IHA: Производството на електроенергия от ВЕЦ в света през 2019 г. е достигнало рекордните 4 3606 TWh

Събитията от последните няколко месеца трябва да бъдат катализатор за по-силни климатични действия , включително и за по-голямо развитие на устойчивата хидроенергетика. Това заявява в новият седми Доклад за състоянието на хидроенергийния сектор Roger Gill, президент на Международната хидроенергийна асоциация (International Hydropower Association - IHA).

Произведената електроенергия от хидроенергийни мощности (ВЕЦ) през 2019 г. е достигнала рекордните 4 3606 тераватчаса (Twh), което е изключително висок принос от страна на този чист възобновяем източник на енергия, става ясно от данните от доклада.

В света през миналата година са били въведени в експлоатация 15,6 ГВт водноелектрически централи (ВЕЦ), което е под мощностите пуснати през 2018 г. 0 21,8 ГВт.  Така установените мощности на ВЕЦ през миналата година са достигнали 1308 ГВт.

Годишният ръст от 2,5% (106 TWh) в производството на електроенергия от хидроенергийни мощности се  равнява на потреблението на електроенергия от Пакистан. Нещо повече въз основа на производството на ток от ВЕЦ са спестени  80-100 милиона метрични тона от парниковите газове, емитирани миналата година, става ясно от данните на IHA.

Лидер по пускане в експлоатация на нови мощности на водноелектрическите централи е Азиатско-Тихоокеанския регион, след който се нарежда Южна Америка.

Според данните, по страни най-голям ръст на хидроенергийните мощности се наблюдава в Бразилия  с 4,92 ГВт. След нея се нареждат Китай с 4,17 ГВт и Лаос с 1,89 ГВт.

Индия изпреварва Япония и се нарежда на пето място по установени хидроенергийни мощности, а Русия се нарежда на седмо място, а Турция - на 10-то.  През 2019 г. построените хидро акумулиращи електроцентрали са само 304 МВт.

В Европа, инсталираният  хидроенергиен капацитет е за 251 GW (2019).

Производство на ВЕЦ, според данните от доклада е от порядъка на 653 TWh (2019).

Капацитетът от хидроенергийни мощности в Европа остава стабилен през 2019 г., се отчита още в доклада, като се очаква ръст в резултат на заложени проекти. Колкото до осъществени през миналата година, то те са основно в северните страни. В документа се изреждат проекти за рехабилитация в Чехия, разширяване на възможностите в Испания и пр.

Югоизточна Европа през последните години привлече вниманието със своя значителен хидроенергиен потенциал, отбелязват от IHA като в частност става въпрос за обектите за развитие на Балканите. През миналата година в Северна Македония стартира  проект за водноелектрически централи от 333 MW Cebren, който се счита за ключов за енергийното бъдеще на страната, се подчертава в доклада..

Продължават и програмите за модернизация като проектът на 240 MW Sestrimo в България и  1,056 MW Djerdap  и 96 MW (планирани 125 MW) Zvornik в Сърбия, както и други, се посочва в доклада.

По време на кризата Covid-19 заради гъвкавостта на производството на електроенергия от хидроенергийни мощности, услугите на ВЕЦ са били сред най-търсените, смятат от IHA. В същото време се припомня развитието на водноелектрическата енергия не е имунизирано срещу икономическите въздействия, тъй като индустрията е изправена пред голяма несигурност и недостиг на ликвидност, които излагат на риск финансирането и рефинансирането на някои проекти.

В придружаващ политически документ IHA излага и последствията от непосредственото въздействие на кризата върху сектора  и  отправя препоръки за подпомагане от страна на  правителствата и финансовите институции за засилване на приноса на водноелектрическата енергия в процесите по възстановяване.

Сред препоръките са увеличаване на амбицията за възобновяема енергия за целите на изменението на климата, които включват и ролята на устойчивото развитие на ВЕЦ. В частност гарантиране на развитието на сектора и подкрепа чрез въвеждане на подходящи финансови мерки, като данъчни стимули за осигуряване на жизнеспособни и готови за изпълнение проекти.

Предвид нарастващата нужда от дълготрайно съхранение на енергия, като помпените станции се препоръчва  работа с регулаторите и системните оператори за разработване на подходящи компенсационни механизми за гъвкави услуги на водноелектрическата енергия.

За сравнение въведените в експлоатация вятърни мощности (по данни на GWEC ) през миналата година са били от порядъка на 60 ГВт., а слънчевите – около 115 ГВт.

Докладът на IHA може да прочетете на: https://www.hydropower.org/statusreport