Медведев „Чакаме гаранции за Турски поток от ЕК“; Борисов: Участваме в проекта „Газов хъб Балкан“

Енергийното сътрудничество между Русия и България беше обсъдено в София, но без видими резултатиq mrte ,wiufjf rpodkre $Uf;e,idkj$

Енергетика / България
Галина Александрова
713
article picture alt description

 

В рамките на руско-българските преговори, които се състояха в София на 4 март, премиерите на двете страни Дмитрий Медведев и Бойко Борисов констатираха съществено изоставане на стокообмена от предишните нива – заради европейските санкции и руското контраембарго, коментира Евгения Крючкова в статия за руското издание “Комерсант”.

Страните се надяват да наваксат изпуснатото с възобновяването на работата на замразена преди три години междуправителствената комисия за търговско и икономическо сътрудничество. В София бяха обсъдени и енергийни въпроси без видими резултати: помнейки съдбата на „Южен поток“, Русия очаква от Еврокомисията гаранции за продължаването на диалога за преминаването през България на заменилия го „Турски поток“.

На 4 март министър-председателят Дмитрий Медведев за пръв път пристигна на посещение в България за преговори, посветени преди всичко на търговското и икономическо сътрудничество между Москва и София. Показателите за 2018 г. изглеждат скромни.

Пикът на стокообмена между двете страни е регистриран през 2012 г. – 5 милиарда долара, а през 2018 г. – 3,47 милиарда.

Руският износ, който на 75% се състои от енергийни ресурси, е нараснал само с 1,6% /до 2,8 милиарда долара/, вносът /главно на машини, фармацевтика/ въобще се сви с 4,4% /до 525 милиона долара/. „Негативно влияние върху двустранния стокообмен продължава да оказват санкциите на Евросъюза и ответните руски ограничения върху вноса на храни – своите щети от тях България оценява на 150 милиона евро“, се казва в материалите на руското правителство, подготвени за преговорите.

Дмитрий Медведев се надява, че предишните нива могат да бъдат върнати с помощта на възобновяването на дейността на руско-българската комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Приоритет в отношенията е енергетиката. Тази тема е особено актуална за българската страна: Русия е единственият доставчик на газ, ежегодно тя изнася около 3 милиарда куб.м. /българският добив не надхвърля 100-150 милиона куб.м./.

Най-големият проект тук е „Турски поток“, превърнал се в частична замяна на отменения през 2014 г. „Южен поток“ /планираше се изграждането на четири тръби на газопровода с капацитет 64 милиарда куб.м./. България също участваше в този проект, но по настоявате на ЕК на два пъти спираше работата и в крайна сметка не даде разрешение за строителството на тръбата през своя територия. Сега морската част на газопровода „Турски поток“ вече е построена – това са две тръби по дъното на Черно море всяка с капацитет 15,75 милиарда куб.м. Една от тях е предназначена за турския пазар, другата – за балканските страни и Унгария. Сухопътната част от проекта вече се строи в Турция, а в България и Сърбия строителството трябва да започне през тази година. В момента се работи върху възможността да се удължи газопровода по маршрута Турция–България–Сърбия–Унгария, като се достигне газоразпределителния център в австрийския Баумгартен.

Нямаше някакви новини след обсъждането на този проект по време на преговорите. Дмитрий Медведев само напомни позицията на руската страна по този въпрос: „За по-нататъшни стъпки можем да говорим тогава, когато ЕК може да предостави надеждни гаранции за това, че бъдещето на този проект няма да пропадне и няма да му се създават никакви пречки“.

Българският премиер Бойко Борисов, на свой ред, критикува противниците на газовото сътрудничество и заяви, че България възнамерява да продължи транспортирането на газ, дори ако транзитният поток на газ през страната към Турция бъде прекратен след строителството на газопровода „Турски поток“. „Ние не желаем нашите тръби да останат празни, по тази причина търсим възможности за транспортирането на газ от различни източници до бъдещия газов хъб. Този въпрос е съгласуван с ЕК“, заяви Борисов.

Все пак имаше нещо смущаващо в изявленията на двамата премиери, след като Медведев през цялото време наблягаше, че става въпрос за проект, който се ограничава с продължение на „Турски“ поток“ през България. „Чакаме гаранции за Турски поток от ЕК“, заяви руският премиер.

Българският му колега Бойко Борисов обаче продължаваше да говори, че „участваме в „Газов хъб Балкан“, в който един от входовете и източниците на газ ще бъде „Турски поток“. По отношение на газовата сфера Бойко Борисов открои, че страната не прави нищо по-различно освен да си напълни тръбите отново след пускането на „Турски поток“. „Не виждам причина България да няма добре развита газопреносна система и добра инфраструктура“, каза българският премиер.

Нашата среща се проведе в изключително напрегнато време, което надминава Студената война. В тази ситуация един конфликт ще бъде пагубен за света, заяви премиерът Бойко Борисов.

С проекта „Балкан“ България иска да запази количествата си газ, които се очертава да спрат след пускането на Турски поток, обясни Борисов.

Междувременно президентът на „Газпром“Алексей Милер като грубо сложи край на дипломатичния тон и политическата коректност, като обяви, че руският газов холиднг не планира да участва в газовия хъб „Балкан“ в България.

Газпром“ не участва в този проект. Всички наши газови ресурси в този регион са договорени на дългосрочна основа“, каза той.

България иска да изгради на своя територия газоразпределителен център „Балкан“. През ноември 2015 г. той беше включен в списъка с проекти от „общ интерес“ на Евросъюза. Предвижда се на българска територия да се събират и преразпределят газовите потоци чрез интерконекторите със съседните страни. В средата на февруари 2017 г. ЕК отпусна на България около 1 милион евро за разработването на техническия и икономически анализ на проекта.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща