Проф. Атанас Тасев: Дебатът за „студения резерв“ е безсмислен, този резерв е необходим

Дебатът за „студения резерв“ е безсмислен, този резерв е необходим. Това каза енергийният експерт проф. Атанас Тасев в интервю за Радио „Фокус“. Без „студен резерв“ може да се върнем във времената, когато София приличаше на дискотека, категоричен е експертът.

Производството и потреблението на електрическа енергия се случва в реално време, обясни той. Тези процеси се синхронизират от централно диспечерско управление. Съществуват три инструмента за управление: първично, вторично и третично. Първите два инструмента са бързи, каза още той и добави, че третичното регулиране представлява така наречения „студен резерв“.

„Разликата между първите два и последния е в това, че ние имаме определени мощности, те предварително са зададени по закон, които при трайна потребност за нови количества енергия в рамките на 9 часа трябва да бъдат активирани съответният студен резерв, за да може системата да остане в синхрон. Това нещо е съществувало още със самото създаване на енергийната система в България. Тя е прекрасно балансирана, имахме и имаме един ТЕЦ Варна, който е на изток, ТЕЦ “Бобов дол” на запад, на север – ТЕЦ Русе и АЕЦ “Козлодуй”, а на юг е комплексът “Марица Изток”. Тоест имаме една система с 4 опорни точки. Апропо ТЕЦ Варна първоначално е била предвидена именно като резерв в слуай, че отпадне за по-дълго време някой от блоковете на АЕЦ “Козлодуй“, каза проф. Тасев.

Експертът наблегна и на факта, че България е член на Южния клон на Обеднените електроенергийни системи. “Стабилността на Европейската електроенергийна система се опира на необходимостта от стабилност на всяко отделно звено, поради което всяка една от държавите -членки е подписала съответното споразумение с Обединените еенергийни системи на ЕС и т.нар. третично регулиране на студения резерв се определя нормативно. В зависимост от това каква тактика ще избере съответната държава, той трябва да е равен или по-голям от максималната мощност, която може да отпадне от паралел – примерно около 1 100 мегавата или около 20% от максималния зимен товар – при нас той в определени случаи стига до 8 000 мегавата – 2Х8 е 16, значи около 1 600 мегавата. Следователно ние сме длъжни да пддържаме между 1 100 и 1 600 мегавата студен резерв. За съжаление по политически причини преди години беше взето решение да бъде 500 мегавата и знаете какво се случи. През зимата на 2017 г. изведнъж се оказа, че наличните ни мощности не успяха да покрият, да осигурят тази адекватност на електроенергийната ни система, която изисква количеството произведена и потребена еленергия да бъдат в синхрон и се наложи да искаме спешни помощи от съседните страни”, обясни той.

“Ние сме член на ЕС, а там знаете, че се подчиняваме на европейските директиви и регламенти, които изискват пълна либерализация. Съгласно чл. 105 на Закона за енергетиката, който регулира разпределянето на студения резерв, това става с провеждане на търгове. Но в момента имаме силово решение на министъра на енергетиката, който отговаря за стабилността на системата  предвид лошото икономическо състояние на ТЕЦ “Марица Изток 2”, което не е резултат от лошо управление на централата, а само от това, че ние сме притиснати от резкия скок на цените на въглеродния диоксид на пазарите в Европа”, казва проф. Тасев и добавя, че по негово внение това е временна мярка, която ще продължи може би до края на годината.  Според експерта след това ще преминем към новия стандарт “търгове за капацитет”, който вече е практика в други държави от ЕС.

Стабилността на европейската енергийна система се крепи на необходимостта от стабилност на всяко отделно звено, каза още проф. Атанас Тасев. Всяка една от държавите членки е подписала споразумение с обединените енергийни системи и така наречения студен резерв се определя нормативно. Той трябва да бъде равен или по-голям от максималната енергийна мощност, която може да отпадне от паралел. При нас това е АЕЦ Козлодуй с примерно около 1100MW или около 20% от максималния зимен товар, което у нас е около 1600MW.