Гигантските соларни паркове в Китай може да променят световната ВЕИ политика в областта
Гигантска фотоволтаична централа в Китай е на път да трансформира световната енергийна общност. Слънчевият парк представлява 100-мегаватова доларна ферма, която обхваща 248 акра. По стандартите на Китай той е сравнително малък, но пък е повод за гордост на световно ниво, припомнят местните агенции. “Той е проектиран и построен като образ на китайското национално богатство – гигантската панда”, обяснява документ от Panda Green Energy, компанията, която е построила фермата.
Китай има повече капацитет за слънчева енергия, отколкото всяка друга страна в света, с огромните 130 гигавата. Ако всички генерират електроенергия едновременно, тя може да захранва цяла Великобритания няколко пъти. Китай е дом на много големи слънчеви ферми – включително съоръжение с мощност от 850 мегавата – Longyangxia, което се намира на на Тибетското плато. Там са инсталирани внушителните четири милиона панела.
Най-голямата слънчева централа в света в момента е в пустинята Tengger в Китай и нейната мощност надхвърля 1500 мегавата. Тези проекти струват милиони долари и тук е моментът да се запитаме – струва ли си да се изграждат? Дали тези разрастващи се слънчеви ферми ще са достатъчни, за да изпълнят целите си за зелена енергия? Китай е най-големият производител на слънчеви панели в света, посочва Ивонн Лиу от Bloomberg New Energy Finance, фирма за пазарни проучвания.Според нея пазарът на слънчева енергия в Китай е огромен, а това е вид индустриалната политика за правителството.
Според МАЕ повече от 60% от слънчевите панели в света са произведени в Китай. Въпреки внушителните слънчеви паркове за момента близо две трети от електричеството на страната идва от въглищни централи. Основните фотоволтаични мощности са ситуирани в огромните слънчеви равнини на северен и северозападен Китай. Там има много място за изграждането им, а слънчевият ресурс е достатъчно надежден. Тяхното строителство също се движи с бързи темпове. Според данните на МАЕ Китай е изпълнил целта си за 2020 г. за добавяне на капацитет за слънчева енергия три години по-рано.
В Китай дори има компания, която използва слънчеви панели, за да стопи вечно замръзнала вода. Тази вода се използва за поливане на дървета, които растат върху рекултивирана земя.
Може да има друг стимул зад стремежа на Китай да изгради слънчеви ферми в някои политически чувствителни региони. През последните десетилетия много от тях отбелязаха, че Китай желае да насърчи инвестициите в инфраструктура в и около Тибет – автономен регион, който е дом на много хора, които отхвърлят претенциите на Китай за територията. Някои твърдят, че такава инвестиция е политически мотивирана за затвърждаване на китайската власт и подкрепа на етнически китайци, които са се преместили в тези области.
Но, изграждането на гигантски слънчеви ферми в средата на нищото има своите недостатъци, обясняват smartnews.bg. За да разберем защо, трябва още веднъж да разгледаме Китай отгоре. През 1935 г. географът Ху Хуаньон (Hu Huanyong) нарисува известна като „Линия Ху“ от североизток до южен-централен Китай. Тя разделя страната на две приблизително еднакви части. По-голямата част от китайския народ, 94%, живеят в източната част. Останалите 6% живеят на запад. “Разпределението на ресурсите от вятърна и слънчева енергия на Китай е обратното”, казва Юан Сю в китайския университет в Хонконг. Затова много от слънчевите панели на страната са разположени доколкото може в близост до големите градове, които се нуждаят от тях.
Резултатът от това е зашеметяващо нисък коефициент на капацитет. Позовавайки се на данните от Китайския съвет за електроенергия, през първите шест месеца на 2018 г. коефициентът на капацитет на китайското слънчево оборудване беше само 14,7%. Докато китайска сolarna ферма може да бъде фактурирана като капацитет от, да речем, 200 мегавата, използваната е по-малко от една шеста.
Причините за ниската ефективност включват фактори, над които нямаме контрол, като времето. Част от проблема е, че енергията се губи по огромните преносни линии, дълги километри, които свързват отдалечените слънчеви ферми до места, които се нуждаят от електричество. Това е ситуация, която наричат “сериозно несъответствие”.
Китай се е опитал да разреши този проблем като разработи по-добра технология на преносните линии, казва Джефри Бал от Центъра за енергийна политика и финанси на Steyer-Taylor в университета в Станфорд. Иновациите включват линии с постоянен ток с голям капацитет – но те не се изграждат толкова бързо, колкото се очаква.
В момента има още едно усложнение за китайската слънчева индустрия. През май правителството отпусна важни субсидии за големи соларни проекти, което означава, че сега те са много по-скъпи за изграждане. Миналата година в Китай бяха инсталирани 53 гигавата слънчеви мощности. Тази година се очаква инсталациите да не надхвърлят 35 гигавата – спад с повече от 30%. В такъв климат енергийните инвеститори се насочват от гигантски, отдалечени слънчеви ферми и към други възможности.
Това например са покривите в големите градове със слънчеви панели и продажбата на електричество директно на потребителите. Влиянието на Китай не е само в проектите в рамките на собствените си граници, но и в мега соларните проекти, изградени извън Китай. „Мисля, че е важно да осъзнаем, че влиянието на Китай тук не е само в мега соларните проекти, които изгражда в рамките на собствените си граници, но и в мега соларните проекти, които са построени извън Китай”, казва Бал.
Соларните паркове по света
Понастоящем по света се строят няколко големи слънчеви ферми, някои от които в Индия. Те ще се борят за титлата на новия „най-голям слънчев парк в света“. Много от тях ще имат ясни връзки с Китай. Вземете комплекса Бенбан в Египет. Покриващ 37 кв. км и планиран капацитет между 1600 и 2000 мегавата, това е впечатляващо начинание. Една от фирмите, която в момента изгражда част от нея, е китайска. Panda Green Energy има планове да инсталира много повече слънчеви ферми в Китай, които изглеждат като черно-бели мечки от горе. Това е целта на програмата „Panda 100“ на фирмата.
Дизайнерите дори са избрали два различни вида фотоволтаични клетки, тъмни и светли, за да доближат максимално реалния вид на пандата. Компанията също така се стреми да изгради впечатляващите си соларни паркове в други страни – включително и това, което описва като „panda + ragby design“ на Фиджи и „panda + maple leaf design“ в Канада. Слънчевите панели продължават да стават по-евтини. Може да минат само няколко години преди китайските намалени субсидии да станат неуместни – слънчевата енергия просто ще бъде твърде евтина, за да я игнорират инвеститорите. Прогнозите са между три и пет години, преди слънчевата енергия да е достатъчно евтина, за да се изгради без субсидия.
Но, ако гигантските слънчеви паркове продължат да се строят, в бъдеще ще се наложи да се справим с едно често пренебрегвано усложнение:
отпадъците от слънчевите панели
Панелите траят само 30 години, след което трябва да бъдат разградени. Трудно е да ги рециклирате, защото съдържат вредни химикали като сярна киселина. Очаква се Китай да изпита внезапен бум на отпадъците от слънчеви панели около 2040 г. Понастоящем няма ясен план какво да се прави с целия този материал. Може би не е толкова проблематично, колкото ядрените отпадъци, но това е още една пречка, която трябва да се преодолее, за да се гарантира, че мащабната слънчева енергия наистина е „зелена“ технология. “Ще трябва да се справим с този проблем на някакъв етап”. Както обяснява Бал, огромният интерес към евтина слънчева енергия, субсидирана или не, вероятно ще доведе до огромни стопанства през следващите години.