Ангелин Цачев: Бъдещият енергиен микс на страната трябва да стъпи на три стълба – ВЕИ, системи за съхранение на енергия и базови беземисионни мощности, каквито са АЕЦ

Инж. Ангелин Цачев ще бъде сред специалните гости в сесията "Енергетика и зелена трансформация" от конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година събитието ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.

Господин Цачев, Електроенергийният системен оператор е готов с визията си за развитие на мрежата през следващите десет години. Съседните страни също очакват ВЕИ бум в следващите години. В Румъния, Гърция и Турция има в пъти повече проекти в тази посока. Как това ще се отрази на балансирането на електроенергийната система и на регионалния енергиен пазар?

Широкото навлизане на нови ВЕИ-мощности е безалтернативно и необходимо за постигане на въглероден неутралитет на европейската енергетика, част от която е и българската. България има голям потенциал за развитие на електропроизводството от ВЕИ, който трябва да бъде оползотворен в максимална степен. До края на месец април тази година постъпилите заявления за присъединяване на нови ВЕИ-мощности достигат до 20 хиляди MWh. Тази трайна тенденцията за ръст на електропроизводството от възобновяеми източници е предизвикателство за балансирането на електроенергийната система в периодите с по-ниско потребление, макар и като енергия излишъкът да не е голям. Реализацията на този излишък в износ към съседни страни трябва да залегне в стратегиите на отделните пазарни участници, защото такива излишъци ще се реализират и в другите страни от региона. Най-доброто средство за това са системите за съхранение или трансформиране на електроенергията. Докато първите се използват единствено за балансиране, то трансформирането на енергията в друг вид е от съществено значение при декарбонизирането на икономиката. Затова излишната електроенергия би било рентабилно да се използва за производство на водород за нуждите на транспорта и енергоемката индустрия.

Обединението на електроенергийните пазари в сегментите „ден напред“ и „в рамките на деня“ предостави допълнителни възможности за самобалансиране на пазарните участници с цел намаляване на небалансите. Пазарните обединения формират референтни цени, които отправят сигнали към инвеститорите за изграждане не само на нискоемисионни генериращи мощности, но и за иновативни инсталации, които да съхраняват и трансформират електроенергията в друг вид енергия. Създаването на енергийни общности с широко портфолио от ВЕИ, маневрени потребителски инсталации и системи за съхранение и трансформация на електроенергията, са възможните решения на въпроса с балансирането на електроенергийната система и нормалното функциониране на регионалния пазар на електроенергия.

От средата на 2021 година ЕСО е част от платформата FSCAR за пазарно компенсиране на нежеланите отклонения от търговски планирания междусистемен обмен. Електроенергийният системен оператор активно работи за присъединяване към останалите балансиращи платформи на Европейската асоциация на електропреносните оператори ENTSO-E  - платформата за нетиране в реално време и платформите за автоматично и ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности. На практика през следващите години балансиращият пазар в Европа ще бъде обединен, а тесните места превъзмогнати с развитието на електропреносната мрежа и увеличаване на преносните способности.

Как изграждането на Национална инфраструктура за съхраняване на електрическа енергия от ВЕИ (RESTORE), предвидена в Плана за възстановяване и устойчивост, ще способства балансираното управление на електроенергийната система при растящ дял на електропроизводството от ВЕИ?

Идеята е операторът на съоръжението да изпълнява само услугата по съхранението на електроенергията без правото да търгува с нея. Това е много важно, защото ще разшири възможностите на ВЕИ производителите за реализация на произведената от тях електроенергия и ще способства балансирането на системата, защото в момента търговските участници правят грешки в прогнозирането и реализират големи небаланси, дори се налага да ограничават производството си. Системите за съхранение на енергията ще позволят излишъците да бъдат оползотворени в пиковите часове на електропотреблението. Така ще се стимулира и конкуренцията сред производителите на електроенергия.

Отделно, пак по Плана, е заложено изграждането до 2026 година на минимум 1,4 GW ВЕИ с капацитет от поне 4 часа за съхранение на произведената от тях енергия и мощност от поне 30 на сто от общия инсталиран капацитет на ВЕИ съоръжението. Целта е соларните и вятърни паркове да бъдат по-добре управлявани и да помагат при управлението на електропреносната мрежа.

