На хората, заради които “крушката светва”
Има едни хора в нашата страна, които правят много за всички нас, но ние често ги забравяме. Те са важни за обществото ни така, както са важни медиците, учителите, полицаите или военните, защото те също всеки ден са на нещо, което можем да наречем „първа линия“. Това са българските енергетици - истинска армия от инженери и миньори, работници и служители, атомни и газови специалисти, „техничари“ и „въглищари“, хора на ума и хора на труда, те се грижат за това, когато „натиснете копчето“ да стане светло, да бъде топло през зимата и хладно през лятото.
Това са хората, които доставят едно от най-цените неща в нашия живот – енергията. Те правят така, че „крушката да светне“. Може да звучи банално и да изглежда скучно, но за да се стигне до обикновената светеща крушка, е изминат дълъг и труден път. Всъщност, първата електрическа крушка в България „се запалва“ не в царския дворец в София или в някое луксозно „бистро“, а в миньорския град Перник още през 1895 г., защото от града на мините и прочутия ТЕЦ „Република“ започва пътят на това, което днес наричаме българска енергетика.
И този път дълги десетилетия е прокарван с неуморен труд от стотици хиляди български работници. От подземните недра на Перник и Бобов дол, през горящите котли на топлоцентрали и открити мини край река Марица, чак до ядрените реактори на АЕЦ „Козлодуй“, десетки хиляди енергетици се грижат за това българите да имат своето „светло“, а България да има своята енергетика.
На 21 юни тези хора празнуват своя професионален празник - Деня на енергетика. Той не се чества помпозно, не се „отбелязва“ особено официално, няма паради или тостове, но си струва да го помним и почитаме. Заради потта на тези, които прокопаха хилядите километри сякаш бездънни минни галерии, заради мазолите на тези, които построиха огромните български ТЕЦ-ове буквално от нищото, заради усилията на тези, които създадоха АЕЦ „Козлодуй“ и превърнаха България в ядрена държава.
На 21 юни да отдадем почит и уважение на тези, които построиха нашето „светло“ и „топло“ и на тези, които продължават да го създават и пазят. За да може българската индустрия да произвежда, българските хотели да посрещат туристи, магазините и ресторантите да работят или казано простичко, за да може всички ние просто да „светнем крушката“. Ако някой в България може да претендира да се нарече истинска „работническа класа“, то това са тези хора.
Честит празник на българските енергетици!
21 юни 2020 г. С уважение: Кремен Георгиев, Председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България