Пандемията поражда рискове и за енергийната сигурност в страната ни
Критичните точки, който са важни за енергетиката са ЦДУ на ЕСО и Булгатрансгаз и АЕЦ Козлодуй
Възникналата криза вследствие на коронавируса „с безпрецедентни последствия за икономиката като голяма част от тях са нови и едва сега се осъзнават от експертите, но задължително трябва да бъдат анализирани, оценени и компенсирани. Една част от тях са свързани и с нивото на енергийната сигурност на страната, което при определени негативни сценарии може да бъде компрометирано, а с това и нейната национална сигурност“. Това са записали в свои експертен анализ от Българския енергиен и минен форум.
Според експертните анализи на БЕМФ са идентифицирани следните три ключови области, които могат да бъдат засегнати, а основните рискове там са свързани с възможни загуби на достатъчен „оперативен капацитет“, частично деградиране на качеството и надеждността в работата на екипите и необходимостта от предприемане на мерки за осигуряване на минимални състави на оперативен и ремонтен персонал.
Идентифицираните критичните подразделения са:
1. Централно диспечерско управление на електроенергийната система (ЦДУ) и териториалните диспечерски управления (ТДУ) на ЕСО.
2. Централно диспечерско управление на газопреносната система на Булгартрансгаз
3. Оперативното управление и ремонтната поддръжка на АЕЦ“Козлодуй“
За всеки който е запознат с изискванията към системното управление на енергетиката е повече от ясно, че ЦДУ е мозъчния център на електроенергийната система и неговата дейност трябва да бъде 100% гарантирана. Това важи и за диспечерското управление на газопреносната мрежа, както и за свързаната с това оптична мрежа, експлоатирана от специализирано дружество. В основата на тези изисквания, особено сега ,е поддържането на достатъчно оперативни екипи, дори с цената на по-строги карантинни мерки за тази група персонал.
Това в особена степен важи за АЕЦ“Козлодуй“ където дори много по-важно от експлоатационната сигурност е поддържане на ядрената безопасност на безкомпромисно ниво. А това е свързано с необходимостта от поддържане на здрави и напълно окомплектовани дежурните оперативни екипи на централата. И ако прилаганата в нормални условия сменна схема „първа-втора-нощна-почивка-резервна“ е достатъчна, то в днешната обстановка на повишени рискове за „загуба на персонал“ по една или друга причина тази сменна схема трябва да се преосмисли и надгради. Няма да се ангажираме със съвети по темата, тъй като в атомната централа, а и в Агенцията за ядрено регулиране има достатъчно компетентни специалисти по анализ на рисковете и предприемане на компенсационни мерки.
Същото важи и за ремонтни екипи както в атомната централа, така и подразделенията на ЕСО, които трябва да са напълно окомплектовани в случай на необходимост от спешен ремонт за отстраняване на технически неизправности. Това е пряко свързано със сигурността на експлоатацията на централата и на ЕСО и поддържането на нормална разполагаемост на товарите съгласно изискванията на графиците на електроенергийната система.
Едно обаче е повече от ясно днес, и то важи за целия „ядрен свят“ – към списъка на анализираните в дълбочина различни по тип т.н. „иницииращи събития“ на ядрени аварии и ситуации водещи до потенциална ерозия на ядрената безопасност в едно ядрено съоръжение, трябва да се добави едно ново – „частична загуба на оперативен персонал породена от външни непреодолими фактори“.
С оглед избягване на рискове за системата, нашите предложения към Министерство на енергетиката са на този етап да бъдат предприети превантивни организационни мерки, както и други ефективни мерки, като например:
1. Екипите на оперативния персонал на всички ключови за енергийната и ядрена сигурност енергийни дружества да бъдат подложени на отделна по-строга карантина, при което съответните РЗИ да организират непрекъснат контрол на тяхното здравно състояние;
2. Да бъде предложено на Националния оперативен щаб за борба с корона-вируса към таргет-групите за контрол и наблюдение на рискови групи да бъдат добавени и групите критичен персонал на тези енергийни обекти.
Наблюдаваме с тревога, че за разлика от други държави в Европа, кризата с корона-вируса у нас се задълбочава и не се очаква в близко време да бъде достигнато така мечтаното от всички „плато“…
В заключение смятаме, че незначителните разходи за така предложените мерки са по възможностите на енергетиката да ги организира и заплати, но подценяването им може да струва скъпо не само на енергетиката, но и на икономиката на страната като цяло.