Каква е визията на ЕСО за развитието на бъдещия въглеродно неутрален производствен микс на България?

Визията ни е, че трябва да се търси балансиран модел между ВЕИ, ПАВЕЦ и АЕЦ.

Разработихме различни модели, както и стратегия за декарбонизиране на системата с хоризонт 2050 г., която сме представили на БЕХ и Министерството на енергетиката. Със сигурност България има уникалната възможност да намали зависимостта си от изкопаеми горива, ако използва максимално ВЕИ-потенциала си. Но заедно с това трябва да бъдат развивани системите за съхранение на енергия - като краткосрочно средство  - батериите и като дългосрочна мярка  - ПАВЕЦ и електролизьорите за производство на зелен водород. Бъдещият енергиен източник е водородът и смятам, че усилията на държавата трябва да са насочени към подпомагането на тази технология, така че да започнем да си го произвеждаме у нас с ВЕИ-енергия. Приложението на водорода трябва да бъде основно в транспорта и енергийно интензивна индустрия.

Бъдещият енергиен микс на страната трябва да стъпи на три стълба – ВЕИ, системи за съхранение на енергия и базови беземисионни мощности, каквито са АЕЦ. Освен ВЕИ, които трябва да се развиват изцяло от частната инициатива, и системите за съхранение на енергия, които ще се правят като частни и държавни проекти, за сигурността на системата са нужни и беземисионни базови мощности - АЕЦ. Без развитие на ядрената енергетика у нас няма как да имаме достатъчна адекватност на системата, сигурност на доставките и рентабилно производство на първичния енергиен носител - водород.

Успоредното развитие на тези три стълба ще осигури на България конкурентна енергетиката и ще я направи привлекателна за инвеститорите. Защото бизнесът сега иска сигурна, евтина и беземисионна енергия.

Какви са инвестициите и проектите, изпълнени от ЕСО през последните години, в посока развитие на мрежата и увеличаване на електропреносните способности за посрещане планираното присъединяване на нови ВЕИ мощности през следващите години?

Електроенергийния системен оператор интензивно работи за осигуряване на необходимите преносни възможности на мрежата за присъединяване на новите беземисионни генериращи мощности, както и за гарантиране на балансираното управление и функциониране на електроенергийната система. Това изисква не само осигуряване на необходимите преносни възможности, но и внедряването на системи за надеждно управление на електроенергийната система. През отминалите години работихме именно в тази посока и значително развихме мрежовата инфраструктура, успешно въведохме нови системи за автоматизирано диспечерско управление, за администриране на пазара, за автоматично регулиране на генерацията, за автоматизирано управление на подстанции.

През последните четири години реализираните инвестиции от ЕСО са в размер на близо 755 млн. лв.

През изминалите 3 години изпълнихме проекти за изграждане на 450 км нови електропроводи 400 kV. Новите електропроводи са част от приоритетния трансграничен енергиен коридор Север-Юг. Успешно завършихме изграждането на българския участък от 122 км на междусистемния електропровод между България и Гърция – Марица изток – Неа Санта. Предстои неговото въвеждане в експлоатация до края на 2023 година, след като гръцката страна финализира изграждането на 29-те километра на електропровода на тяхната територия. Въвеждането в експлоатация на тези съоръжения е от съществено значение за осигуряване на необходимия преносен капацитет за присъединяване на новите генериращи мощности и гарантиране доставките на електроенергия в региона. Разширяването на електропреносната инфраструктура е ключова и за успешната работа на интегрирания общоевропейски пазар.

Предвидените в Плана за възстановяване и устойчивост средства за дигитализация на електропреносната мрежа в каква степен ще успеят да подкрепят финансово усилията на ЕСО в тази посока ?

Общият размер на предвидените по Плана средства са 611 милиона лева, от които 370 млн. лв. са безвъзмездно финансиране, а останалите 241 млн. лева трябва да осигури ЕСО.

В началото на 2021 година стартирахме изпълнението на амбициозния проект за  дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите реално време на ЕСО в условията на нисковъглеродна енергетика. Проектът е насочен към цялостно модернизиране на дейностите по планиране, управление и поддръжка на електропреносната мрежа на България, чрез въвеждането на най-съвременни дигитални средства и методи, които да осигурят необходимата маневреност и сигурност при управлението на електроенергийната система в условията на нисковъглеродно производство.

