Еколог: Пожарите около Чернобил също са аргумент за вредите от ядрената енергетика

Украинските власти не дават информация как и къде се разпространява пепелта от пожара край Чернобил. Не се прави и анализ на радиоактивността на въздушните потоци след пожара. Това заяви пред БНР Олена Мискун от Центъра за екологични инициативи „Екодия“ - обществена организация, която се бори за устойчива енергетика без ядрени мощности.

„Основният въпрос е, че експлозията от 1986-а, дори и да се е случила преди толкова време, има своите последици и днес. Частиците, които са се разпръснали тогава, още са там – в тревата, в дърветата, в почвата. Дори и след толкова време тези частици не са по-малко радиоактивни“, подчертава Олена Мискун и предупреждава, че сега, заради огъня в гората около Чернобил те могат да се разпространят заедно с горещия въздух и пепелта от изгорелите дървета.

„И на практика отново да се случи това, което стана 1986-та година. Количеството радиоактивни частици се вдига с въздуха, ние не знаем къде могат да се установят, къде могат да паднат. Големият проблем е, че територията около атомната електроцентрала в Чернобил не е заразена с радиация равномерно. Има райони с високи нива на радиация, има и такива, където тя е сравнително ниска.“

Така наречената Червена гора е мястото, където след инцидента през 86-а дърветата направо изсъхват след преминаването на радиоактивния облак.

„Това място горя. Властите казват, че е в радиационната зона около Чернобил нивата на радиация са в определените лимити. Това е логично, защото нямаме ново замърсяване с радиоактивен материал от централата. Но украинските власти не желаят да коментират или крият по някаква причина къде всъщност е отишъл този радиоактивен отпадък, тази пепел от горящите огньове. Няма начин да се засече, да се разбере накъде отива пепелта. Къде пада – дали в градини или в райони, където има селско стопанство. Знаете, че радиоактивни частици, вдигнати във въздуха, могат да стигнат до човека и да доведат до сериозни здравословни проблеми“, допълва Олена Мискун.

Тя смята, че единственият начин да разберем какво се случва, е да анализираме сателитните снимки от района. „Да видим каква е посоката на вятъра и да засечем къде ще отидат тези изгорели частици от района на Чернобил. Но всъщност какви дози облъчвания или какво количество се разпростира вече е невъзможно да се каже.“

Нашата основна цел е да настояваме пред украинските власти да спрат използването на ядрената енергетика. Ние не се занимаваме специално с Чернобил, уточнява Мискун.

„В момента целта ни е да направим така, че всички ядрени мощности да бъдат разглобени, консервирани или изведени безопасно от експлоатация. Пожарите около Чернобил са също аргумент за вредните последици от ядрената енергетика. Постоянно подчертаваме, че това е опасност, която се може да бъде повторена отново и отново. Не с Чернобил, но с други ядрени централи, затова настояваме за тяхното спиране“, пояснява украинската активистка.

Енергийната зависимост от Русия, когато става въпрос за доставката на горива, прави въпросът за Украйна деликатен.

„В опитите си да бъдем енергийно независими, възлагаме големи надежди на възобновяемите източници. Но този процес никога не е бил лесен. Не знам какво е положението в България, но в Украйна има сериозна опозиция срещу желанието да се затварят ядрени мощности. Опитваме се много сериозно, но има и сериозно ядрено лоби, което се противопоставя на нашите предложения с аргумента, че Украйна зависи на 50% от енергия, произведена в ядрени централи.“

Сега, в пандемична ситуация е още по-трудно да се убедят властите, че подобен преход от ядрена енергия към възобновяеми енергийни източници е необходим, изтъква Олена Мискун.

„След по- малко от две седмици пак ще си спомним за Чернобил (заради годишнината от аварията – бел. ред.). И посланието за отричане на ядрената енергетика звучи по-силно заради тези пожари около централата. Това е и една от поуките, които други ядрени държави могат да вземат от Украйна - че ядрената енергетика е твърде мощна, за да може да я владеем, да се справяме с нея по сигурен начин. Въпреки че ядрената енергетика е изключително сигурен източник на ток, това има много висока цена. Определено не искаме да плащаме подобна цена.“