EMI: Енергопотреблението в страната не е повлияно от карантината

Енергетика / България
3E news
1814
article picture alt description

Анализ на Института за енергиен мениджмънт

Потреблението на електрическа енергия засега не е засегнато от обявената карантина заради COVID-19. Наблюдава се дори, макар и незначително, нарастване спрямо отчетни данни за предишни години. Нетното вътрешно потребление на електрическа енергия през  последните две пълни седмици  на месец март 2020 г. (16-29.03.) е 1513 ГВтч. Усредненото потребление за същия период през последните пет години (2015-2019) е 1496 ГВтч, което показва нарастване от 1,18%.
Значително по-сериозна динамика се отчита при сравняване на потреблението поотделно за двете седмици на месец март. Обратно на очакванията, потреблението през втората седмица на карантината от (23 до 29 март) е по-високо с 7,34% спрямо първата седмица и с 5,23% по-високо спрямо усредненото потребление за същата седмица през последните 5 години. Ситуацията в страната изглежда добре на фона на положението в Италия, Франция, Великобритания и Германия, където спадът на потреблението до 18 март в сравнение със същия усреднен петгодишен период е в диапазона между 5 и 13%. (ICIS: Цените на електроенергията в Европа ще паднат средно с 9% заради COVID-19).

 


Графика 1. Изменение на потреблението в България и някои страни от ЕС

 (Източник: ENTSO-E и ICIS)

Все пак, оценките на този ранен етап трябва да бъдат предпазливи предвид различните режими на карантина в държавите членки, различната структура/уязвимост на индустрията и услугите, както и влиянието на по-ниските температури. Корекцията заради по-ниските температури, съответно –  повишеното търсене особено от страна на домакинствата, вероятно ще доведе до изменение в посока на известно намаляване на потреблението.

По-ясна се очаква да бъде картината в края на април както за България, така и за ЕС.

Структура на снабдяването

АЕЦ Козлодуй е в непрекъснат производствен режим през седмиците от 16 до 29 март с мощност между 2111-2164 МВт в ролята си на традиционен основен доставчик на базов товар за електроенергийната система. 

На второ място, също в непрекъснат режим на производство са били лигнитните централи с мощност в интервала от 1400 до 2416 МВт, изпълнявайки две важни функции -  първо, доставка на базова енергия заедно с АЕЦ и второ, динамична работа в подвърхов режим, който е от критична важност за гъвкавостта и сигурността на системата. Следват големите ВЕЦ основно във върховата част на товаровата диаграма с мощност от 8 до 902 МВт.

При недиспечируемите централи (must run) основни участници в покриване на товара през двуседмичния период са вятърните централи с мощност в интервала от 2 до 727 МВт, малки ВЕЦ на течащи води с мощност 124 – 261 МВт, фотоволтаични централи с мощност между 0 и 903 МВт и газови централи (комбинирано производство) – с мощност в интервала 311-360 МВт.

Денонощен товаров профил на ЕЕС

На графиката по-долу е показан денонощният товаров профил за работен ден - последен четвъртък от месец март на 2019 и 2020 г. (28.03.2019 и 26.03.2020).

През всичките часове на денонощието товарът на системата през 2020 г. е по-висок в сравнение с 2019 г. Във времето от 8 до 19 часа през 2020 г. товарът е почти постоянен и с максимални за денонощието стойности, което е индикатор за активност на бизнеса. В същия часови период през 2019 г. товарът  на системата е с около 20% по-нисък.

Графика 2. Товаров профил за делничен ден, последен четвъртък на месец март

 (Източник: ENTSO-E)

За сравнение е направена графика и за почивен ден - последната събота от месеца, съответно 28.03.2020 и 30.03.2019.

Товаровите криви са изключително идентични като стойности и поведение, което води до извода, че поне по отношение на потреблението на електрическата енергия начинът на живот засега не се е променил. Разликата в товарите между двете графики през активната част на денонощието отново говори за запазена активност от страна на бизнеса.

Графика 3. Товаров профил за почивен ден, последна събота от месеца

(Източник: ENTSO-E)

 Методология

За направените изчисления са използвани данни за фактическите почасови товари и структура на производството от платформата на ENTSO-E. Съгласно дефиницията, Фактическият общ товар (включително загубите без съхранена енергия) = Нетно производство – Износ + Внос – Абсорбирана енергия (потребление на ПАВЕЦ).

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща