Шест енергийни въпроса, г-н премиер!

Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

Управляващите продължават да бягат от конкретни отговори по важни теми за енергийния сектор. И въобще не става дума да чуем нещо за стратегическа визия, която откровено липсва, а за това как гражданите и бизнесът ще живеят и работят в следващите няколко месеца. Остават неизяснени принципни и конкретни въпроси, отговорите на които имат практическо значение за ежедневието на всички.

Вече няма никакво значение какво ще реши БСП като мандатоносител в идващия понеделник, за когато някакъв пленум щял да обсъжда дали третият мандат ще бъде върнат – снощи стана ясно, че съвсем скоро отиваме на избори. И е повече от наложително на изпроводяк правителството най-после да обяви мащабите на енергийната каша, в която според мен управляващите поставиха държавата и всички граждани.

В тази връзка си позволявам да задам шест въпроса към министър-председателя ни в оставка – въпреки че те могат да бъдат много повече.

Първо – Каква е оценката му за реалното състояние на енергийния сектор и кои са основните принципни и оперативни проблеми, които бяха решени в рамките на неговия мандат?

Властта има своите важни постижения от декември миналата година досега, свързани с енергетиката - като въвеждане на компенсаторни механизми във връзка с високите цени на енергията и горивата, ускоряване на газовата връзка с Гърция, финализиране на Плана за възстановяване и устойчивост, опит да се съживи Консултативния съвет по Зелената сделка и др. Някои от тях не се възприемат еднозначно, но реаални постижения има и те трябва да бъдат ясно казани.

И все пак ще е добре да има по-конкретни отговори по няколко теми като напр. работата на бизнеса, зависещ от газ, беше ли гарантирана; четири пъти по-евтин газ ли беше осигурен; горивата ли станаха по-евтини?

И един основен въпрос в областта на горещата газова тема – правителството ще каже ли най-после нещо конкретно за това колко газ е осигурен, за кога и на каква цена? За мен и най-лошата истина е по-добра от премълчаването, защото и гражданите, и бизнесът поне ще са наясно къде стоят и за какво трябва да се оправят сами, след като държавата я няма.

Второ – Беше ли решен въпросът с енергийната бедност, който многократно се поставя и от Европейската комисия, от неправителствения сектор и от такива като мен?

И управляващите въобще разбраха ли, че темата за енергийната бедност (не само у нас) отдавна не е абстракция и че ролята на държавата за лимитирането й е огромна?

Трето – Какво предстои от гледна точка на това, че в резултат на противоконституционни действия управляващото мнозинство не само остави КЕВР без председател, но на практика остави държавата без най-важната енергийна институция в един особено критичен за енеретиката момент?

Моля да поясните как до избора на нов председател на КЕВР, който вероятно ще стане след не по-малко от три-четири месеца, ще се реализират заложените в законодателството около 50 (петдесет) правомощия на институцията, която по закон въобще не може да функционира без председател? Да напомня, че тук не става дума само за ценообразуване, а за цялостен контрол върху енергийния сектор във всичките му аспекти, за развитие на бизнес средата, за изпълнение на функции с европейско значение и др.

Четвърто – какво реално постигнахте в областта на Зелената сделка извън приемането на едно постановление на Министерския съвет за възобновяване работата на т.нар. Консултативен съвет, което, между другото, при използвания досега подход по прилагането му няма шанс да е работещо?

Защо не обяснихте на хората – особено във въглищните региони – какво конкретно предстои и кога, а вместо това държавните институции се изпокриха по темата?

И какво стана с териториалните планове за справедлив преход – в рамките на това правителство няколко пъти чухме обещания, че ще бъдат представени, като първото обещание беше за януари т.г.? А тях още ги няма, независимо че са свързани и със сериозно европейско финансиране?

Пето - И как във връзка с темата за Зелената сделка и Плана за възстановяване и устойчивост гарантирахте принципно използването на огромните европейски средства, предвидени за страната ни? И има ли опасност да загубим такива поради неизпълнение на европейски изисквания, които държавните институции трябва да изпълнят?

И последният ми въпрос – защо обикновени граждани като мен въобще трябва да Ви питат изрично по подобни въпроси, вместо Вие и управляващото мнозинство да давате непрекъснато конкретни отговори без властта да бъде ръчкана за това?