Вече сме вложили над 50 милиона лева в дигитализацията на електропреносната мрежа.

Сериозен напредък бележим в изграждането на системите за автоматично управление на подстанции в цялата страна. Въведохме в експлоатация пет опорни пункта, от които вече се управляват над 150 подстанции. Целта ни е до края на годината техният брой да достигне 200, а през следващите две години още 46 подстанции да преминат на автоматизирано управление от опорен пункт. Срокът за дигитализация на разпределителните уредби е 2026 година, но ние сме амбицирани да приключим до края на 2024 година, за да способстваме процеса по присъединяване на новоизграждащите се ВЕИ-мощности.

Планът за възстановяване и устойчивост е заложил осигуряване на възможност за присъединяване на над 4500 MW нови ВЕИ. До момента подписаните предварителни договори с ЕСО са за 4000 MW.

Дигиталната трансформация на мрежата ще осигури и допълнителен електропреносен  капацитет от 1200 MW на границите с Румъния и Гърция.

Кои са най-актуалните проекти, които осъществяване към момента и какви са ползите от тяхното изпълнение?

Освен мащабните проекти за дигитална трансформация и развитие на мрежата в граничните райони, ЕСО участва и в изпълнението на редица международни проекта за надеждно управление на електропреносната система в условията на нарастващ дял на генерацията от ВЕИ по европейската научна програма за иновации „Хоризонт 2020“. 

Допълнително разработваме със съседните оператори от страните членки на ЕС регионален план за развитие на електроенергийната система, който ще ни помогне да интегрираме още повече мощности от ВЕИ, създавайки възможности произведената електроенергия да бъде свободно пренасяна между отделните страни. Изпълнението на всички набелязани мерки в регионалния план ще доведе до интегрирането на нарастващия дял на ВЕИ и за реализация на произведената от тях  електроенергия.

Също така работим с операторите на Румъния и Гърция по трансгранични проекти за развитие и надграждане на електроенергийната мрежа в двата гранични района Южна Румъния – Северна България и Южна България – Северна Гърция. Целта на съвместната ни работа е да осигурим възможности за присъединяване новите беземисионни мощности и да бъдем катализатор за увеличаване на инвестициите във ВЕИ за максимално оползотворяване на съществуващия вятърен и слънчев потенциал в тези региони. 

Продължаваме да работим и за обединението на европейския електроенергиен пазар. След успешната интеграция през 2021 година на българския електроенергиен пазар към единния европейски пазар „ден напред“ на българо-гръцка граница и  на българо-румънска граници  през 2022 предстои да бъде осъществена последната стъпка за пълното интегриране на българската пазарна зона със съседните държави членки. Присъединяването на българо-гръцката граница към  единния пазар „в рамките на деня“ е планирано да се случи през месец декември.  Обединението ще свърже електроенергийните пазари на Италия и Гърция с единния европейски пазар „в рамките на деня“. Първоначално проектът беше част от третата вълна на присъединение към единния европейски пазар, която стартира през месец септември 2021 г., но поради забавяне на гръцкия пазарен оператор -HEnEx с въвеждането на необходимите функционалности в системата за търговия, гръцко-италианската и гръцко-българската граници бяха изключени от този старт. Очаква се четвъртата вълна на присъединяване към единния пазар „в рамките на деня“ да стане факт в края на 2022 г. заедно с локалния проект LIP 17, включващ Словакия и нейните граници. Така в края на тази година България ще бъде интегрирана със съседните държави членки във всичките краткосрочни пазарни сегменти.

ЕСО допълнително участва в два пилотни проекта за пазарна интеграция със Северна Македония и с Хърватия и Сърбия.

Проектът за пазарна интеграция със Северна Македония се счита за най-напредналия пилотен проект за пазарно обединение между държава член на ЕС и държава, част от Енергийната общност. От съществено значение за успешната реализация на проекта са въвеждането на законодателство, реципрочно на европейското, в държавите от Западните Балкани, страни по Договора за създаване на Енергийната общност, и стартирането на локален пазар „ден напред“ в пазарната зона на Северна Македония.