ICIS: Трансбалканският газов транзит 2020 в Украйна зависи от решаването на постсъветските въпроси
Украинският оператор на газопреносни мрежи работи с румънските и молдовските си колеги за изглаждане на някои регулаторни и политически усложнения, датиращи от съветската епоха, преди да изтече през тази година съществуващото транзитно споразумение с Русия, пише ICIS. По настоящите договорености Русия изнася природен газ за Турция, България и Гърция чрез Трансбалканския тръбопровод.
Коридорът е създаден през 80-те години на миналия век и се отделя от главната магистрала „Союз” в Източна Украйна преди да се насочи на юг към Приднестровието, Молдова и да влезе в Румъния през входната точка на Орловка-Исакчеа.
Досега транзитът на природен газ през тези страни е бил обхванат от дългосрочно споразумение между украинската Нафтогаз и руския Газпром.
Този договор изтича в края на 2019 г., което означава, че украинският оператор на мрежи ще трябва да подпише нови споразумения за взаимно свързване със своите съседи.
Румъния и Украйна работят за въвеждане от 1 януари 2020г. на обратен поток за 1,5 млрд. кубически метра годишно в точката на свързване на Орловка-Исакча чрез Трансбалканската линия, но за да направят това, те трябва да изяснят правната рамка за транзит.
Източник, близък до разговорите, каза за ICIS, че има няколко регулаторни и политически въпроси, свързани със статута на Приднестровието и маршрута на Трансбалканския тръбопровод, което може да усложни нещата.
От един до три оператора на преносни системи / TSOs
Като първа стъпка се очаква Молдова до края на годината да раздели и сертифицира своите операции по пренос на газ. Задължението произтича от членството й в Енергийната общност.
Вместо да има само един оператор на преносна система, страната вероятно ще има три. Това е така, защото румънският оператор на преносна система Transgaz е придобил операциите за тръбопровод, свързващ Ungheni на границата Румъния-Молдова със столицата Кишинев.
Друг оператор на преносна система би наблюдавал вътрешната молдовска газопреносна мрежа, а трети може да извършва операции по пренос в Приднестровието.
При нормално състояние на нещата, и трите оператора на преносна система би трябвало да подпишат споразумения за взаимно свързване с украинския си колега, който от следващата година се очаква да функционира и като независим субект.
Нито Украйна, нито Молдова признават Приднестровието като независима държава.
Приднестровската главоблъсканица
Провинцията на изток от река Днепър се е сляла по време на съветския период с част от румънскоговорещия Бесарабски регион на запад.
Когато през 1991 г. Съветският съюз се разпадна, Приднестровието попадна под властта на новосъздадената Република Молдова, но веднага след това получи подкрепата на Русия и се опита да се отдели. Политическият статут на провинцията никога не е бил изяснен.
Молдова не признава Приднестровието за независима държава, нито пък Украйна, защото по този начин би създала политически прецедент за собствения си регион на Донбас, който също е де факто автономен.
Въпреки политическ ситуация и въпроси, изградената през съветския период газова инфраструктура свързва тясно Молдова и Приднестровието, принуждавайки ги да работят заедно.
Вътре и вън
Друго усложнение се крие във факта, че част от Трансбалканския тръбопровод между Молдова и Украйна приблизително 40 пъти преминава границата.
Източникът каза пред ICIS, че макар настоящите карти да показват тръбопровода като преминаващ през Молдова, всъщност той е разположен на украинската граница. Операторите от двете страни ще трябва да изяснят при предаването след 2019 г.контрола върху операциите.
Това означава, че в следващите месеци новосъздаденият украински оператор ще трябва да подпише споразумение за взаимно свързване не само с Румъния за точката на свързване на Орловка-Исакчеа, но и с молдовския оператор на мрежата за тръбопровода Каушани-Олексиевка, свързващ Молдова с Украйна и с потенциално независим оператор на мрежата от Приднестровието за тръбопровода, който свързва Anan'iv в Украйна с Гребеники в Приднестровието.
Друг вариант, който понастоящем се разглежда от украинските и румънските мрежави оператори, е да заобиколят Приднестровието изобщо, и да реализират потоци през Румъния.
Подобен проект ще включва изграждането на нова междусистемна връзка, свързваща Сучава в северна Румъния с Чернаути в южна Украйна.
Лондон (ICIS)
Статията е публикувана в Бюлетина на Центъра за изследване на Балканския и черноморски регион.