За студения резерв и енергийно-политическите сметки

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
4172
article picture alt description

Анализ на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

Преди два дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов ни информираха, че инициират спешно приемане на поредното изменение в Закона за енергетиката – този път по темата „студен резерв“ и държавната „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД.  Изрично беше подчертано, че решението хем е неправилно, хем е изцяло политическо. „Ще променим закона, така че със заповед на министъра да се определя кой да предоставя капацитет. И това ще е държавният ТЕЦ Марица Изток 2. …Това е принципно неправилен механизъм, но той ще е временен. За Европа е много важна конкуренцията, но политическата обстановка не ни позволява да създадем конкуренция……“, обявява г-н Николов, цитиран от медиите. А конкретната политическа обстановка директно беше свързана с ТЕЦ Варна, получавала в последните години съществени суми за студен резерв, и с нейния мажоритарен собственик в лицето на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Това беше посочено и от представителя на коалиционния партньор на ГЕРБ Валери Симеонов.

Дали в конкретния случай е имало нарушение в съответните тръжни процедури за студен резерв при необяснения отказ от страна на ТЕЦ Марица Изток 2 да участва в тях или става дума само за закъсняла демонстрация на морални оценки от страна на политиците аз не знам – това вероятно е или ще бъде обект на проверка от специализирани институции, което може би допълнително е стимулирало и настоящите изблици на политическа загриженост. Предвид активното участие на държавата чрез нейни институции  и дружества в случая предполагам, че стъпките са били огледани и в юридически план ще се установи пълната им законосъобразност.

От формална гледна точка обаче възникват няколко въпроса от принципно естество извън конкретните такива по повод визирания по-горе случай.

За контрола и закона

Демонстрираните  изведнъж прозорливост и внимание по темата, мотивирани с чисто политически акценти, май нещо не се връзват с фактите относно възможностите за контрол в подобни ситуации. Да напомня, че назначаването на борда на държавното дружество, което формално е от състава на Българския енергиен холдинг, става с политическа благословия на най-високо ниво – и бордът взема важните решения, които без съмнение също имат политическо съгласуване. Та въз основа на огласяваните публичност и прозрачност е логично да очакваме министър Петкова да разясни напр. кой е давал конкретни указания държавната ТЕЦ да се откаже от участие в процедурите за студен резерв и как е документирана официалната позиция в това отношение (протоколи на УС, кореспонденция и др.). И въз основа на каква логика за държавния интерес въобще са дадени такива указания и защо не е осъществен съответният контрол? Не е лошо министър Петкова и г-н Николов също така да обяснят и какво правят ченгета в борда на държавно енергийно дружества – такива назначения също стават с високопоставена политическа подкрепа. 

На второ място – ако обявените идеи за промени бъдат приети съгласно анонса, изглежда за пореден път ще станем свидетели на безпринципни действия в сектора. И това не е свързано само със Закона за енергетиката, който беше превърнат в ситна бродерия от горе-долу с ежемесечни изменения в последните няколко години – всъщност, при изначална липса на визия за развитие на енергетиката ни в подобна юридическа вакханлия няма нищо странно.

Но да обявяваш поредно изменение с подобен обхват в закон с откровените признания, че реагираш на моментна политическа ситуация и то в полза на конкретно държавно дружество, определено изглежда като целенасочено действие по нарушаване на основни икономически и юридически принципи, залегнали в българското законодателство. Такова заключение се подкрепя и от откровенията на авторите на идеята, които сами определят стъпката като неправилна. Та ще чакаме с нетърпение мотивите, които този път наистина следва да са детайлни, защото подходът сам по себе си буди сериозни юридически смущения, а въпросът е повече от принципен.

Иначе по отношение на безпринципността през идващата седмица ни предстои да гледаме и още едно конкретно театро с предизвестен край, свързано със сектора – за вторник в парламентарната комисия по енергетика е насрочена поредната фаза от политическата подялба на КЕВР, но това е друга тема.

Политическо оцеляване vs. Еевропейски ценности?

Както вече посочих, доста странната в случая идея за изменение на закона в полза на конкретно дружество с оглед туширане на сегашните политически емоции срещу властта демонстрира особено отношение към националния правов ред. За съжаление, проявата е от страна на тези, които трябва не само да развиват, но и да прилагат закона – това обаче не е единственото, което прави впечатление от правна гледна точка. В демонстрираното поведение лесно може да бъде проследени и сериозни данни за игнориране на правото на Европейския съюз. Парадоксално е, че намеренията в това отношение бяха огласени в деня, в който премиерът отиде в Брюксел за участие в наистина важен Европейски съвет, свързан с бюджета на ЕС и разпределението на огромни европейски средства, вкл. и за България. А за ЕС върховенството на правото е основна ценност – видно от медиите, това също е бил един от акцентите и на съвета.

Така, на фона на периодично изричаните клетви за вярност към ЕС, и министър Петкова, и г-н Николов трябва да посочат – при това много конкретно – по какъв начин подобна стъпка се вмества както в основни юридически принципи, свързани с развитието на енергийния сектор в европейски план, така и в специфичните изисквания на европейското законодателство (конкуренция, тръжни процедури, равнопоставеност на частния и държавния бизнес и др.). Подчертавам това, защото по традиция мотивите към законопроектите са доста постни независимо от детайлните изисквания на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, а на уебстраницата на институцията липсват каквито и да са данни за осъществяване на дължимия от страна на председателя на Парламента контрол по спазването му.

Нихилизмът към ЕС в контекста на държавната ТЕЦ обаче не е за първи път.  Да припомня решението на Народното събрание от 31 януари 2020 г.[1], прието консенсусно от всички политически сили, в т.1 на което Министерския съвет чрез министъра на енергетиката се задължава  да приеме всички необходими мерки за нормалното функциониране на „ТЕЦ Марица изток 2“ – ЕАД независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос (курсивът е мой). Вече имах възможност да изразя в други публикации мнението си, че този текст освен всичко останало изглежда и откровено противоконституционен.

Така за мен в случая вече не става дума само за видимо странното отношение към държавността в национален план, илюстрация на което е и подобно политическо поведение, а за нуждата да се предотврати и преминаването на граници, които са свързани с основни европейски ценности, сред които върховенството на закона е водещо.

И изпълнителната и законодателната власт, независимо в чии ръце са, не трябва да си играят с тези граници само заради собственото си оцеляване.

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща