Централните банки хвърлиха всички сили в борбата срещу COVID-19. Какво им остана в запас?

Централните национални банки по света активно използват арсенала от инструменти, с които разполагат, за да подпомогнат съответната икономика, засегната от коронавируса COVID-19, като предприемат стимулиращи мерки на обща стойност трилиони долари. Какво е останало?

Прекият натиск върху регулаторите отслабна, след като Федералният резерв на САЩ (Фед -централната банка на Съединените щати), Европейската централна банка (на еврозоната), на Великобритания, Китай и Япония подпомогнаха своите икономики със спасителни програми със стимули от около 5 трилиона долара. Досега, обаче, обсъжданите бъдещи варианти на паричните политики си остават само предположения.

„Централните банки по света направиха всичко, което е възможно, но което следва, е много по-важно, защото е очевидно, че има предел на това как някои пазари могат да растат без повече структурен, дългосрочен и устойчив начин за възстановяване на икономиката“, каза за „Ройтерс“ Валентин ван Нювенхейзен от нидерландската компания за управление на активи NN Investment Partners. Той прогнозира, че още един „важен момент“ (като COVID-19) може да постави на изпитание политиците и банкерите.

Ето и някои инструменти, посочени от „Ройтерс“, с които все още разполагат банките:

1. Количествени облекчения (QE) безкрай

Количествените облекчение, които много страни прилагаха за първи път по време на финансовата криза през 2008—2009 г., станаха по-амбициозни и по-смели от всякога.

Фед може да разшири баланса си до 10 трилиона долара до края на 2021 г. при 7 трилиона долара в момента, показа проучване на „Ройтерс“. Европейската централна банка (ЕЦБ), Банката на Англия (BoE), Японска централна банка (BoJ) също могат да разширят QE, а редица развиващи се пазари да започнат да ги прилагат.

А след като Фед наруши табуто върху покупката на корпоративни облигации с рейтинг „боклуци“, възниква въпросът: Могат ли централните банки да започнат да купуват акции или да прилага т схемите за отпускане на кредити за бизнеса като Фед? Централната банка на Нова Зеландия дори мисли да добави закупуването на чуждестранни активи към списъка с инструменти, които са готови за прилагане.

2. Всичко е под контрол

През 2016 г. BoJ се ангажира да поддържа доходността на 10-годишните държавни облигации близо до 0%. През март тазигодина, когато коронавирусната зараза удари пазарите, Австралия определи твърда тригодишна доходност на облигациите от около 0.25%.

Контролът на кривата на доходността, използвана от Фед по време на Втората световна война, може да бъде допълнена с количествените облекчения, в същото време, когато правителствата трупат дългове като пласират повече държавни облигации. Фед вероятно ще се върне към тази стратегия, според 70% от анкетираните от консултантската компания Russell Investments.

Дебатите и критиките в самия Фед по темата показват липса на доказателства, че подобна стратегия ускорява инфлацията. Това, обаче, може да се окаже по-привлекателен вариант, отколкото въвеждането на отрицателни лихви.

3. Не зачерквайте отрицателните лихви

Тъй като цената на заемите в някои страни, включително САЩ и Обединеното кралство, е вече на или около 0%, отрицателните лихвени проценти може да изглеждат като следващата логична стъпка.

Нова Зеландия сигнализира за подобен подход, съветвайки търговските банките да се подготвят за отрицателни лихви в края на годината. Швеция, която наскоро постави черта за петгодишен период на отрицателните лихвени проценти, заяви, че връщането към тях ще бъде „голяма стъпка“, но не и „невъзможна“.

Фед и BoE се противопоставят на отрицателните лихвени проценти, както и китайските банкери. Освен това, отрицателните ставки все още не са доказали, че са успешни за подкрепа на икономическия растеж или инфлацията в Европа или Япония. Въпреки това, е твърде рано да се изключи тази възможност.

4. Дългът зове

Програмата на ЕЦБ за целево дългосрочно рефинансиране (TLTRO) в момента предоставя на банките пари в брой с ниска лихва, до минус 1%, в сравнение с официалната лихва от минус 0.5%. Миналата седмица банките взеха назаем рекордните 1.31 трилиона евро.

„Централните банки, които се противопоставят на политиката на отрицателните лихвени проценти, могат да приемат такава целенасочена стратегия за кредитиране“, заяви Сара Хюин от британската финансова група Standard Chartered и добави: „Можете да използвате банков курс минус 50 базисни пункта като начин за стимулиране на кредитирането. Възможно е Фед да тръгне по този път."

5. Хеликоптерите

За централните банки, които вече печатат пари за закупуване на активи, следващата стъпка може да бъдат така наречените „пари от хеликоптер“ – за пряко финансиране на държавните разходи чрез напечатани нови пари или за директни плащания на домакинствата.

Такива варианти до някаква степен остават забранени, но официалните служители се приближиха до тях по време на последната криза. Идеята не е нова: терминът е въведен през 60-те години на миналия век от Милтън Фридман, за да опише как да се справим с дефлацията. Подобен ход може да бъде жизнеспособна алтернатива, като се има предвид трайно ниската инфлация.

Освен това, съществува компромис чрез Съвременната парична теория, прилагането на която, според някои, вече наблюдаваме. Привържениците на тази идея предполагат, че правителствата трябва просто да харчат за здравеопазване, образование или инфраструктура, без да се притесняват от нивата на дълга, докато ниската инфлация позволява на централните банки да поддържат ниски цени на кредитите.

"В момента връзката между фискалната и монетарната икономическа политика не е ясно дефинирана", казва Гай Милър от Zurich Insurance Group. Но, според него, това е „посоката към която се движим“.