 656 млн. евро, и за развитие на селските райони – 188 млн. евро. Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4.55 млрд. евро.

Какви са критериите за одобрение

За да получат финансиране – грант или нисколихвен кредит, държавите членки изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост, в които се определя програмата за реформи и инвестиции на съответната държава-членка за периода 2021—2023 г. При необходимост плановете се преразглеждат и адаптират през 2022 г., така че да се вземе предвид окончателното разпределение на средствата за 2023 г.

Плановете за възстановяване и устойчивост се оценяват от Европейската комисия в рамките на два месеца от предоставянето им. Най-високо място при оценката на плановете имат:

- критериите за съгласуваност със специфичните за държавата препоръки;

- укрепването на потенциала за растеж;

- създаването на работни места;

- и икономическата и социалната устойчивост на съответната държава.

Ефективният принос за екологичния и цифровия преход също е предварително условие за положителна оценка, се казва в документа на ЕС, публикуван след заседанието на лидерите.

Оценката на плановете за възстановяване и устойчивост се одобрява от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство по предложение на ЕК, чрез акт за изпълнение, който Съветът се стреми да приеме в срок от 4 седмици от представяне на предложението.

Положителната оценка на исканията за плащания зависи от задоволителното изпълнение на съответните етапни показатели и цели.

Ако има несъгласни държави с даден план ("налице са сериозни отклонения от задоволителното изпълнение на съответните етапни показатели и цели"), те могат да поискат от председателя на Европейския съвет да постави въпроса на следващото заседание на Европейския съвет. Еврокомисията не взима решение за задоволително изпълнение (плащане) преди Европейският съвет да разгледа въпроса на следващото си заседание и преди окончателното одобрение на съответния държавен план.

Основната цел на парите от възстановителния фонд на Европейския съюз е "практически да сме в състояние да финансираме всеки заявил или всеки, който има право - бързо, на място, без никаква преценка - обективна или субективна, без никакъв корупционен риск, когато всички ще получат пари, няма риск от корупция, тогава няма избрани и неизбрани". Така обясни вицепреимерът Томислав Дончев как ще се разпределят парите по Инструмент за възстановяване "Следващо поколение ЕС“.

Какво ще получи България по Многогодишната финансова рамка 2021-2027

Предварителните разчети, преди да бъда одобрена МФН от Европейския парламент, показват, че за България са предвидени 16.717 млрд. евро, които надвишават с 597 млн. евро средствата от настоящия програмен период (2014-2020). По този начин нашата страна, според Министерството на финансите, е сред малкото държави-членки, които ще получат увеличение и то в максимален размер от 7%.

Като най-голямо постижение в преговорите по МФР от финансовото ведомство отчитат договорените на най-високо политическо равнище, безпрецедентни за България до момента, допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на страната по линия на Кохезионната политика (КП), предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в тези райони. По този начин средствата за България от КП се увеличават с общо 797 млн. евро спрямо националния ни пакет за КП в настоящата МФР 2014-2020 година.

Според Министерство на финансите, дългогодишните ни съвместни и системни усилия дадоха резултат и за договарянето на желаните по-изгодни условия за изпълнение на традиционните политики. Те се изразяват в запазване на значително по-високите настоящи нива на съфинансиране от ЕС за Кохезионната политика и за Общата селскостопанска политика (ОСП). Също така, за 2021-2026 г. в КП има запазване на т.нар. „правило N+3“, даващо по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити.

Директните плащания и пазарните мерки на ОСП също нарастват с около 305.5 млн. евро. Значително е повишението и по фондовете, свързани с миграция и сигурност. По тях се очакват със 143 млн. евро повече спрямо настоящите пакети.

Разпределението на средствата по МФР засега не се променят, остава конкурсния принцип като се прилага Закона за обществените поръчки, тъй като по отделните оперативни програми (засега остават, но най-вероятно с нови насоки и имена), има и съфинансиране от държавния бюджет.