Ще бъде ли продължена Програмата за саниране на многофамилни жилища?

Общо 14 022 жилища в 195 многофамилни сгради са въведени в експлоатация през 2019 г. след тяхното обновяване по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС). Това става ясно от одобрения от правителството доклад за напредъка по изпълнението на управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) програма през изминалата година.

Към 31 декември 2019 г. със стартирани дейности са 98.9% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по програмата. От старта й през 2015 г. до 31 март 2020 г. общият брой на санираните блокове в страната е 1854.

От въведените в експлоатация през миналата година 195 сгради, най-много са в Област София -56, следва Пловдив с 24, Сливен -16, Добрич -16 и Хасково -10.

В края на 2019 г. в процес на изпълнение на строително-монтажни работи са били 91 сгради с 6615 жилища. Предвижда се през 2020 г. да бъдат обновени още 8737 жилища в 117 блока, като последните обекти се очаква да бъдат завършени през 2021 г.

Отчетените резултати потвърждават големия интерес към НПЕЕМЖС

Според приетия от правителството доклад, непосредственият социално-икономически ефект се изразява в намаляване на разходите за отопление на домакинствата и подобряване на здравословните условия за живот. Извършените ремонти на сградите създават приятна жизнена среда, което води до промяна в облика на цели квартали.

Не по-малко важно е, че програмата създава заетост и увеличава финансовите постъпления както в строителния сектор, така и в транспортния бранш, складовете, логистичните центрове и други.

Като положителен ефект от реализирането на проектите се отчита и подобряването на качеството на околната среда, вследствие на спестени емисии на парникови газове.

Регионалното министерство предлага обществен дебат по Програмата

Действието на НПЕЕМЖС е до края на 2020 година, но МРРБ има готов механизъм програмата да бъде продължена, като е нужен широк обществен дебат, за да се постигне както политически, така и обществен консенсус, обяви преди седмица заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.

„Да, важна e програмата за саниране, но трябва да я подложим на обществен дебат. Знаете какъв беше ефекта от нея. Тя дава възможност и за заетост на много малки и средни регионални компании, защото ако при големите инфраструктурни проекти участват основно най-големите фирми, то тук са малките и средните“, каза Нанков в интервю за bTV.

Преди това на среща с премиера Камарата на строителите поиска да се продължи Програмата за саниране.

Вижте още: Над 700 хиляди сгради у нас чакат да бъдат санирани

Аргументът на строителите беше, че само 7% от жилищата в България отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност. От Камарата обявиха, че браншът има готови проекти за 3250 сгради на обща стойност 1.65 млрд. лв., правителството само трябва да плати. С други думи НПЕЕМЖС да бъде подновена и след 2020 година. За пет години, за колкото е планирана Програмата, държавата е инвестирани 2 млрд. лв. за саниране на 2200 блока.

Санкциите на Комисията за защита на конкуренцията

Нека припомним, че миналата година Комисията за Защита на конкуренцията (КЗК) глоби с 398 хил. лв. 27 фирми, за които е доказал, че са участвали в картел. След проучване, антимонополният орган откри, освен нарушения, свързани с картели между фирми, участващи в програмата, но и голям брой свидетелства за некачествено поставяне на изолацията. Не липсваха и мнения на експерти, цените на квадратен метър, при които се сключват договорите за саниране, са нереално високи и не кореспондират с пазарните реалности.

До такива нередности се стига, тъй като в тази програма няма самоучастие от страна на собствениците, което предполага занижен контрол от тяхна страна и възможност за злоупотреби от страна на общини и фирми, установява КЗК.

Какво предлага Камарата на строителите

Според Камарата на строителите, програмата е била  „политически оплюта“ и затова е спряна. Нейното действие обаче е „облагородило целите градове, в които е действала“. Според зам.-председателя на Камарата на строителите Николай Николов, Програмата мултиплицира ефекта на заетостта, защото там работят не само строители, но и доставчици. „Всички райони, в които тя се извършваше, живнаха. Говорим както за малките търговци, така и за хотели, ресторанти, оживиха всичките райони, в която беше реализирана. Да не говорим и за самата ефективност - минималната енергия, с която се отопляват и охлаждат. Да, доста от големите фирми в бранша взеха участие, но и страшно много малки. Ако тя се продължи, ще създаде заетост за над 150 000 българи, които ще намерят своето място там“, подчерта Николов пред журналисти на брифинг след срещата с премиера.

На въпрос относно проучването и наложените глоби от КЗК, Николай Николов призна, че е имало много критики за корупция при санирането. „Възможно е, безспорно е, че има такива случаи. Но този процент от общия брой на санираните сгради е едва 1-2%. Така че тук говорим за мощен механизъм, който да противодейства на безработицата“, подчерта зам.-председателят на Камарата на строителите.

От строителния бранш са внесли предложение в МРРБ Програмата да бъде продължена, но по нови правила. Сред тях се предлага на една фирма да не се дават повече от два обекта, за да може повече фирми да участват в този процес.