Повече от половината практикуващи лекари в България са над 55 години

776.8 са болничните легла на 100 000 души от българското население през 2019 година, което представлява ръст със 17.2 (759.6) спрямо 2018 година, показва специализирано изследване на НСИ

Икономика / България
3E news
1114
article picture alt description

Повечето от практикуващите български лекари са на възраст над 55 година, като във възрастовата група 55-64 са най-много (10 465 или 35.3% от всички практикуващи лекари, които към 31.12.2029 година са 29 612 души), а в следващата възрастова група 65 и повече години (5 169 или 17.5%), сочат данните от специализираното проучване на Националния статистически институт (НСИ) на лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в края на миналата година.

От проучването става ясно, че 52.8% или 15 634 от всички практикуващи български лекари са близо и над пенсионна възраст!

От таблицата по-горе става ясно, че в края на 2019 г. жените (16 552 или 55.9% от всички) сред практикуващите лекари са повече от мъжете (13 060 или 44.1%). Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 465, или 35.3%, докато младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 4 157, или 14.0%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 169, или 17.5% от всички практикуващи.

Медицински персонал

В края на 2019 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 612 лекари, от които лекарите по дентална медицина са 7 376, като 6 493 от тях работят в практики, със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 491, от които 30 546 медицински сестри и 3 269 акушерки.

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 999 лекари и 29 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 27 386, от които 19 412 медицински сестри.

• В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 455 лекари и 6 967 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 911) и лекари по дентална медицина (6 493), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 761) и в диагностично-консултативни центрове (1 388).

• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2019 г. на основен трудов договор работят 2 158 лекари и 380 лекари по дентална медицина.

Лекари по специалности

В структурата на лекарите по специалности1 най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 119, или 13.9% от всички лекари в страната, следвани от: Кардиология - 6.1%, Акушерство и гинекология - 5.9%, Анестезиология и интензивно лечение - 5.5%, Хирургия - 5.2%, и Нервни болести - 5.0%.

Осигуреността с лекари в края на 2019 г. общо за страната е 42.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В сравнение с 2018 г. и двата показателя се увеличават незначително, което се дължи на намаления брой на населението към 31.12.2019 г. (съответно 42.4 и 10.3 на 10 000 души от населението).

От таблицата по-горе е видно, че в областните центрове, където има медицински университети и университетски болници, осигуреността на населението с лекари е над средното за страната, която е 42.6 на 10 000. Осигуреността по области варира от 24.8 до 62.8 на 10 000 души. Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.8 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Силистра (27.7).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.9 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.3 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.0) и Монтана (6.9). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.4 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3), Разград и Русе (по 4.6).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.2), Варна (12.4), Перник и Смолян (по 11.8). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище (5.4), София (5.5), Разград (5.7) и Силистра (5.9 на 10 000 души от населението).

Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2019 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 53 997 легла, от които 319 болници с 51 776 легла.

Заведенията за извънболнична помощ са 2 079 с 1 223 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 144 с 1 914 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2019 г. многопрофилните болници са 184 с 38 249 легла, или в 57.7% от болниците е съсредоточен 73.9% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 16 до 1 489. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 44.0%. До 99 легла има в 35.3% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения.

Към 31.12.2019 г. специализираните болници са 135 с 13 527 легла. Разпределението им по видове е следното:

• за активно лечение - 74 с 4 482 легла;

• за продължително лечение - една със 145 легла;

• за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 2 006 легла;

• за рехабилитация - 32 с 4 777 легла;

• държавни психиатрични болници - 12 с 2 117 легла.

Съгласно методологическите изисквания и прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2019 г. те са:

• центрове за кожно-венерически заболявания - 3 заведения с 30 легла;

• комплексни онкологични центрове - 7 с 1 169 легла;

• центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2019 г. е 776.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2018 г. се увеличава със 17.2 пункта (759.6).

Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 018.0 на 100 000 души от населението), Пловдив (985.3) и Плевен (946.2), а най-ниски са в областите Перник (375.0), Ямбол (385.2) и Видин (404.4).

Към 31.12.2019 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 079 с 1 223 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 0.6%, а броят на леглата в тях намалява с 2.4%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2019 г. тези заведения са 144 с 1 914 легла, като най-голям е броят на хосписите - 44 с 1 103 легла. В сравнение с 2018 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения намалява с 8.2%, което се дължи предимно на намаления брой на леглата в домовете за медико-социални грижи за деца.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща